Галина Танева събира дума по дума песни и рецепти от детството си в нежен разказ за забравената България

Да прекараш живота си на хиляди километри от България, но винаги да носиш любовта към родното в сърцето си. Това е съдбата на българската писателка и авторка на сборника с разкази “Шепот от Сакар” Галина Танева, чиято втора книга “Нямата рече: Сърцето що дума, право е” излиза на пазара, за да разкаже една чудотворна приказка за българското.

Заедно с красивата любовна история на двама млади влюбени, сред страниците на “Нямата рече” (изд. “Сиела”) оживява и една особена мисия – да съхрани и запази за поколенията отпечатъка на един отиващ си свят. 

Неговите думи, отдавна потънали във времето, песните, непети от много години наред; ястията, неслагани на трапезата отдавна. Бисери, които живеят само в спомените на малкото останали баби в село Устрем, където е живяла и израснала самата Галина Танева. 

Когато се връща в родното село на майка си, за да разпръсне праха ѝ, Ния няма намерението да се задържа дълго. Родена на хиляди километри от българските планини – в добре подредения, логичен и милионен Лондон – младата жена за пръв път истински се потапя в хаотичната свобода на мястото, към което майка ѝ винаги е изпитвала особена обич.

Докато урежда въпроса с погребението, Ния малко по малко опознава китното селце и неговите чудати обитатели, чийто странен и трудноразбираем диалект е толкова различен от българския, който е свикнала да чува у дома. 

Един ден обаче на гроба на нейната прапрапрабаба Ния се случва нещо странно. Някак си тя се пренася далеч назад във времето –  в живота на своята съименница.

Нейни спътници и наставници по време на това духовно пътешествие към миналото ще бъдат Велика Нямата, прозорлива билкарка, събрала в себе си цялата вековна мъдрост на народа ни, и отец Никола, добронамерен свещеник, който милее за съдбата на съселяните си.

Плод на обединените усилия на устремци, книгата подробно разказва за зимните обреди и обичаи на сакарското село. Галина Танева дума по дума събира автентичните текстове на народните песни от детството си и записва характерни за селото рецепти за ястия, в които се крие магията на това мистично място. А с нея и любовта към България и българското. (24часа)