НОЩНО Георги Йорданов: На мястото на НДК щеше да е опера, Брежнев промени проекта

Зад НХА искат да вдигнат нова

висока сграда

за Народното събрание

Оставете Богомил Райнов и неговата книга “Людмила”. Той после ми се извини, защото в книгата написал много неточности. Каза ми: “Абе, аз се поувлякох за някои работи. Не ги бях проверил”. Богомил беше един затворен в себе си човек, но и мой добър приятел.

Това заяви пред “24 часа” Георги Йорданов, министър културата, науката и просветата преди 1989 г. Ето неговият разказ по темата:

Никога не е имало идея да се строи нова сграда за Държавния съвет. Сградата, в която сега са президентството и министерството на образованието беше основно ремонтирана и обновена и стана дом за новия ръководен орган на държавата.

Имаше обаче друга идея. Ръководители на парламента много искаха и настояваха в пространството между парламента и художествената академия да се построи голяма административна сграда на народните представители.

Като градско ръководство на София не позволихме това да стане.

Някои от шефовете на парламента много време ми се сърдеха. Когато оглави Народното събрание, Станко Тодоров ми каза: “Абе, знаеш ли, ние тук се тъпчем, затова искаме висока, удобна сграда!” Да, казвах му, но централното пространство е за други цели!

Арх. Никола Николов предложи проект за разчистване на бараките в неугледния двор на Националната художествена академия и в занемарената градинка между университета и парламента.

Николов видя проекта на Любомир Далчев за паметник на Климент Охридски и веднага сподели, че той трябва да се разположи в градинката, която предстои да се оформи.

Скоро след това предложи и цялостно решение. Свърза зелените площи около храм-паметника “Александър Невски” с двора на художествената академия до бул. “Цар Освободител” в единно цяло, в което ситуира прекрасната фигура на охридския светец.

Намери жълти плочки, за да приобщи територията към жълтите плочки наоколо. След години от Столичната община извадиха тези плочки, бракуваха ги и ги продадоха, казват, че било на висока цена.

В началото на 70-те години имаше идея на мястото, където сега е НДК, да се построи нова опера. Проведе се международен конкурс и накрая

международното жури

единодушно отхвърли

всички проекти

Сред тях имаше и 3-4 чуждестранни.

През 1971 г. станах първи секретар на ГК на БКП в София. Заедно с арх. Владимир Роменски, арх. Стефан Стайнов, Петър Кискинов и др. предложихме на това място да бъде построен национален конгресно-концертен център и започнахме подготовката.

От 18 до 21 септември на посещение в България беше Леонид Брежнев и двамата с Тодор Живков бяха провели в резиденция “Воден” много успешни за нас преговори.

Заключителният митинг трябваше да се състои на 19 септември на площада пред мавзолея на Георги Димитров.

През целия ден обаче валя проливен дъжд и се наложи да прехвърлим митинга в зала “Универсиада”.

Българската, съветската, телевизиите на източноевропейските и на други страни бяха обсадили залата, за да предават пряко събитието.

Брежнев, който имаше желание да говори на многохиляден митинг на площада, дойде малко разстроен. Попита ме колко места има в залата. Отговорих, че са около 2000, но сме озвучили и фоайетата, така че в митинга пряко ще участват и ще слушат неговата реч близо 3000 души.

Той се обърна към Живков:

“Тодоре, нашата

Кремльовска зала,

която добре познаваш, е с над 6000 места. Над нея има и зала за приеми, която побира няколко хиляди души...”

Използвах благоприятния момент и казах: “Другарю Живков, може би след като завършим комплекса в “Бояна”, трябва да направим подобна голяма зала за конгреси и концерти. Такива вече са построени в Белград, Прага, Източен Берлин...”

Вдъхновен от успешните преговори във “Воден”, Живков със самочувствие отговори: “Добре, добре. Действайте! Направи предложение.” Скоро след това помолих арх. Александър Баров да представи идея за национален конгресно-концертен център, който по-късно стана известен ката НДК - Народен дворец на културата.

А в началото на 90-те години с режисьора Въло Радев направихме проект

да се предостави

Партийният дом за

нуждите на културата

Там да преместим от двата етажа на Съдебната палата експонатите на Националния исторически музей. Да направим галерия и да я свържем с топла връзка с двореца (в който се помещава Националната худжествена галерия - бел. ред.)

А пък ЦК и столичните комитети на БСП да се устроят в монументалната сграда на пл. “Славейков”, обитавана от градския комитет. Да стане една замяна и партията да се сдобие със съответните нотариални документи за собственост.

Въло Радев отива с проекта при Сашо Лилов, вече лидер на партията, и той му казал: “Кажи на Гошо, че оттука ще ни изнесат само с краката напред”. Няколко месеца след това лумна пожарът в Партийния дом...