Как Георги Гергов бе записан в църковната история

Той е вторият архонт у нас след Петър Манджуков, римският ритуал на Слави Бинев не се признава от Светия синод

“Каквото е било, то е и сега, и каквото ще бъде, то е вече било, - и Бог ще повика назад миналото.”

(Екл. 3:15)

Малко преди да сложи епитрахила си върху главата на бизнесмена Георги Гергов, удостоявайки го молитвено и церемониално с архонтско достойнство, Пловдивският владика Николай цитира именно този стих от старозаветния Еклисиаст. И това не е никак случайно. По принцип точно този митрополит на Българската православна църква никога не казва нищо случайно. Още повече пред толкова много хора.

В тази неделя - 17 юли, “Св. Марина” - митрополитският храм на града, е препълнена. Не заради церемонията на Гергов, а защото е празник на светицата, пред чиито мощи пловдивчани благоговеят.

В литургията, водена от Николай Пловдивски, са дошли да служат Доростолският митрополит Яков и още петима епископи. Там са кметът на Пловдив Здравко Димитров, областният управител Йордан Иванов, командирът на Съвместното командване на специалните операции ген.-майор Явор Матеев, бивши и сегашни народни представители...

В проповедта си след края на службата владиката Николай пита метафорично събралите се дали са се замисляли “как изглежда древния център на Богоспасаемият град Пловдив”. И започва да изброява храмовете - “Света Марина”, “Света Богородица”, “Свети Димитър”, “Св.св. Константин и Елена”, “Света Неделя”, “Света Параскева” и “Св. Николай”. Общо седем църкви - всичките издигнати в началото на XIX век. Владиката посочва, че негов предшественик - тогавашният Пловдивски митрополит Никифор, методично и планомерно започнал да възстановява православния облик на Пловдив. Още по турско време. Но затова той намерил съмишленици и сподвижници. Филибейските първенци - чорбаджиите Вълко Чалъков Големия, Вълко Чалъков Малкия, Салчо Чомаков, Константин Моравенов... Все заможни хора.

Какво се знае за тях?

Вълко Големия, брат му Стоян и племенникът им Салчо Чомаков натрупват богатството си от бегликчийство - събирали са от българите данък върху добитъка и са го внасяли в султанската хазна. Покрай тая си работа получават достъп до османския министър на финансите Нафуз паша и започват да се ползват с неговата лична закрила. Високата порта е доволна от тяхната работа и ги пуска да събират за султана и десятъка, както и данъците върху зърнените храни в голяма част от земите, населени с българска рая. Салчо Чомаков ходи винаги с фес и няколко години дори представлява румелийските християни в местния меджлис.

Ако бяхме техни съвременници,

вероятно нямаше да ги харесваме особено.

Щяхме да ги наричаме турски слуги, шпиони на падишаха, чорбаджии изедници... Но същият този Чомаков (с феса) плаща за издаването на български книги в годините, в които никой не прави това Подпомага създаването на епархийското класно училище “Св. св. Кирил и Методий” и дарява 5000 гроша за издръжката му. Настоятел е на Бачковския манастир и участва активно в борбите за църковна независимост, които предшестват националноосвободителното движение.

Чорбаджи Вълко също дава пари за печатането на книги и за училища в Пловдив, Копривщица, Сопот и Браила. С неговото злато са построени четири от седемте църкви в днешния пловдивски център. Настоятел е на Рилския манастир, където под изографисания му ктиторски портрет е наречен “филипуполски градоначалник”. Погребан е в пловдивската църква “Св. Николай”.

Брат му пък издейства султански ферман за строеж на православни храмове и с негови дарения е издигната “Св. Богородица”, както и първото българско училище в кв. “Мараша” с църквата “Св. Георги”. После следват училището и храмът “Св. Иван Рилски” в кв. “Кършияка”, епархийското училище “Св. св. Кирил и Методий”, в което за учител е привлечен Найден Геров. Вечният му дом е в двора на построената от него “Св. Богородица” в Пловдив.

“Заедно със своя митрополит в тъмните години на робството те са изградили този град като център на православната вяра и духовност. Със своя труд, средства, искрена вяра те са построили казаните църкви и по този начин са положили основите на най-светлата и славна епоха в българската история. Възкресението на България, възкресението на Българската православна църква започва тук, в Пловдив”, казва митрополит Николай.

После, без да споменава гореописаните подробности за бизнеса на пловдивските чорбаджии и връзките им с империята, той само намеква: “Ако преди 200 г. в Пловдив имаше медии, днес сигурно щяхме да четем в архивите доста нелицеприятни неща и за митрополит Никифор и за тогавашните съработници на църквата. Това обаче няма никакво значение.”

И тук събралото се множество в църквата “Света Марина” започва да разбира дълбокия смисъл на цитата от Еклисиаст в началото.

“Каквото е било, то е и сега, и каквото ще бъде, то е вече било, - и Бог ще повика назад миналото”.

Владиката вдига ръка над паството и казва: “Братя и сестри, понякога имам чувството, че Бог е повикал назад миналото и че ние живеем в онези времена. Днешното време е като да започваме ново начало. Също като нашите предшественици преди 200 години и ние днес строим църкви в Стария и в новия град..., полагаме основите на една нова епоха на православна духовност, искрена вяра и бъдещ още по-голям устрем на нашия народ.”

Моментът, в който Георги Гергов ще бъде удостоен с архонтския знак и специална грамота, все още предстои. Всички в Пловдив знаят неговите заслуги, но казани от архиерейския амвон, те придобиват стойността на ктиторски надпис. 

Гергов е построил църквата “Св. Климент Охридски” в пловдивския район “Западен”. Дарил е старото епархийско училище на Джамбаз тебе. Тук препратката към миналото е кристално ясна, защото Гръцкото училище, както е познато в града, в миналото дълго време е било поддържано със средства точно на споменатите по-горе чорбаджии Чалъкови и техните наследници. Днес пловдивският бизнесмен

Георги Гергов строи и

осмата църква в Стария град

- “Свети Архангели”

“Тя е била разрушена, както са били разрушени онези седем, и възстановявана сега от него, както онези седем са били възстановени от неговите предшественици – Вълко Големия, Вълко Малкия, Салчо Чомаков и останалите пловдивски първенци от началото на XIX век”, уточнява владиката.

“Затова, каквото и да прочетем в пловдивските медии утре, казва митрополит Николай - то няма да има значение, защото ако не утре, то след 200 години благодарните потомци ще оценят какво е направил г-н Георги Гергов за църквата ни и за града ни. Защото това, което той направи, ще остане и след 200 години. Понеже църквата живее с понятията на вечността, за църквата е важно само това, което ще бъде важно и след столетия.” 

Така бизнесменът Георги Гергов бе записан в историята като архонт на Пловдивската епархийска църква. Втори по ред след бизнесмена Петър Манджуков.

Това в действителност са единствените двама архонти в България, защото са обявени по правилата на Светия синод, установени през 2012 г.

Историята с архонтството

на бизнесмена Слави Бинев

през 2007 г. е съвсем друг сюжет.

Ритуалът тогава е извършен от дядо Галактион в Рим, без да има решение на Светия синод на БПЦ и каквито и да било установени правила, затова се смята за невалидно. То бе определено като самоуправство и злоупотреба и съответно на заседание по-късно синодът не одобри стореното. Тъй като ритуалът е бил в папската базилика “Санта Мария Маджоре” в италианската столица, на по-късен етап бе установено, че канцеларията на Светия престол не е била уведомена за извършването му.

Кардиналът, с чието разрешение е направена службата, е бил подведен, че ще се извърши молебен за присъединяване на България към Европейския съюз. Цялата случка предизвика голям медиен интерес, но при всички положения днес Българската православна църква не смята Слави Бинев за свой архонт.

5 години след римската афера

Светият синод в София

решава да постанови ясни правила,

принципи и богослужебен ред за удостояване с отличието “архонт”. Предложението идва от Пловдивския епархийски съвет. Синодът го приема на свое заседание на 20 юни 2012 г. И именно от тази дата вече официално е установен редът, условията и процедурата, по които става всичко.

Отличието “архонт” може да получи за особени заслуги към БПЦ само православен християнин. То може да бъде давано само от Епархийския митрополит по решение на Епархийския съвет за видими, доказани и направени публично достояние заслуги по подпомагане дейността на църквата на територията на БПЦ. Такива заслуги могат да са изграждането на нови храмове, обслужващи духовните потребности на голямо множество миряни. Също и ремонт и други форми на подпомагане на манастири до степен на възстановяване на монашеския живот в тях.

Отличието може да се даде и за устойчиво подпомагане на образователната и социалната дейност на църквата - изграждане и издръжка на образователни центрове, дългосрочно подпомагане на уроците по вероучение и неделните училища, изграждане и издръжка на социални кухни, сиропиталища, приюти и други подобни благотворителни институции. В решението е изрично уточнено, че

начинът, по който са придобити

дарените средства, не трябва

да противоречи на християнския морал

и добрите нрави, проповядвани от Българската православна църква.

Според правилата, приети от синода, архонтско отличие може да се даде и за проявена изключителна гражданска активност в сферата на религиозното просвещение и значим интелектуален или творчески принос, при който удостоеният е вложил не материални, но духовни ценности, способности и таланти за прослава на Бога и благото на църквата.

През 2012 г. Светият синод е приел и богослужебното последование - тоест службата, която се извършва в църквата при обявяването на архонта. То е същото като при другите поместни църкви, в които съществува архонтското отличие.

Като автокефална църква

БПЦ има абсолютното право

да отличава свои архонти

толкова, колкото и

Вселенската патриаршия

Защото поместните православни църкви не са част от някакво отделно последование, всяка сама за себе си, а живи членове на едната свята и съборна Църква. И по тази причина никъде отличието “архонт” не се приема за лоша дума. 

Архонтството съществува от векове, макар и с времето да се е променило доста като значение и смисъл. С елинистичната титла “архон” - първенец, предводител, старейшина - са кичили официалните си звания и някои римски императори, които са били най-върлите гонители и мъчители на първите християни.

Докато в наши дни архонтството се отнася към тези, които са били почетени от Църквата с това отличие за определени заслуги. Те биват назовавани архонти в смисъла на първенстващи, отличени църковни лица.

Първото официално сведение за архонтско ръкоположение идва от св. Иполит Римски, който пояснява, че в Александрийската църква посвещението на архонтите се извършва от епископ. Антиохийският патриарх Теодор Валсамон пък

разяснява за църковните

архонти, наричайки ги

“ръка и уста на епископа”.

Днес Александрийската патриаршия например поддържа архонтско братство, чийто патрон е Св. апостол Марк. Най-активни и известни са архонтските братства на Св. апостол Андрей в Америка и на Пресвета Богородица Паммакаристос, което се поддържа от Вселенската патриаршия.

Архонтството не е тайна организация Напротив, определя се и се прави публично при определен църковен ред. Не е и благородническа титла, която дава някакви извънредни права, а само почетно звание, свързано с възлагане на отговорност. Църквата очаква лицата, удостоени с това отличие, да бъдат за пример на останалите миряни, включително със смирение и скромност. Това звание не създава неравенство спрямо останалите миряни или ако създава такова, то е в отговорностите. Защото от архонтите си Църквата търси повече от останалите.

Архонтите трябва да влагат още по-голяма ревност в защитата на православието, да отстояват публично християнските ценности и с примерен живот да доказват, че са достойни за полученото отличие. И да следват повелите на старозаветния пророк Иезекиил:

“Отхвърлете от себе си всичките си грехове, с които сте грешили, и направете си ново сърце и нов дух.” (Иез. 18:31)