Първата жена, оглавила световната организация за образование, наука и култура, чества кръгъл юбилей и продължава да живее в същата динамика
5 г. след като приключи вторият ѝ мандат начело на ЮНЕСКО, Ирина Бокова продължава да обикаля света като експерт и лектор по покана на международни фондации, влиятелни мозъчни тръстове и престижни университети. Днес, когато вече не ръководи хиляди служители в най-голямата световна организация за образование, наука и култура, тя безспорно има повече свобода, но ангажиментите ѝ не са намалели, даже напротив.
Преди дни Бокова отбеляза кръгъл юбилей - 70-годишнината си (родена е на 12 юли 1952 г.), в много тесен приятелски кръг в Париж. Ако някой се чуди защо там, а не в родната България, причината е, че вече 3 г. бившата генерална директорка на ЮНЕСКО преподава културна дипломация на студентите от “Сианс По” (френския Институт по политически науки), а летният семестър приключи съвсем наскоро.
От 2018 г., като изключим паузите около изолациите заради коронавируса, тя редовно пътува и до Сеул, където е почетен професор и почетен ректор на колежа по хуманитаристика на университета “Кюнг Хе”, известен повече като Университета на мира. Там споделя с младите опита си в многостранната дипломация, междукултурния диалог, опазването на културното наследство. Българката, която през 2016 г. списание
“Форбс” включи в списъка на най-влиятелните хора
на планетата, е гостуващ лектор и на университета в Женева.
“Най-ценният ми подарък за празника, разбира се, са децата и внуците ми, най-голямата ми радост е, когато можем да се видим тук, в Париж, или в САЩ, където дъщеря ми и синът ми живеят”, казва Бокова. И добавя, че все още не може да прекарва със семейството си толкова време, колкото би ѝ се искало. Доказателството - веднага след рождения си ден тя отлетя за Нидерландия, където в Лайден се провеждат Отворени врати на науката. Там сред основните теми е нуждата от по-тесни връзки между политиката и науката, което да способства в обществата да се изгражда по-голямо доверие в научните постижения. Проблемът е изключително актуален в светлината на мащабните антиваксърски движения в пандемията. Във форума Бокова участва като съпредседател на Глобалната комисия за наука и устойчиво развитие към Международния съвет на учените. Комисията се ръководи съвместно с бившата новозеландска премиерка и бивша ръководителка на програмата на ООН за развитие Хелън Кларк. Двете с Бокова бяха съпернички при избора на генерален секретар на ООН през 2016 г., но останаха близки.
“С фондация “Гети” миналата година работихме активно по проблемите на опазването на културното наследство по време на конфликти”, разказва бившата шефка на ЮНЕСКО, където това бе един от приоритетите ѝ наред с отстояването на половото равенство и правото на жените на образование и професионално развитие. По време на втория мандат на българката светът бе свидетел на бруталното унищожаване на културни паметници от екстремистите в Мали, Сирия и Ирак и тя положи неимоверни усилия съзнателният вандализъм при въоръжени конфликти да бъде признаван за военно престъпление. Бокова работеше активно с прокурорите от Международния наказателен съд, за да се стигне и до първата в света присъда за умишлено унищожаване на културни паметници. През 2016 г. Ахмед ал Факи ал Махди бе осъден като военнопрестъпник на 9 г. затвор за преднамереното разрушаване на 9 мавзолея в Мали от списъка на ЮНЕСКО.
Темата за защитата на културното наследство по време на въоръжени конфликти отново излезе на преден план с войната в Украйна. Преди дни по повод на изявление на ЮНЕСКО, че са били идентифицирани над 150 исторически и културни паметници в страната, подложени на унищожение от руската армия, френският в. “Фигаро” припомни думи на Бокова пред Съвета за сигурност през 2017 г.: “Умишленото рушене на културно наследство е военно престъпление”. Тогава тя обяви, че става дума за стратегия за “културно прочистване”.
“Поласкана съм, че влиятелен вестник като “Фигаро” е припомнил моето изказване. През 2017 г. моментът беше много важен, защото Съветът за сигурност за първи път прие резолюция (2347), в която се допуска съзнателното рушене на културно наследство по време на конфликти да бъде определяно като военно престъпление”, казва днес Бокова. Защитата на паметниците на културата е кауза, за която тя продължава неуморно да се застъпва и вероятно тази е една от причините през 2020 г. да бъде избрана за почетен международен
член на Американската академия за изкуство и наука
при напълно тайна процедура. Както и за председател на управителния съвет на фондацията “Демокрация и култура”. Нейното седалище е в Лондон, но има офис и в Атина. Отскоро българката е член на управителния съвет и на Университета за мир на ООН в Коста Рика. А вече няколко години е вярна на работата си за фондацията на бившия генерален секратер на ООН Бан Ки Мун - “Бан Ки Мун център за глобално общество”.
През 2018 г. в България се вдигна голям шум, че Бокова е влязла в съвета на директорите на руския холдинг “Фосагро”, най-големия европейски производител на фосфатни торове, но в началото на тази година стана ясно, че тя се е оттеглила от поста. Шефът на холдинга - милиардерът Андрей Гуриев, през март бе включен в списъка на санкционираните от ЕС лица.
Няколко месеца след като завърши вторият ѝ мандат в ЮНЕСКО, “24 часа” зададе на бившата шефка на организацията въпроса дали е изкушена от възможността да се върне в българската политика. Тогава тя отговори: “Не, на този етап не съм. Аз вече съм била в политиката, тя без съмнение е много важна и интересна. Даже бих казала, че с международния опит, който вече имам, още по-добре разбирам колко сериозно нещо е политиката. В момента всекидневието ми е много заето и интересно, имам много ангажименти в близко време, така че по-скоро бих казала не.”
4 г. по-късно отговорът не се е променил. Бокова твърди, че е напълно удовлетворена от живота си такъв, какъвто е, и докато има сили, ще спазва многобройните си международни ангажименти, които са естествено продължение на 8-годишната ѝ работа начело на ЮНЕСКО.
Впрочем от 2006 г., когато пое поста на български посланик във Франция, жената, която през 90-те години бе първи зам.-министър на външните работи, секретар на правителствения комитет по европейска интеграция и кандидат за вицепрезидент на БСП в двойка с Иван Маразов, мина от домашната политика изцяло в орбитата на международната дипломация.
Последното ѝ вземане-даване с българските политически нрави бе печалният епизод с дублираната ѝ в последния момент кандидатура за генерален секретар на ООН. Водена от натрупания опит като ръководител на организация от 193 държави и 11 асоциирани членове и от солидните си контакти на високо ниво, Ирина Бокова бе убедена, че има сили и шанс да се пребори за шеф на ООН, така както през 2009 г. се пребори за ЮНЕСКО въпреки всеобщото недоверие. Още повече че по онова време се говореше упорито, че светът е узрял за момента, когато най-голямата световна организация трябва да бъде поета от жена. В разгара на надпреварата обаче тогавашното правителство на ГЕРБ оттегли подкрепата си за нея и издигна нова кандидатура - на Кристалина Георгиева. Очакванията, че при това положение Бокова ще се откаже, не се сбъднаха и
тя остана в състезанието, но само от свое име
Този български начин на действие, който ще остане в аналите на международната политика със своята нелепост, на практика противопостави двете най-успели в световен план българки и предизвика всеобщо изумление.
В годините, които последваха, Ирина Бокова никога не си позволи да сипе обвинения, нито дори упреци. Единственото, което каза, е, че се е почувствала огорчена, но е сложила точка и гледа напред. Със сигурност обаче преживяното тогава е изиграло роля в нежеланието ѝ да се замесва повече с вътрешнополитическите междуособици.
“Нямам време да следя задълбочено това, което става в българската политика, а и вече не познавам повечето от хората, които влязоха в нея. Това, което се случва обаче, е много тъжно”, казва днес тя, без да навлиза в подробности.
Коментари (0)
Вашият коментар