Нийл Армстронг бяга на Луната от болката след смъртта на болното си от рак момиченце

Първият човек, покорил спътника на Земята, никога повече не лети в Космоса след успеха на “Аполо 11”

Пътят на Нийл Армстронг към Луната е бил предопределен от най-трагичното събитие в живота му - смъртта на единствената му дъщеря, която умира в началото на 1962 г. на две години и половина. Така поне твърдят част от биографите му, макар други да не споделят мнението им. Детето има тумор в мозъка и всички опити да бъде спасено са напразни, изтощеният му организъм не успява да понесе тежка пневмония.

Затрогващата история как най-великият астронавт на САЩ, чийто отпечатък от левия крак завинаги ще остане на земния спътник, е избягал в Космоса заради огромната си болка от загубата на малката Карън, бе в основата и на последния игрален филм, посветен на подвига му - “Първият човек”. Епизодът с отнесената на Луната и хвърлена в кратер гривничка на момиченцето обаче е смятан по-скоро за художествена измислица.

Армстронг наистина взема със себе си лични вещи, но никога не разкрива какви са били те дори пред Джеймс Хансен, написал единствената му оторизирана биография. Знае се, че е оставил на Луната частица от първия самолет на братята Райт и бадж на Световната скаутска организация (той е скаут от съвсем малък, изключително привързан към принципите на движението). Никой обаче не знае какво точно е правил командирът на “Аполо 11” в един кратък отрязък от време, когато крачи по Луната извън камерите. Дали се е сбогувал символично с детето си, е загадка, която също е част от романтичния ореол около него.

Карън умира точно на годишнината от сватбата на родителите си

и те никога повече не празнуват този ден. Смъртта на Мъфи, както я наричат галено, безспорно оставя неизлечима рана в сърцето на човека, който първи стъпи на Луната преди 53 г. и произнесе знаменитата фраза: “Една малка крачка за човека, огромен скок за човечеството”. Но и без голямата трагедия неговият път изглежда ясно очертан - от ранното си детство той е свързан с небето и полетите.

Нийл Армстронг се ражда на 5 август 1930 г. в семейството на правителствен одитор, който се мести от град в град заради работата си. Така още преди да е навършил 14 г., Нийл вече е сменял 20 различни училища. Още на 3 г. се научава да чете надписите по улиците, но мечтите му са свързани със самолетите. За първи път се качва на летателна машина на 6 г., а когато родителите му най-после се установяват за по-дълго в родния му град Уапаконета, Охайо, се записва в местния авиоклуб.

Получава лиценз за пилот на 16 години

още преди да е взел шофьорска книжка.

Решава да учи за авиоинженер и избира университета “Пардю” в Индиана, но тъй като семейството му няма достатъчно средства за колеж, кандидатства и е приет в програмата “Холоуей”. По нея правителството отпуска стипендия, а студентът се задължава след първите 2 г. на обучението си да отиде 3 г. на служба в армията, а след това пак да продължи да учи.

Заради опита си на пилот и специалността си Армстронг е пратен да служи в авиацията, като преминава 18-месечно обучение в базата на ВМС “Пенсакола”. Периодът съвпада с войната в Корея и той е пратен на бойното поле, където извършва 78 полета, като при един от тях едва не загива. Крилото на изтребителя му е ударено от противника и той е принуден да катапултира. След трите години служба се връща в университета с три медала.

Малко след като завършва бакалавърската си степен, се жени през 1956 г. за студентката по икономика Джанет Шийрън. Раждат им се три деца - две момчета и момиченце. След смъртта на Карън Армстронг се заравя в работа, започва да поема рисковани мисии, непрекъснато отсъства от дома и това го отчуждава от съпругата му, с която постепенно стигат до разрив след 38 г. брак. След полета до Луната и идването на огромната популярност се прибавя и неистовият страх, че момчетата му Ерик и Марк може да бъдат отвлечени за откуп. Бащата не иска те да последват ужасяващата съдба на 20-месечния син на Чарлз Линдберг - първия авиатор, прекосил сам Атлантика. През 1932 г. бебето е отвлечено, и макар семейството да плаща исканите от похитителите $ 50 000, то е убито. Според биографа Хансен това е една от причините легендарният астронавт да се крие от славата.

Армстронг никога не приема факта, че лаврите са отредени единствено за него и другите двама членове на екипажа на “Аполо 11” - Бъз Олдрин и Майкъл Колинс, при близо 400 000 души участници в космическата програма. Именно заради човешките му качества, сред които е и уникалното му хладнокръвие в екстремни ситуации (зад гърба колегите му го наричат Ледения капитан), изборът на НАСА пада върху него, когато се решава кой да е първият на Луната. От агенцията били убедени, че той няма да се главозамае от връхлетялото го световно внимание. Така и става.

След университета Армстронг става пилот към Националния консултативен комитет по аеронавтика във военновъздушната база “Едуардс”. След войната в Корея той се уволнява от армията и участва в изпитанията на новите самолети като цивилен авиатор.

В отряда на астронавтите Армстронг влиза през 1962 г. с втората група, тъй като в първата приемат единствено военни пилоти. Съдбата се намеса и тук. Когато разширяват критериите и отварят и за цивилни пилоти, той праща документите си, но със седмица закъснение. Щастливата случайност разпорежда негов близък приятел от базата “Едуардс” да попадне на писмото му и да успее да вмъкне документите в купчината, без никой да се усети.

Дебютът му в Космоса е като командващ екипажа на “Джемини 8”. Така

става първият цивилен астронавт в САЩ

По време на тази мисия трябва за първи път да се пробва скачване с ракетата “Аджена” и то едва не завършва с катастрофа заради неизправност - “Джемини” започва силно да се върти около оста си след скачването. Единствено инстинктът на Армстронг и бързият му начин на действие под напрежение довеждат до успешен краен изход. Този случай окончателно определя решението на НАСА да го определи за командир на “Аполо 11” и за първия човек, който да стъпи на Луната.

Кацането става вечерта на 20 юли 1969 г., но астронавтът оставя отпечатъка от левия си крак върху лунната повърхност в 2 часа и 56 минути на 21 юли. Армстронг престоява на Луната 2 часа и половина. 530 млн. души гледат на живо как той и Олдрин забиват знамето на САЩ.

След завръщането си на Земята командирът и съекипниците му Бъз Олдрин - който стъпва на Луната 19 минути след него, както и пилотът на командния модул Майкъл Колинс остават 18 дни под карантина, за да отпадне рискът от зараза с лунни микроби. След това заминават на турне, наречено “Големият скок”, като навсякъде са посрещани като герои. По онова време Нийл

Армстронг е на 38 години и целият свят е в краката му

“Аз съм и винаги ще бъда старомоден инженер с бели чорапи, роден от втория закон на термодинамиката”, не спира да повтаря той. И категорично отказва да лети повече в Космоса, като избира кариерата на преподавател в университета в Синсинати. Впоследствие става говорител на редица големи компании като например “Крайслер”. Според биографа му Хансен той имал стотици възможности да направи големи пари, но не се е възползвал от нито една.

В последните години на живота си спира да дава автографи, след като разбира, че много от тях се фалшифицират, за да бъдат разпродадени. През 1994 г. съди “Холмарк”, защото използват фразата му за “големия скок на човечеството” без разрешение. Обезщетението, което получава, дарява на университета си в Индиана. Дългогодишният му

бръснар продава кичур от косата му срещу $ 3000

Когато разбира това, астронавтът побеснява и под заплаха от съд го принуждава да дари парите за благотворителност.

Първият брак на Армстронг се разпада през 1994 г. По-късно той сключва втори брак с Керъл Найт, която среща на турнир по голф през 1992 г. Умира на 25 август 2012 г. в събота (през 2000 г. по време на лекция се шегува, че астронавтите никога не умират в събота) от усложнения след операция на сърцето.