Д-р Жизел Бейкър: Придържаме се към научния подход – дисциплина и стандарти, но и откритост и прозрачност

Можем да преборим скептицизма към науката с информация, казва вицепрезидентът „Научни въпроси“ на Филип Морис Интернешънъл

- Д-р Бейкър, какво мислите за растящия скептицизъм по отношение на науката, особено в Източна Европа, след тези 2 години COVID пандемия?

- Има начин проблемът да бъде адресиран - според мен най-важното по отношение на скептицизма е, че дезинформацията се разпространява много по-бързо от информацията. За да събереш информация, трябва да направиш проучване, след това да го публикуваш в научно списание, да го представиш на конференция. А дезинформацията често се разпространява в разговори между хората. Някой споделя с друг нещо, което разбира или не, и то се разпространява много бързо. Мисля, че в този смисъл трябва да помислим как информацията да тече в същия поток като дезинформацията, защото именно там може да се пребори скептицизмът.

- Има ли от научна гледна точка съществени разлики между различните видове нагреваеми продукти?

- Има различни продукти с различна температура на нагряване и различни механизми на нагряване. Всеки вариант на нагреваемо тютюнево изделие е тестван, за да се докаже, че отговаря на едни и същи спецификации. Това означава, че ние трябва да знаем точно какво има в аерозола, за да са меродавни нашите научни данни. И ние знаем точно какво има в аерозола. Ако говорим за електронните цигари пък, те не съдържат тютюн и входните параметри обуславят изходните – аерозолът, който излиза. Теоретично, това значи, че някои от токсичните вещества в аерозола ще са в намалени концентрации или ще бъдат премахнати. Но най-важното за употребяващите електронни цигари е те да се откажат напълно от цигарите.

- София, столицата на България, е един от градовете в Европа, в който въздуха е много замърсен. Много пушачи казват, че ще продължат да пушат, защото във въздуха и без това има замърсители. Къде в скалата по отношение на вредното въздействие може да се разположи един град с мръсен въздух?

- Трябва първо да разберем откъде идва замърсяването. Дали от колите, и да, те отделят някои вредни вещества, дали от заводите, които замърсяват по различен начин. Трябва да се знае и как се движи въздухът в един град, защото това води до промени в излагането. Именно поради тази причина ние променихме дизайна на нашите проучвания. Трябваше да включим и група участници, които спират да пушат, защото не може да се очаква излагането на въглероден окис при даден човек да падне от 4-5 до 0. Хората винаги са изложени и на замърсяване от други източници. Затова зелената линия в проучванията не стига до нула. Тя показва излагането, което не е свързано с пушене.

Какво показва Вашият опит – как науката може да бъде представена на обществеността по начин, който я прави лесна за разбиране и достъпна?

- Създали сме т.нар. оперативна група за научна обосновка. Тя обединява различни функционални звена – маркетинг, комуникации и научни изследвания – защото нашите послания трябва да са точни, да са научно доказани, да са разбираеми и да не са подвеждащи.

- А когато се маркетирате като компания за лайфстайл продукти и изделия за подобряване на качеството на живот, няма ли риск да не ви възприемат като компания с фокус върху науката?

- Според мен целта е да се постигне баланс между тези две неща. Науката ни помага да разработим и обосновем своите продукти, а благодарение на лайфстайл елемента пушачите спират цигарите. Няма смисъл от продукт, който твърде много наподобява лекарствен продукт, защото повечето пушачи не се смятат за болни, те не мислят, че имат нужда от лекарство. Според тях това е начин на живот, към който са привикнали, и ако искаме да ги убедим да откажат цигарите, трябва да отчитаме техните нагласи. Става дума за баланс.

Затова трябва да правим наука, да я представяме и да се стремим научните ни изследвания да са надеждни и да стигат до хората, но и да предлагаме продукт, който е достатъчно привлекателен и хората да искат да го ползват.

- Научноизследователският център на "Филип Морис Интернешънъл" в Ньошател, Швейцария е наречен Кубът, защото има формата на куб. Разкажете за лабораторията, в която работите.

- Кубът всъщност се състои от три сгради, като всяка от тях е на три етажа и всички те са в общ стъклен корпус. Ако погледнете по коридорите, ще видите, че вътре всичко е от стъкло. Ако се замислите защо - опитваме се да разработим продукти, зад които стоят научни доказателства. Тоест, това е един процес от много повторения. Ако залитнем прекалено много в едната посока, няма да имаме удовлетворителен продукт. Ако залитнем в другата посока, няма да постигнем намалението, към което се стремим. Тази идея за отвореност, за това всички да се виждаме, е заложена в самия дизайн на сградата. Искахме тя да е от стъкло, заради идеята за прозрачност.

Знаем, че тютюневата индустрия има противоречива история и ако искаме да вървим напред открито и прозрачно, трябва да направим нещо, което е видимо за всички от момента, в който започнат работа тук. Това е именно научният подход – дисциплина, придържане към стандартите, откритост и прозрачност.