Специалисти се обединиха около мнението, че се налагат законодателни промени в областта на опазването на културното наследство. Това се случи по време на кръгла маса, посветена на проблемите и законодателството в сферата, съобщи БТА.
Форумът беше организиран от Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) в галерия “Средец” на Министерството на културата. Темата му е “Законът за културното наследство – проблеми и решения”. В него беше дискутирано състоянието на българското недвижимо културно наследство; управлението на наследството в историческите градски центрове; проблемите на археологическото наследство – в урбанизирана среда и извън нея; подводната археология в България. Сред присъстващите бяха министърът на културата Атанас Атанасов, директорът на НИНКН 
Директорът на НИНКН арх. Петър Петров отбеляза, че състоянието на културното наследство и на неговото опазване е катастрофално. По думите му в момента ние нямаме подходяща и адекватна система за опазване на културното наследство. Той напомни, че това наследство не е наше, а ние трябва само да го опазим и да го предадем на бъдещите поколения. По думите му в момента законът се използва като параван за разрушаването на културното ни наследство. Той посочи и някои спешни промени в Закона за културното наследство (ЗКН). ЗКН трябва да има ясен приоритет пред други закони, които се намесват във възможностите сградите, паметници на културното наследство, да бъдат опазени. Според арх. Петров трябва да се спре практиката за преизграждане на сгради, паметници на културата. Ако се налага такава процедура, то тя трябва да се позволява след стриктна тройна експертиза. Собствениците на имоти, които са културна ценност, трябва да бъдат подпомагани икономически в усилията им да ги експонират, поддържат и възстановяват. Арх. Петров отбеляза, че без тази част законът няма как да работи. По думите му сега в ЗКН финансовото подпомагане е тема, която е много “срамежливо” засегната.
Директорът на НИНКН посочи още, че няма ясно оформена процедура, по която държавата и общините да могат да отнемат сгради, недвижими културни ценности, които са изоставени. Трябва да има ясно разписана процедура за намеса на държавата при такива казуси, отбеляза той. Тази част от закона в момента не работи и това е основен проблем. Около това становище на арх. Петров се обединиха и други специалисти, присъстващи в залата.
Арх. Петър Петров отбеляза още, че няма целенасочени и предвидими политики по отношение на финансирането на дейностите, свързани с опазването на културното наследство. Трябва да има национална система за опазване с ясна прогноза и осигурено финансиране за определен период от време. Това ще позволи на институциите, работещи в тази сфера, да планират своята дейност по-дългосрочно, както и да си осигурят необходимите кадри, защото това в момента е сред най-сериозните проблеми, посочи той. Арх. Петров каза още, че в момента има тотално разминаване между изискванията на закона и структурата на НИНКН.
Главният архитект на София арх. Здравко Здравков разказа за проблемите, с които се сблъсква Столична община при опазване на културното наследство, както и дейностите, които предприемат. Той обясни, че се опитват да обвържат паметниците на културата с кадастралната карта. Според него това ще даде един много добър контрол върху тях. По думите му това е добра стъпка за визуализирането на паметниците на културата. Арх. Здравков посочи, че друг проблем пред общините са дългите процедури, когато се налагат аварийни намеси, за да бъде опазен даден паметник. Той предложи и конкретни промени, свързани с различни законови текстове, включително неотложните и възстановителни аварийни дейности. Арх. Здравков смята, че кметът на общината трябва да има роля при процедурите, свързани с отнемане на статут на културно наследство. Създаване на регистър на застрашените културни ценности на територията на дадена община, е друго предложение на гл. архитект на София.
Директорът на Националния археологически институт с музей при БАН (НАИМ-БАН) доц. д-р Христо Попов посочи, че НИНКН е важен инструмент, който има своето основно място в системата за опазване на културното наследство на страната. Радвам се, че от известно време има тенденция тази важна функция на института да бъде призната от държавата. Доц. Попов посочи, че при археологическото наследство през последните 12 - 13 години периодично са диагностицирани зони, които не работят добре. По думите му археологията като цяло не иска големи промени по отношение на дейности, които трябва да бъдат урегулирани. Основните проблеми са свързани със създадената свръхбюрокрация по отношение на документацията и разрешенията, действащи в сферата на теренните археологически проучвания, констатира той и допълни, че в сравнение с предходни периоди сега една и съща дейност се върши с повече хора, за повече време и с повече средства. Проблемът е с ефективността, обобщи директорът на НАИМ-БАН.
Гл. ас. д-р Калин Димитров от Центъра за подводна археология (ЦПА) посочи, че по отношение на археологията Законът за културното наследство е изграден много добре. Той посочи три стълба в ЗКН, които не трябва да се променят - собствеността на археологическото културно наследство, която е публична държавна; проучването му, което е затворено в рамките на публични и държавни структури; и регламентирането на заплащането от инвеститора на проучването и опазването на археологическо културно населдство, открито при подготовката и извършването на инвестиционни дейности. Той също отбеляза, че чрез промени в ЗКН или поднормативни актове трябва да се потърсят механизми за намаляване на излишната бюрокрация.
Гл. ас. Димитров посочи, че макар и ЦПА да е странна структура в рамките на ЗКН, която едновременно има административни функции, функции на институт за недвижимо културно наследство под вода и на изследователска структура, той работи в последните години интензивно по цялото крайбрежие. Мисля, че центърът се справя добре със своите задачи, същевременно е припознат и в международната система на подобни организации, каза още Калин Димитров. Като пример за проблем по отношение на подводното наследство той даде големите инвестиционни проекти, при които биха се създали конфликтни ситуации.
Арх. Любомир Георгиев посочи, че при планирането на градовете е много важна ролята на културното наследство в тях. Според него определено има нужда от промени, включително да се регламентира по ясно възможността общините да се намесват при спасяването на сгради. По думите му трябва да се подобри информационната осигуреност на паметниците - местоположение, характеристики като обем, исторически промени настъпили с тях, яснота на собствеността. В момента всичко това е каша, каза Георгиев и допълни, че друга каша е, че голяма част от тези данни са на хартия. Начинът, по който трябва да съществуват те е дигитално, обясни той и отбеляза, че това означава създаване на база данни от подредена по правилен начин информация, която позволява обработването ѝ. Според него трябва да се мисли за процесите и отношенията между организациите и институциите, работещи в областта на опазването на културното наследство. Освен това системата трябва да е направена така, че да подкрепя хората, смята той.
Савин Ковачев от Камарата на строителите посочи, трябва да се покаже, че ЗКН доминира над другите закони, свързани с този вид територии. Режимът на опазване на културното наследство е приоритетен над общия режим за съответната територия, коментира още той. Според Ковачев трябва да се помисли за актуализиране на режима на защита на недвижимите културни ценности, както и да бъде въведен превантивен режим на защита на сгради, за които тече процедура за определяне на статута им като паметник. Той смята, че трябва да се помисли за национален фонд за опазване на историческото наследство. Структурата трябва да е към Министерството на културата и да набира публични средства, за да помага на собственици на имоти със статут на недвижима културна ценност за тяхното опазване.
Арх. Петкана Бакалова от Камарата на архитектите представи извадки от законодателно проучване в европейските страни, направено от френския Сенат във връзка с промени на закона за културното наследство на Франция. Бакалова представи примери от документа, които биха могли да бъдат приложени и в България.
Гл. ас. д-р Никифор Харалампиев от Националната художествена академия повдигна въпроса за проблемите с регистъра на реставраторите. Според гилдията има законодателна вратичка, която позволява твърде разширено тълкуване кой може да бъде вписан в него. Благодарение на това хора, които са с най-различно образование извън реставрацията, могат да бъдат включени в регистъра, отбеляза той и допълни, че на практика регулацията в тази област не е подходяща. Законодателните текстове, свързани с регистъра трябва да бъдат преразгледани и тази възможност за широко практикуване на професията да бъде затворена, отбеляза той. Според него в тази си форма законът обезсмисля образованието по реставрация и не гарантира намесите върху паметниците на културата. Трябва да се помисли и за продължаващото образование на завършилите специалисти.
От Камарата на инженерите обърнаха внимание на проблема с липсата на подходяща нормативна база за дейностите, свързани с укрепване на сгради, обявени за културна ценност. Иван Гешанов, който е инженер-конструктор в сферата на недвижимите културни ценности, посочи, че имат сериозни проблеми да прилагат конструктивни решения по начина, който нормално се прави за други сгради, защото те са изградени по стари технологии. По отношение на здания, които са със зидани конструкции, съществува една голяма дупка в нашата нормативна база, обясни той. Липсват правила за обследване, възстановяване и реконструкция на сгради с особена архитектурна стойност, каза Гешанов и допълни, че се опитват с наличната нормативна база да решават въпросите, които се поставят пред тях като проектанти, но това невинаги е лесно. Трябва да се създадат процедури за адекватно техническо обследване на дадена сграда; както и регламентиране на нормативна база по отношение на подобни конструкции, смята той.
В дискусията участваха редица представители на институции, неправителствени организации и професионални общности, работещи в сферата на опазването на недвижимите културни ценности. Директорът на НИНКН арх. Петров посочи в края на срещата, че тя е само началото и разговорите ще продължат в различни формати в рамките на отделните направления, които обхваща широката сфера на културното наследство.
Коментари (0)
Вашият коментар