Папратите присвояват ДНК от други организми в продължение на милиони години

Учени от САЩ са секвенирали генома на папратите, който е два пъти по-голям от човешкия, пише сп. "Нейчър плантс".

След дългогодишна работа изследователи от Станфордския университет са успели да дешифрират генома на три вида от най-голямата група папрати - Ceratopteris richardi, пише БТА.

Той съдържа почти 7,5 милиарда бази в 39 хромозоми - двойно повече в сравнение с човешкия.

Преди това учените предполагаха, че количеството информация в ДНК на папратите е сбор от случайни копия на едни и същи гени. Това е характерно за растенията и може да осигури известно еволюционно предимство.

Специалистите са установили, че като цяло папратите не се освобождават много ефективно от "излишната" ДНК и просто я съхраняват, предавайки я от поколение на поколение.

Оказало се обаче също, че растенията не само постепенно натрупват ДНК в допълнение към генома от предишни поколения, но и я "крадат" от други организми.

Папратите, например, са устойчиви на специфичен токсин, който може да пробие клетъчната мембрана. Подобна резистентност е характерна за някои видове бактерии.

Изследователите смятат, че растенията са заимствали този механизъм от бактериите по време на хоризонтален генен трансфер (процес, при който се пренася генетичен материал от една клетка към друга, която не е поколение на първата).

В бъдеще учените възнамеряват да проучат по-добре особеностите на този механизъм.