Лиъм Нийсън и трите му сцени на конната база в Ихтиман

Той е висок, строен, с мек поглед и концентриран върху всичко, което се случва на манежа

Снимането на екшън се оказва бавна и много уморителна работа.

За 12-часов работен ден Лиъм Нийсън (холивудска звезда, номиниран за “Оскар” за “Списъкът на Шиндлер”, сред филмите му са “Мисията”, “Междузвездни войни - Епизод I”, “Роб Рой”, “Майкъл Колинс”) на конната база в Ихтиман заснема общо три сцени от филма Memory, като дублите по всяка от тях са неизброими.

Клубният етаж на базата е превърнат в… Мексико и обикновените дивани и мебели вече греят в ярки краски. На големия паркинг не може и тротинетка да се паркира от плътно подредените камиони със снимачна техника.

Десетки хора с

антиковид маски

едновременно щъкат

във всички посоки

и всеки е зает с конкретна задача. Закритият манеж е запълнен от платна, прожектори, апаратура.

Две от децата ездачи на клуба - Ая Митева и Даная Велинова, участват в момент от цялата филмова история. На Ая е възложена тежката задача да прескача препятствия с истинска камера, прикрепена на гърдите ѝ. Тя е опитен ездач и медалист от европейско първенство по прескачане на препятствия, но в случая трябва да го прави в противовес с всички правила на ездата - длъжна е да стои изцяло права, за да се вижда движението, и макар така да тежи на задницата на коня, той все пак трябва безотказно да скача.

Когато Лиъм Нийсън влиза на манежа и съсредоточено следи изпълнението на дублите, всички се оживяват. Той е впечатляващо висок, строен, с мек поглед и силно заинтересован от това, което се случва.

След като Ая приключва със скоковете,

Даная, чиято визия

е избрана за

участник в кадър,

влиза в действие и също така професионално убеждава коня си, че странните огромни платна не са страшни и трябва да минават край тях, сякаш ги няма. Лиъм Нийсън говори първо с децата, запознава се с хората от конната база, с усмивка позира за селфита.

След това същинската снимачна работа започва. Конските бани са превърнати в апаратни. В конюшнята са опънати релси, по които назад се движи камерата с оператора, Нийсън крачи към нея редом с “лошия” и докато водят кратък разговор, режисьорът Мартин Кембъл (“Златното око” и “Казино “Роял” от филмите за Джеймс Бонд, двата за Зоро с Бандерас и Зита-Джоус и “Вертикална граница”) иска конските глави да се подават навън от боксовете. На първото минаване Нийсън носи парченца моркови, които небрежно подава, но се оказва, че така се завърта настрани и режисьорът не харесва това. При втория дубъл няколко глави надничат, за да проверят дали симпатичният човек не носи пак моркови. На третия дубъл нито един кон не наднича – явно ядене няма.

Тогава се намесва опитна треньорка от базата. Тя грабва наръч големи моркови и като отстъпва едновременно с видеооператора, когото теглят по релсите, чупи морковите над главата си. Този звук всеки кон познава безпогрешно и така

всички глави

се подават

една след друга

И това се повтаря безброй пъти - веднъж “лошият” не е гледал накъдето иска Кембъл, втори път – твърде много пъти е потупал по рамото Нийсън, трети път – да ходят малко по-бавно, после – малко по-бързо… Няма милост в повторенията, докато режисьорът види онова, което е в главата му.

Докато екипът променя ракурса за заснемане на същата сцена, приближавам към Нийсън:

- Сър, защо не участвате в комедия? Филм с вашето име традиционно означава ужас, смърт, отвличане, болка, трагедия, сълзи, страх. Не харесвате ли комедии?

- Много харесвам комедии и особено тези, които са умно направени.

- Как си представяте да участвате в комедия с Роуън Аткинсън?

- Не, за бога, не! Роуън е толкова смешен, че нямам никакъв шанс редом с него. Ще съм провал!

- А в каква комедия бихте участвали?

- Вероятно ще участвам в римейк на “Голо оръжие”, но още е рано да съм сигурен.

- И как ще бъдете смешен?

- Като съм смертелно сериозен, естествено! Актьорът не прави смешки, той произвежда смешната ситуация.

Докато говорим, от бокса се подава муцуната на коня Каро Ас - жребеца, с който Ая Митева взема призово място на европейското първенство. Актьорът отваря вратата на бокса и влиза при него, нежно го гали по главата, по гладкия нос, а голямото животно доверчиво го побутва.

- Вие яздите ли?

- Ако е за сцена във филм, мога да се кача на кон, но ездата не ме интересува. Харесвам обаче конете. Всъщност веднъж се снимах във филм, където яздя в страхотен галоп!

- Как се удържахте? Това никак не е лесно!

- Напротив! Много е лесно! Чакай да ти покажа!

Лиъм Нийсън намира телефона си и ми показва преснета от хартия стара снимка. Той действително препуска – това е или индиански, или каубойски филм, зад него галопира още един човек, но и

двата коня тичат с

пълна мощ върху…

бягащи пътеки

и само фонът зад тях се движел. Хей така половин Америка мога да пробягам на кон - сърдечно се смее актьорът и после, ми изпраща кадъра за спомен по мейл, но да не го споделям никъде.

Мартин Кембъл, който любопитно наднича и за първи път вижда този кадър, коментира:

- Разбира се, че няма проблем да се използват дубльори, но когато актьорът може да изпълни нещо сам, той става още по-изразителен и убедителен и във всичко друго, което прави.

- Мартин, не ми е ясно как от тези ужасно бавни сцени, които снимате тук, ще се получи екшън.

- Екшънът е като да ушиеш смокинг или бална рокля на ръка – бод по бод, всеки съвършен за себе си, бавно, търпеливо и после вдигаш завършената дреха и тя е… перфектна! Гледай филма, да видим дали ще сравниш темпото, което виждаш тук, и онова, което ще се случи на екрана.

- Режисирали сте и Зоро. Конете привличат ли ви?

- Зоро без кон няма да е Зоро, нещо друго ще е. Без да се вълнуваш от типажите си, няма как да създадеш нещо добро. Обичаш ги колкото трябва, но се прощавате без сантименти.

За последната сцена на конната база всички се преместват на клубния етаж, който прелива от цветовете на пъстрия мексикански текстил и украси. Лиъм

Нийсън, когото след

близо 8 часа заедно

вече приемаме

за “свой човек”,

започва заснемането на сцена, която отстрани изглежда смазващо скучна. Нийсън седи на диван редом с “лошия”. Онзи подава плик, Нийсън наднича в него и казва: “А, не, това е твърде много.” Оставя плика до себе си, обляга се назад: “Просто искам да си почина.”

Идва сервитьорка и на испански пита Лиъм какво ще желае, а той отговаря, че иска студен чай, “порфавор”. Жената се отдалечава и следват още четири-пет реплики.

Краткият диалог между двамата мъже е заснет през гърба на единия, на другия, в анфас на единия, на другия, през онзи плик, в който, предполагаме, са сложени пари, през гърба на сервитьорката, от един профил, друг профил, полупрофил. И всеки път се местят светлини, стойки, отразители. Само тази сцена

отнема толкова

време, че накрая

всички са изтощени,

а актьорите дори не трябва да играят, че са уморени - навлизаме в 12-ия час от активната работа.

Невероятно завладяващите кадри на екшън филмите всъщност са изнурително бавна работа, която в работния процес така накъсва отделните моменти от филма, че само наистина добър актьор може във всеки момент да се “влива” в ролята си и да бъде онзи някой, на когото цялата публика повярва.

Когато се отдръпва от снимачния диван, Лиъм Нийсън присяда на високо столче на барчето на клуба, клепачите му уморено се отпускат, отпива вода и се надига - време е за почивка. Топло се усмихва на почитателите си от конната база, прави жест с ръка за довиждане и излиза.

На световните екрани на кината вече върви филмът Memory, заснет из половин България.