Сталин към Димитров: В Германия трябваше първо да ви убият и после да ви съдят

Няколко пъти цар Борис III

се застъпва за живота

на българския комунист

На 27 февруари 1934 г. Германия екстрадира Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев, след като съдът ги оправдава по тежкото обвинение, че тримата са подпалили сградата на Райхстага в Берлин.

Българският министър-председател Никола Мушанов отказва да ги приеме в България. Той се бои от политическите последствия при евентуален публичен процес в страната и на 13 февруари правителството обявява, че не смята тримата комунисти за български граждани.

Те обаче веднага получават съветско гражданство и с редовен самолетен полет пристигат в Москва. Още на летището в съветската столица тримата са посрещнати от стотици хора и от ръководителите на Комунистическия интернационал. Неговият генерален секретар Дмитрий Мануилски нарича

Димитров

“знаменосец

на Коминтерна”

и “славен борец от ленинско-сталинската гвардия”.

През първите седмици след пристигането си Димитров се лекува в болници и санаториуми. Правят му пълни изследвания и се опитват с лекарства да стабилизират здравословното му състояние. Настанен е в апартамент в номенклатурния жилищен комплекс “Дом на правителството”.

В края на март Сталин се свързва по телефона с Димитров и му възлага да напише открито писмо до австрийските работници. Поводът е сблъсъците между социалдемократите и правителството във Виена.

Сталин благоволява да се срещне с “Лъва от Лайпциг” чак на 7 април. Пръсъстват и няколко от най-приближените хора на "бащата на народите" - Маленков, Молотов, Ворошилов и др. Между две дръпвания от неотменната си лула Сталин пита Димитров

знае ли

кой е спасил

живота му

Нашият човек започва да изброява - най-напред личната ангажираност на Йосиф Висарионович, подкрепата на целия съветски народ, широкото протестно антифашистко движение, комунистите от цял свят, които се обединяват като юмрук...

“Не, другарю Димитров. - прекъсва го Сталин. - Вас ви спаси фактът, че партията на Хитлер още е млада (дошла е на власт на 30 януари 1933 г. - б.а.) и няма опит във воденето на политическите процеси. Трябваше първо да ви убият и след това да ви съдят.”

За съжаление, не е известно как е реагирал и какво е казал Димитров по повод на тази Сталинова “шутачка” (шегичка). Но пък има признание на българския комунист как Борис III се опитва да спаси живота му.

През 1937 г. в Москва се провежда пленум на ЦК на ВКП (б), на който се разглеждат поведението и съдбата на доскорошния любимец на партията Николай Бухарин и бившия министър-председател Алексей Риков. По-късно и двамата са осъдени и разстреляни.

По време на една от почивките Георги Димитров се среща и разговаря с посланика на СССР в Турция Лев Михайлович Карахан. Дипломатът му съобщава, че преди година пътувал в един влак с Борис Трети, запознал ги турски министър.

Димитров записва в дневника си: “Царят заявил: “Ние, българите, се гордеем с Георги Димитров. По време на процеса (в Лайпциг - б.а.) получих покана да посетя Германия, но отказах. Заявих, че не мога да направя официална визита, докато Димитров не бъде освободен.

И действах за

неговото

освобождение”

Карахан реагира с думите, че царят е направил услуга на комунистите, сега Димитров е генерален секретар на Коминтерна. Борис III отговоря: “Въпреки това аз съм доволен, че се застъпих за него. Имаше по-рано такъв случай, когато в България са искали да го убият, но аз направих всичко това да не се случи...”.

За всичко това има и потвърждение от царица Йоанна Българска, майката на царя. В спомените си тя пише за една среща на Борис III със самия Херман Гьоринг, председател на Райхстага и райхсминистър на авиацията. Процесът срещу тримата българи още не е завършил и Борис III знае, че Димитров и другарите му могат да бъдат разстреляни. Царят отива при страховития авиационен ас и му казва: “Хер Гьоринг, вие няма да осъдите този човек, той е напълно невинен за пожара, както знаете това...”

Ако всичко това е вярно, значи монархът Борис III два пъти се опитва да спаси живота на комуниста Димитров.

Известно е, че пожарът в Райхстага развързва ръцете на Хитлер и неговото управление да започне тотална неконтролирана чистка на всички комунисти - и немските, и чуждестранните, намиращи се в Германия. “В тази “операция”, ръководена от нацистката партия,

между първите

жертви трябваше

да падне и

Димитров”,

пише в своите спомени царица Йоанна.

За тази важна за историята ни случка говори и биографът на царя Стефан Груев. Ето как той обяснява усилията за спасяването на Георги Димитров от страна на царя: “Цар Борис, верен на отвращението си от всякакви смъртни наказания, използва цялото си влияние да предотврати смъртната присъда на Димитров и другарите му...”

През лятото, когато предварителното следствие на процеса все още продължава под надзора на Гьоринг, царят наистина посещава Германия. Той се среща с него и твърдо му казва: “Вие няма да съдите Димитров, който е абсолютно невинен за пожара в Райхстага”, пише и Стефан Груев.

“Трудно е днес да се прецени до каква степен намесата на цар Борис III е повлияла на събитията, но е известно, че германските водачи имат много причини да искат да спечелят цар Борис”, твърди и проф. Ангел Веков.

Според него и Георги Димитров не е искал да афишира фактите, свързани с царя след своето освобождаване. Той е имал ясната представа, че всяка негова стъпка и изказване са следени и преценявани от съветските тайни служба. И съвсем лесно е било той да бъде обвинен от хората на Лавренти Берия за “нерегламентирани връзки с българския монарх”. А една от любимите тези на Сталин е, че

в Коминтерна

мнозина работят

за врага

Българската кинематография засне три филма за Георги Димитров и подпалването на Райхстага. Режисьор на първия - “Урок на историята”, е руският евреин Лев Арнщам, в ролята на Димитров е не особено известният български актьор Стефан Савов.

Вторият е “Наковалня или чук" на Христо Христов и Стефан Гецов в главната роля. И третият - “Предупреждението”, на испанския евросоциалист Хуан Антонио Бардем и Петър Гюров като Димитров.

В нито един от тези филми няма сюжетна линия, която да развие темата за отношението на цар Борис III към историческия му съперник.