Уилям Стюарт: 55% от хората по света смятат, че доверието в науката се е увеличило след COVID пандемията

Точно толкова е и процентът от българите, които твърдят обратното. От всички страни, които изследвахме, само в Сърбия са по-скептични, а след България е САЩ, казва президентът на Povaddo

- Г-н Стюарт, какви са данните за България в изследването, което направихте в 22 държави за доверието в науката от началото на пандемията?

- За България има два конкретни пункта, които се отличават категорично от повечето от страните в света, които сме изследвали. На първо място това е въпросът за поляризирането на разговора за науката и новите научни развитие през последните години. 45% от българите смятат, че той е по-поляризиран и само 27% казват са обратното мнение, 20% пък са заявили, че не са сигурни.

Тоест, не достигаме прага от 50%, но делът на българите, за които разговорът за науката и най-новите научни развития през последните няколко години е по-поляризиран, е станал по-висок.

Зададохме и въпрос: "Като цяло мислите ли, че доверието в науката се е увеличило или е намаляло от началото на COVID пандемията?" В глобален мащаб 55% са заявили, че доверието в науката се е увеличило. А за България това число е 35% - всъщност, 55% са отговорили, че е намаляло и според мен това са по-важните данни. Във вашата държава това е една от ключовите стойности, при които България се различава значително от останалия свят.

- Има ли държава, в която хората са още по-скептични от България?

- Мисля, че по този въпрос само една държава има по-висок процент от този на България и това е Сърбия с 62%. Данните са в корелация с данните за ваксинацията. А третото място е на САЩ с 51%. Това е изследване в 22 държави дали доверието в науката се е увеличило или е намаляло от началото на пандемията и отговорилите, че е намаляло, са 55% в България, 62% в Сърбия и 51% в САЩ, а в глобален мащаб са само 35%.

- Ако търсим препоръка как тези данни трябва да се отразят на действията на компаниите и на правителствата, вие какво бихте посъветвали?

- Бих казал, че доверието в науката е свързано с дезинформацията. Ние правим това от много време, около 25 години, участвал съм в хиляди фокус групи, така че имам ключово разбиране за начина, по който хората мислят по целия свят. Работим глобално, не само в САЩ и едно от нещата, които съм видял за над две десетилетия опит е, че образованието и научнообоснованата информация са от абсолютно определящо значение.

Аз започнах да работя в сферата на политиката и комуникациите през 90-те, когато ситуацията беше по-класическа: ПР, точна аргументация, послания... Този род традиционни методи. Просто трябваше да излъчиш правилното послание, правилните аргументи. Значението на образованието в комуникациите, да бъдат образовани хората, начинът, по който говорим според мен е от абсолютно и определящо значение, за да се противостои на дезинформацията.

В ежедневието си хората получават информация по толкова много въпроси. В днешно време не се води разговор само по един въпрос. И очакваме хората да бъдат информирани по всички тези теми, да имат познания и информация, а това не е реалистично, нито практично.

Хората трябва да бъдат учени как да говорят, трябва да бъдат образовани, да бъдат информирани за проблемите, за да могат да формират информирано мнение. Така че от моя гледна точка това е едно от нещата, които трябва да се случат. Трябва да образоваме хората по проблемни въпроси, а това е различно от простото отправяне на послания или от предоставяне на аргументи.

Говоря за информиране и образоване и мисля, че точно тук разговорът за доверие във фактите и в науката е абсолютно ключов.

В световен мащаб се поставя големия въпрос за това какво точно представляват фактите. Днес всеки се опитва да го разреши, защото информационният пейзаж става все по-фрагментиран с времето. Как получаваме информация – от вестници, от радиото, от телевизията, след това от телефоните и социалните медии и какво става с информационния пейзаж? Вие знаете по-добре от мен какво предизвикателство е всичко това днес, да се опитваш да разделиш факти от измислици. И според мен образоването и образованието са определящи за това.

- Но колко голям е според вас рискът с образованието в комуникациите? Доколкото разбирам, говорите за образование не в училищния смисъл, а за образование чрез комуникации.

- Хората определено имат нужда от по-умно училищно образование, но не говоря за това. Например ако вземем извънредно сложна тема като намаляване на вредата от тютюна – това е нещо, което хората не разбират много и трябва да ги образоваме, за да ускорим процеса. Как да стане това? Мисля, че компаниите трябва да поведат процеса и да демонстрират лидерство. Да излъчват откровена комуникация, да поддържат добра репутация, да казват истината. Трябва да бъдем честни и да действаме почтено, да представяме фактите и истината, нещата такива, каквито са. По този начин хората трябва да бъдат информирани и образовани по различните въпроси, за да имат шанса да започнат да разбират за какво става дума, когато се обяснява намалената вреда.

- Ако говорим за конкретни държави, Япония беше една от първите, която прие подхода за намаляване на вредата от тютюна и бездимните продукти доведоха до реално и чувствително намаление на броя на пушачите. Има ли в резултатите от проучването нещо, което я отличава от останалите?

- Япония се отличава по един конкретен въпрос - дали разговорът относно научните развития става по-поляризиран през последните няколко години и 54% глобално твърдят, че този разговор е станал по-поляризиран с времето. Този процент е много висок в Бразилия - стига до 73%, също в Доминиканската република и САЩ. Но в Япония процентът е най-нисък – 34%, тоест в това общество не наблюдаваме някаква силна поляризация в разговора за развитието на науката, както да кажем в Бразилия, Доминиканската република и САЩ.

- Как влияе на развитието на обществото тази информация и тази поляризация на обществото, която наблюдавате по целия свят, но особено силно в Източна Европа?

- Съществуващият проблем е огромен. Мисля, че все повече хора по целия свят осъзнават, че това се превръща в истински проблем. Той определено надхвърля темата за поведението на бизнеса и обхваща аспекти като начина, по който функционират обществата в една демокрация и други подобни. Проблемът с поларизация, съчетан с дезинформацията...

- Не е ли твърде късно да бъде спрян?

- Не, смятам, че е ключово важно да има достатъчно заинтересовани страни в обществото, които да поемат инициативата. Много е важно правителставата и големите компании да осигуряват точна информация, базирана на наука и факти, и да се придържат към нея. Вероятно има други слоеве на обществото, които изкривяват нещата и ги правят по-неясни, заради политически игри или какво ли още не, но за силните компании и ролята, които играят в този свят мисля, че това не е просто възможност, а задължение да зададат тона за това да се казва истината.