Актьори без роли и без сценарий разказват живота си на сцената

• Алекс Сърчаджиева откровено за Ласкин в “На живо”
•  Ненчо Балабанов и Алекс Раева с по няколко срамни истории от детството в “На къс повод”

Още на първата среща между Иван Ласкин и Александра Сърчаджиева той ѝ казал, че ще се оженят. А певицата Алекс Раева била “ грозновато и неоформено дете” и лъжела постоянно. Точно в началото на COVID пандемията Здрава Каменова пък имала проблем със запушена тоалетна. Тези и още десетки лични истории на актьорите са известни на зрителите не от някое интервю, а от сцената.

След толкова години в чужди роли много от българските актьори най-накрая играят себе си. Отново пред препълнени зали те обаче изнасят не чужд сценарий, а своя собствен - на живота си. Представят себе си чрез спомени от детството, ученическите си години, първата работа, първата любов и още десетки други истории. А стотици зрители се смеят или плачат. Забавни, нелепи, комични, тъжни и донякъде срамни истории се разказват на сцената, а актьорите не се притесняват и откриват душата си пред публиката.

Дали е модерно, или просто все някога актьорът има нужда от това - да разкаже за себе си пред всички?

Тази година на сцената се появиха няколко премиерни представления с автобиографичен характер. Съвсем наскоро 

Ненчо Балабанов и Александра Раева се

събраха за първи път на сцената с “На къс повод” 

Идеята да имат общо представление идва от Балабанов, който иска да работи със Здрава Каменова. Тъй като двамата са били състуденти, но никога не са имали общ проект, той решава да ѝ предложи да създадат нещо. И така се появява първото автобиографично представление на Балабанов и Раева. Двамата разказват по 20 истории от детството, ученическите години и работата си на Здрава Каменова и нейния съпруг Светослав Томов. Така се създава сценарият на спектакъла, който е и по-различен като формат. Съчетава стендъп комедия, театрална постановка и концерт. “По истински случаи, всички истории са реални, само са преработени в сценичен вариант, като на места има сменени имена или са хиперболизирани. Имахме събеседване да разкажем подробно самите истории и на база нашите разкази ги подредиха драматургично, прецениха къде точно да ги съчетаят, къде да сложим песни, създадоха ги в театрален вид”, разказва Ненчо Балабанов пред “24 часа”.

Че е била “грозновато и неоформено дете” и затова е живяла в свой измислен свят, разказва Алекс Раева. Без срам и притеснение от публиката тя говори за периода на пубертета, в който е лъжела най-много. “Мъчех доста майка си и в седми клас трябваше да кандидатствам пиано, но ми откриха тендовагинит и бях много щастлива от този факт. Казаха ми, че рисувам хубаво, и ме насочиха към художественото училище. Но аз реших да си счупя ръката, за да не отида на изпитите. Скочих 4 пъти от една люлка, счупих си ръката, но отидох на изпит и ме приеха. Не мина номерът. Майка ми знае, че съм паднала от колело, но преди 4-5 години в едно интервю за списание разказах истинската история, без да се сетя, че тя знае друга версия”, разказва Алекс Раева. В спектакъла “На къс повод” освен лични истории има и много музика и песни. 

Подобно на него с много танци на

сцената излизат и 4-ма актьори,

по-известни като “татковците”

Те са Павел Иванов, Христо Пъдев, Стоян Дойчев и Филип Буков. Четиримата са известни от сериала “Татковци”, който се излъчваше доскоро по Би Ти Ви. За радост на всичките им фенове след снимките на втория, последен сезон актьорите не се разделиха, а напротив - направиха авторско представление. Истории от личния живот, от сцената, зад камера и други се обединяват в сценария на представлението. То по-скоро наподобява импровизирана стендъп комедия. “Сюжетът разказва за подготовката и осъществяването на една петъчна вечер, като ще разкажем спомени, художествени измислици, които кореспондират с младата ангажирана аудитория”, разказва Павел Иванов. Подготвеният сценарий досега съдържа много истории на актьорите покрай снимките им в сериала, а идеята за представлението е обща, след като четиримата решават да продължат работата си заедно дори след края на снимачния процес.

За час - час и половина актьорите успяват толкова да забавляват публиката, че накрая тя не иска да ги пусне да си тръгнат от сцената. Билетите за представлението, което се играе цяло лято в различни градове из страната, свършват много бързо, а опашките от желаещи после да се снимат с актьорите е доста дълга. Спектакълът е изцяло авторски, дори и песните и танците, които те изпълняват.

 Най-хубавото за феновете на 4-мата “татковци” е, че те подготвят и още представления заедно. “Вече си говорим за следващо. Имаме две-три посоки, върху които мислим. Няма да крием, че съвсем скоро ще започнем реализацията по някоя от тях, само да уеднаквим мисленето си”, разказва Павел Иванов. 

Не само моноспектаклите са автобиографични представления. Подобно на “татковците” три актриси се събират на сцената и разказват лични забавни истории. Здрава Каменова, Стефания Колева и Богдана Трифонова вече са доказано трио, което забавлява публиката с три авторски представления. Първият им общ спектакъл е “Извънредно положение”, който се породил по време на пандемията. Всичко започва с една история на Здрава Каменова и съпруга ѝ Светльо Томов. Двамата са авторите на постановката, описваща всички абсурди, през които може да премине човек по време на COVID изолацията. Точно на 13 март, когато е обявен локдаунът, тоалетната на семейството се запушва, а едно от децата им е споходено от разстройство. Това разказва Здрава Каменова, а публиката си умира от смях.

След първата толкова успешна постановка трите актриси създават следваща. Колко смешна може да бъде любовта? На този въпрос има отговор в представлението “Извънредно любовно положение”, в което е пълно отново със забавни, истински, но и абсурдни и нелепи истории. Според Здрава Каменова много хора се припознават в тях, защото личи, че са преживени и невероятни като ситуации.

Заради обичта на публиката се ражда и

сценарият за третата авторска постановка

“Извънредно неудобно”

Трите актриси разказват без притеснение за всички онези ситуации в живота, заради които ставаме за смях и се чувстваме неудобно, но след време много обичаме да разказваме. Случки, свързани с порастването на децата, задаването на неудобни въпроси, майки, опитващи се да оженят синовете си, животни, хипохондрични истории, събрани от приятелите на Здрава Каменова. След като в “Извънредно положение” актрисите излизат на сцената по пижами, а в “Извънредно любовно” залагат най-вече на черния цвят, в третата постановка от поредицата “Извънредно неудобно” те решават да направят нещо по-различно и да превърнат спектакъла в тип кабаре. Този път постановката представя повече сценография и разнообразни костюми, танци и музика, написана от Добромир Киселков. А успехът на третата част от поредицата тепърва предстои. Актрисите ще представят новата си комедия в четири града през септември. 

Ако гореспоменатите актьори досега представят отделни лични истории, то Александра Сърчаджиева отговаря на въпроса възможно ли е да разкаже целия си живот на сцената. Да. И то толкова емоционално и въздействащо.

Представлението “На живо” спечели награда “Аскеер” за най-добър моноспектакъл

София, 12 юни 2021 г.: в телевизионно студио прожекторите светят към госта на най-гледаното предаване в ефира - актрисата Александра. Водещата Ева Ходор (в ролята влиза Радена Вълканова) обстрелва Александра с безпощадните си въпроси, докато разговорът не се превръща в прочувствена изповед. Гостът в предаването всъщност е обикновена жена, която описва трудностите на живота си.

Това накратко е историята на спектакъла “На живо”, в който Александра Сърчаджиева играе трудната роля - тази на себе си. Текстът на постановката е на драматурга Яна Борисова. Сърчаджиева в продължение на няколко месеца ѝ разказва за своя живот. Може би посланието, което най-силно се откроява след края на спектакъла, е, че човек може да се бори въпреки всичко и да намери смисъл, колкото и да е трудно. “Както неведнъж съм казвала, смисълът за всеки от нас е различен - може да е дете, любов, работа. Но смисъл винаги има. Ние не сме тук случайно и нещата, през които преминаваме, не са случайни, трябва да ги преживеем. Всеки трябва да извърви своя път - за едни е по-труден, за други - по-лек. Но това е - всеки има свой живот, борби, падения, върхове, любови. Животът е колело - днес си горе, утре си долу”, казва Александра Сърчаджиева.

Моноспектакълът е пълен с лични интимни истории на Сърчаджиева за майка ѝ - актрисата Пепа Николова и баща ѝ - Йосиф Сърчаджиев, за съпруга ѝ Иван Ласкин, който почина през 2019 година, за дъщеря ѝ София. Една от историите е как на първата среща между Сърчаджиева и Ласкин той се държал доста арогантно, а малко след това ѝ казал, че един ден ще се оженят. Друга пък е как баща на съученик на София казал, че майка ѝ е разпоретина (лека жена- б.а.). На следващата родителска среща актрисата отишла при него и му казала: “Здравейте, аз съм тази разпоретина”, след което преместила дъщеря си в друго училище. 

Напълно откровен, но комедиен е премиерният за тази година моноспектакъл на Филип Аврамов. Дълги години той е искал да направи представление със сценарий за своя собствен живот, но никой не му го е написал. Затова сам става автор на текста. Комедийното шоу моноспектакъл

“Защото съм известен” разказва

както за личния, така и за

“инфлуенсърския” живот на Филип Аврамов

“Имах едно малко телефонче, сега вече имам голям, вече съм в социалните мрежи. Преди 9 месеца стана тази удивителна промяна. Много е вълнуващо, но и много уморително. Едно специално пространство, където голяма част от вниманието е върху него. Този текст е да се забавляваме истински, затова съм включил и нелепи случки”, разказва Аврамов. Зад всяка история стоят реални хора, а някои имена са променени. Според актьора “истината за живота му е достатъчно нелепа, че няма нужда да я украсява”.

“Говоря за това как ме наричат на улицата, какво става, когато се срещнат с мен, защото съм известен. Казват ми какво ли не: Коце, Коце. Имам техника за избягване на погледи. Когато нямаш зрителен контакт, ти минаваш в невидим режим. Върши работа”, разказва Фицата. На сцената той признава, че му е “трудно да бъде обикновен, защото не знае как да бъде обикновен”.