Южни страсти с Кварто Квартет в Квадрат 500

На 17 юли от 18:30 ч. в атриума на Квадрат 500 един от най-атрактивните камерни състави на Софийската филхармония – Кварто квартет, ще представи програма, вдъхновена от страстните ритми на Испания и Аржентина. Концертът, наречен „На юг“ включва „Танго балет“ от Астор Пиацола, „Молитвата на Тореадора“ опус 24 от Хоакин Турина и “Grand Quartetto” от Николо Паганини.

Концертът е част от летния сезон „Споделете музиката“ - подкрепен от Календара на културните събития на Столична община.

Аржентинското танго е музика, танц, стил, култура и, може би, начин на живот, който се е родил в долнопробните барове и публични домове на Буенос Айрес в края на 19 век. Оттам той бързо мигрира по света, изкачвайки се по социалната йерархия в кабарета, бални зали, кино и концертни зали, за да се превърне в международно известна метафора на желание, конфликт, разбито сърце и самотна носталгия.

Астор Пиацола еосновополагащата фигура в Танго нуево -движение, което той започва през 50-те години, в което тангото се превръща в по-абстрактна музикална чувствителност и високо изкуство, обогатено от сложността на джаза и класическата музика. Пиацола е роден в Аржентина, но прекарва много време в Ню Йорк и Париж, където с правителствена стипендия учи при легендарната Надя Буланже. Именно тя разпознава музикалния му гений именно в езика на тангото и иска от него да остане верен на себе си.

Пиацола е майстор на бандонеона, акордеон с копчета от немски произход, който до 20-те години на миналия век определя характерния звук на тангото. Той разширява традиционния танго секстет (два бандонеона, две цигулки, бас и пиано), за да включи виолончело и електрическа китара и сформира Октето Буенос Айрес през 1955 г. Именно за Октето през 1956 г. Пиацола композира своя Танго балет – страстна сюита, която впоследствие е транскрибирана за оркестър, както и за струнен квартет. Музиката предизвиква трогателната същност на тангото в разказ от шест сцени: Въведение, Улицата, Среща/Забрава, Кабаре, Самота, Отново улицата.

„Молитвата на Тореадора“ опус 24 от Хоакин Турина е написана първоначално за квартет за четири инструмента „laud“. Преведено буквално това би означавало „квартет от четири лютни“, но композиторът не е имал предвид лютните от епохата на Ренесанса или Барока, а испански фолклорни инструменти, които със своите крушовидни тела и удвоени струни наподобяват по-скоро мандолини. Като ансамбъл те обхващат много по-широк диапазон и имат по-богати възможности, като бандурията и лаудетата изпълняват високите партии в квартета, а „теноровият „лауд“ и „лаудон“-ът покриват тенора и баса. От 31 март до 6 май 1925 година Турина преработва творбата за струнен квартет и я посвещава на квартет „Aguilar“, с който си сътрудничи в процеса на писане, а през 1926 прави адаптация и за струнен оркестър. Премиерата на „Молитвата на Тореадора“ е на 3 януари 1927 в в Teatro de la Comedia – Мадрид. Изпълнението е на Мадридския филхармоничен оркестър под диригентството на Бартоломе Перес Касас, а на 28 октомври 1927 тя е представена и в Барселона. В програмата на концерта е цитирано следното изказване на самия Турина: „Един следобед, по време на борбата с бикове на Плаза де Мадрид, този стар, хармоничен и забавен площад, „видях“ своята творба. Бях край конюшните и там, зад една малка врата, се намираше параклисът, пълен с тамян, където тореадорите идваха да се помолят в мига, преди да се изправят пред смъртта. Тогава, в цялата му пълнота, ми се представи онзи субективно музикален и ярък контраст между далечния шум на площада, на публиката, която очаква зрелището, и отдадеността на онези, които идват пред бедния олтар, изпълнени с трогателна поезия. Те се молят на Бог за живота си, може би и за душата си; за илюзията и за надеждата, с пълното съзнание, че може би ще си тръгнат завинаги след няколко минути, на тази арена, пълна със смях, музика и слънце…“

Николо Паганини (1762-1840) със сигурност e най-известният виртуоз на цигулката. Въпреки това, цигулката не е първият инструмент на Паганини. Първоначално той запова да се обучава да свири на мандолина. През целия си живот Паганини запази пристрастието си към този инструмент, като по-късно пише много музика за китара, включително 15 квартета за цигулка, виола, виолончело и китара.

“Grand Quartetto” на Паганини изобщо не започва живота си като струнен квартет, а по-скоро е седмият от квартетите на Паганини за цигулка, виола, виолончело и китара. Той е композиран през 1818 г. и представен на концерт, на който известният виртуоз на цигулката Карел Липински свири на цигулка, а Паганини свири на китара. След това изчезва и не е публикуван, за разлика от повечето от другите му 15 китарни квартета, до средата на 20 век. Публикувана е в Лайпциг през 1831 г. и в Париж приблизително по същото време. Първите шест китарни квартета са написани за аматьори, но “Grand Quartetto” е написан за професионалисти и за виртуозен цигулар.

Билети за концерта са налични на касата на зала България и в Ивентим.