И Зелената сделка на Европа тръгва ... от архитектурния модернизъм

Театър “София”, НДК, резиденция “Бояна”, Ларгото, сградата на БТА - българските емблеми на този стил. Столичната община почна първия ремонт на театъра, откакто е построен

Когато в началото на миналия век автомобилите изпълват улиците, зараждат се масовите производства, светът неимоверно се забързва, модерният тогава човек търси да изрази новия си начин на живот и чрез своя дом и градска среда.

Двете световни войни окончателно преобръщат икономиката, бита, мисленето. Кризите, а впоследствие и нуждата да се изгради новият живот, налагат промяна във всеки един аспект, намерила своето проявление и във философията на архитектурния модернизъм.

Един век по-късно технологиите по-бързо от всякога променят живота, пандемията преобърна мисленето и бита ни, отново има икономическа криза и война в Европа, а

хората погледнаха с различни очи на своя дом и среда за живеене

Едновременно с това светът все по-осъзнато търси начини за завръщане към природата и запазване на нейните ресурси. И така, както тогава се заражда баухаус идеята за връзката с природата - част от мощното течение на модернизма и най-разнообразните му проявления, така днес можем да погледнем на новите зелени идеи на Европа като на негово продължение, казват специалистите.

Или модернизмът пак е модерен. Тренд, който далеч надхвърля рамките на архитектурата, защото и преди 100 години, и днес въплъщава начина, по който обществото приема и изразява себе си.

На този фон тренд и у нас е спасяването на сградите емблеми на българския модернизъм. От такива на близо век - повечето образци на жилищно строителство, интересът към които расте, до емблеми от времето на зрелия социализъм, с каквито разполага всеки по-голям български град.

Всъщност

панелните квартали са един от най-полуряните примери за архитектурното течение

на модернизма от средата и края на миналия век, макар малка част от обитателите им да си дават сметка за това, свързвайки ги единствено с напъна на предишния строй да премести населението в големия град и всички да бъдат равни/еднакви в скучните еднотипни блокове на кварталите спални. Тук програмата за саниране вече направи чудеса и скучните панелки прекрачиха в епохата на постмодернизма не само с подновена инфраструктура, а и с грейнали нови фасади.

Впрочем тогава българските архитекти не се подчиняват напълно на идеите за масовката при проектирането на панелните комплекси, казва известният ни архитект Бойко Кадинов. А пък сгради като тази на Българската телеграфна агенция, проектирана от арх. Евгени Зидаров през 1960 г., са сред най-добрите образци в Европа.

Българският архитектурен модернизъм се заражда през 20-те години на миналия век.

Няколко десетилетия българските архитекти вплитат родните особености в стила, придошъл у нас от запад. И така

постигат резултати, ценени и до днес повече в чужбина, отколкото у нас

Сред символите на тази епоха е и сградата на театър “София”. Градежът ѝ започва през 1969 г. по проект на архитект Жеко Жеков след спечелен конкурс. Продължава до 1977 г., която приютава трупата и това става

най-старият общински театър

и вторият със специално построена за целта сграда.

А тя се превръща в знакова и за града от историческа и архитектурна гледна точка.

“Много неща в дизайна са специфични - самата обемнопространствена композиция, тези тела, които са динамични, но въпреки това балансирани, фактът, че в интериора е подходено с провеждане на един цялостен геометричен принцип с използване на шестоъгълни форми по различен начин”, обясни за “24 часа” арх. Емилия Кълева от Университета за архитектура, строителство и геодезия.

Театърът съчетава различни типове пространства, които са свързани, преливащи фоайета, обслужваща част.

“Самата архитектура е непрекъснато във връзка с парковата среда. Има дори и вътрешен двор, който е може би единственият такъв в България”, допълва арх. Кълева. Театърът е като акцент на целия парк “Заимов”. Така българският театър напълно се вмества във водещата концепция на архитектурния модернизъм в останалите големи европейски градове - връзката с природата чрез изчистени решения.

В момента Столичната община е предприела първия ремонт на театъра, откакто той е посторен.

Въпреки архитектурните си достойнства сградата няма статут на недвижимо културно наследство. И това не е единичен случай, а правило. Защитен статут няма например и НДК.

Това означава, че целостта и видът на тези образци не са защитени от закона. И собственикът или този, който държи правата, има свободата да направи каквото реши, стига то да е съгласуваемо по Закона за устройство на територията. Останалото е въпрос на съвест - ако има съзнание за качествата на този обект и иска да ги запази, ще даде смислено предложение за реновиране.

Комплекс “Камбаните” в София, паметникът “Създатели на българската държава” в Шумен, три урбанистични ансамбъла в Хасково и отскоро - монументът Бузлуджа. Това са единствените обекти, построени след 1944 г., които притежават защитен статут. Причините за това за две.

Първата е в законодателството - едва след 2009 г. с промяната на закона се допуска статут да получават и обекти, изградени след 1944 г. До 2009 г.

периодизацията на културното наследство е приключвала с Втората световна война

и е било възможно за такъв статут да се номинират само обекти, строени преди нея. Другата причина според арх. Кълева е, че няма достатъчно натрупано обществено съзнание, че от този период има и ценни образци, а защитата върви с огромно закъснение.

“Целият период на 20-и век, едновременно пред- и следвоенния модернизъм, страдат от липса на тяхното разпознаване като значими и по-трудно се въприемат като част от културното наследство. Модернизмът не е така очевиден със своите ценности. Той трябва да се анализира, да се разкаже, за да стане ясно в какво се състои ценността. Макар и формално да има повече бройки защитени обекти от преди войната, това отново не е достътчно на фона на това, което имаме. Те също биват с много лека ръка жертвани в името на реконструкции”, обяснява експертката.

Само един обект в София, строен след 1944 г., има статут за културно наследство. Затова през 2021 г. арх. Кълева заедно с нейни колеги от

УАСГ и общинското предприятие “Софияплан” изготвят списък с обекти,

които да предложат за получаване на статут. Достигат до 22 финалиста, сред които НДК, комплекс от сгради на Ларгото, резиденция “Бояна”. Сред тях е именно и театър “София”, където започна първият основен ремонт от създаването му насам.

Първоначално тръгна спор между Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) и Столична община. Причината е, че в института не е извършена съгласувателна процедура. Според НИНКН тя е нужна, защото театър “София” се намира в охранителната зона на единична недвижима културна ценност - градинката при “Баня Подуяне”. “Очакваме окончателното становище на юристите - след него може да се окаже, че ремонтът на театъра е незаконен. Опазването на единствения столичен театър, построен в периода на модернизма, е въпрос и на закон, и на морал, памет и ценности”, каза за “24 часа” директорът на НИНКН арх. Петър Петров. Той е предложи на кмета Йорданка Фандъкова строителните работи да спрат за около две седмици и със съдействието на института да се намери решение за запазването на оригиналния силует на театъра и на интериора му.

Театър “София” не попада в охранителната зона на градина “Баня Подуяне”, както се твърди в разпространена от НИНКН, категорични бяха преди дни от Столична община. Градината е декларирана като част от групов паметник на културата през 1988 г., като в решението няма охранителна зона.

Външният вид на театъра няма да се променя –

подменя се старата каменна облицовка, която е компрометирана в много от участъците, доказано с експертиза на УАСГ, като се поставя нова каменна облицовка. Всички барелефи по сградата се запазват и само ще бъдат почистени, категорични са те.

След ремонта звездите на най-големият общински театър ще се радват на обновени сцени и в нови гримьорни, модерно осветелние и озвучаване.

Важна е професионалната преценка за необходимите намеси, така че да бъдат защитени архитектурните и художествените качества на сградата и едновременно с това да бъде топлоизолирана и комфортна. По думите на арх. Петров, ако става дума за стойността на ремонта, има съвременни материали и техники за щадящо реновиране, без това да струва твърде скъпо. Изгубената автентичност на сградата обаче ще има несравнимо по-висока цена за обществото.

Поскъпването на енергоносителите, както и Законът за енергийната ефективност изискват мерки, за да намалим разходите. Въпросът е какви да са мерките и дали за нас са по-ценни красивата сграда, естетичната среда и паметта на мястото, или цената на ремонта, коментира арх. Петров.

Знаковите сгради в България не са чак толкова много. Те са обикновено в градските центрове - театри, читалища, културни домове, музеи. Чуждите архитекти, гостуващи у нас, са впечатлени от архитектурата, създадена у нас след втората половина на 20-и век, казва той. Тя е изключително интересна, защото

не повтаря познати образци от началото на века, които ги има из цяла Европа,

а създава местна културна специфика, която формира жизнената ни среда. Като следа на времето архитектурата ни дава отговор на въпроса кои сме и ни придава смисъл, затова е важно да я пазим, обединяват се експертите.