На 23 август преди 6 години Димитър Цонев си отиде от този свят. А на 30 август се навършват 63 г. от рождението му, на този ден дъщеря му Деси Цонева ще пусне песента “Винаги”, която направи заедно с “Акага” в негова памет.
“Да се ядосваш, значи да наказваш себе си за грешките на другите”, това беше девизът на едно от най-обичаните лица в българския ефир. И личеше, че стриктно се придържа към него. Спокойствието, което излъчваше от екрана, беше наистина впечатляващо. Това беше неговото място - да бъде пред камера. Първата му изява е едва на 11-годишна възраст, когато участва в “Таралежът се ражда без бодли”. Интересното е, че заслуга за влизането му в изкуството имат... ушите му. Благодарение на тях той от малък става популярен - заради способността си да ги мърда. Това търси режисьорът Димитър Петров за филма си. На срещата им Митко, току-що върнал се от гостуване при баба си в Италия, бил облечен в бермуди - невиждани у нас панталони.
Това предопределило
ролята му
Той станал момчето, което идва от Брюксел. Баща му Коста Цонев приел с изненада и без ентусиазъм актьорската му изява. Предстоял следващият филм “С деца на море”. Тук обаче Цонев-старши с едно категорично “не” прекъснал порива на сина си. А имало и още оферти.
Въпреки това Димитър Цонев продължава да мечтае да се занимава с кино, влече го и телевизията, затова решава да кандидатства режисура. Баща му не иска да ходатайства, за да види какви са възможностите на сина му. Късат го на трети кръг и Митко Цонев сменя изцяло насоката си, кандидатствайки право. По-късно признава, че никога не е съжалявал за избора си, защото било по-добре за сина на Коста Цонев никога да не става актьор, няма как да достигне професионалната му харизма и слава. Като ученик и студент се чувства в сянката на родителите си, всички го идентифицирали като сина на Коста Цонев и популярната тв говорителка Анахид Тачева. След това благодарение на новините на БНТ придобива собствена физиономия и не се чувства толкова зависим.
Докато учи право обаче, вижда себе си като прокурор. Но като проучил мястото, където може да се осъществи тази идея (Лом, Силистра, Кърджали, Смолян), се отказал. И видял, че агенция София прес е обявила конкурс за репортери. Така бъдещият телевизионер попаднал в журналистиката. Година по-късно го изпратили за временен кореспондент на агенцията в Женева. Държавните глави идвали по график. За един начинаещ това място се оказало истински университет. Митко започнал да предава информации за Националното радио и телевизията. Тогава (1990 година) държавата се демократизира и... фалира. Пари за луксове като чуждестранни кореспонденти няма. Връща се обратно в България.
Живко Кефалов е човекът, който води Митко Цонев в телевизията, за да го прави новинар. Попаднал в екипа, който готви новините в 23 часа, и си партнира с Боряна Димитрова.
Поредната реорганизация
го отвежда в час пик
В една жежка юнска вечер на 1992 г. покойният Райчо Райков го представя официално на българските зрители. Това е новият водещ на “По света и у нас”. Милиони втренчено се вглеждат в мустака му. Десет години по-късно Митко Цонев има най-високия рейтинг в държавата. След него са президентът, премиерът, любимите политици.
В началото на кариерата си най-ценните съвети получава от родителите си. Майка му Анахид Тачева му казвала, че ако камерата го обича - няма проблем. Всичко е поправимо и се учи с времето. Ако обаче камерата не го обича, по-добре да зареже тази професия. Кръвта вода не става, камерата го обича, така както обича и родителите му. Баща му Коста Цонев пък винаги подчертавал, че трябва да играе себе си на екрана възможно най-естествено и да казва това, което мисли в момента. Лъжата много лесно лъсва на тв екрана.
Като водещ на “По света и у нас” се оказва, че е с най-висок рейтинг в държавата. Но в интервюта той скромно обяснява: “Това не е само моя лична заслуга. Тогава БНТ беше тотален монополист. Друга телевизия нямаше. “По света и у нас” бе най-голямата информационна емисия. В 20 часа всичко живо сядаше пред телевизора.
Държавата кипеше
от събития
Екипът беше много професионален. Всяка вечер 4-5 млн. зрители гледаха “По света и у нас”. Сигурно съм им бил симпатичен, стоя добре на екрана, изразявам се правилно. Това е надделяло. Винаги преди включване на камерите съм неспокоен. Тогава и събитията бяха доста вълнуващи. Когато четеш такива новини, няма как да си безразличен”.
Живото предаване винаги крие риск от гафове. На един Великден казал на зрителите: Честито Рождество Христово, вместо: Христос воскресе. От екипа се усетили и поискали да се поправи. Но той отказал, придържайки се към принципа си, че ако една грешка я забележат десет души, поправката ще я чуят сто. Така и който не знае, ще научи, че е станал гаф.
Когато става говорител на правителството на Симеон Сакскобургготски, работата му в БНТ започва да му се струва като санаториум. И макар че рейтингът на политиците, които са на власт, винаги пада, неговият не е пострадал. Напротив, тръгнал си от Министерския съвет с добро име и след незабравими срещи с историята.
На 1 октомври 2007 г. неочаквано и за самия себе си Митко Цонев отново се връща в БНТ. Започва най-мащабния проект на Националната телевизия: “В неделя с...”.
През своите 56 години Димитър Цонев успя да стане киноартист, юрист, журналист, говорител (на правителството, на Българската телекомуникационна компания), зам. програмен директор, водещ (“По света и у нас” и “В неделя с...”), съпруг, баща, дядо. Не можа да стане само генерален шеф на телевизията, затова се канеше да се кандидатира, преди да си отиде от този свят.
Коментари (0)
Вашият коментар