Народна певица стана военен

Народната певица от Монтана Вероника Асенова, пяла в предаването „Рано в неделя“по „Хоризонт“ на БНР и пред президента Петър Стоянов, стана военен. Нищо не предвещаваше тази метаморфоза, момичето, очаровало публиката на фестивали и концерти се беше посветило на пеенето.

„От 5-6 годишна възраст, благодарение на преподавателя по гъдулка г-н Асен Асенов, в детската градина, разбрах, че мога да пея и той ми помогна да развия този талант във вокалната група „Пъстренец Junior „. Участвах в много конкурси и концерти. Занимавала съм се доста в сферата на изкуството като певица, актриса и с народни и хип-хоп танци. И отделно като хоби с рисуване на картини.песните, които съм пяла индивидуално: "Иван Димитро думаше" - песен от репертоара на Мита Стойчева, "Татова булка" - Даниел Спасов, "Иван на Милка думаше" - от района на Берковица, "Дюлгер Кольо седеше" - от репертоара на един добруджански певец, но не помня името, "Ела Георги либе" - Мита Стойчева, "Да знае мома" - от сборника "От Тимок до Вита", "Мащеха Радка" - Даниел Спасов, "Донка се в гора изгуби" - от сборника "От Тимок до Вита", "Янкин брат" - от репертоара на Соня Кънчева /не е от нашия регион/, "Майка на Райну думаше" - от нашия край. Повечето песни са от нашия регион – Северозападна България.Кои сте изпълнили в „Рано в неделя“ по „Хоризонт“: - Мисля, че беше само една песен и тя е „Джружке ле, Цено“, разказва с трепет Вероника.

Освен изкуството ме влечаха и някои бойни спортове, но така и не успях да се занимавам с тях. Като цяло от малка бях с боен дух и имах една скрита мечта да се занимавам криминалистика, а след това да завърша за разследващ полицай, но никога не съм си помисляла за военна. Гледала съм парадите, честванията по телевизията, като най-голям „виновник“ за това да стана военна е разказите на дядо ми за казармата. И така с течение на годините имаше доста промени в живота ми и в крайна сметка мъжкото момиче в мен ме обзе, след което реших след 12 клас да кандидатствам в Националния военен университет „Васил Левски „ – Велико Търново.

В Плевен я довежда любовта преди една година. Вероника живее при приятеля си Станимир в Плевен и служи във военно формирование със звание лейтенант.

Питам я как съчетава любовта към народното пеене с тази мъжка професия? –
„Народното пеене с военното няма особена разлика. Имат много общи черти - родината, отдадеността, търпението, силата и т.н. От както прекъснах участието си в певческата група и започнах заниманието с военната професия, военното по абсолютно никакъв начин не ми попречи да продължавам да пея. Дали ще бъде на събития на близките ми или просто на сбирка, винаги ми казват: „Хайде изпей някоя песен“. Винаги ще пазя народното и спомените от певческата групата в сърцето ми. Винаги, когато запея, всеки един момент от обучението и от изявите ми, ми се появява пред очите и това заедно с радостта на хората, които ме слушат – сърцето ми се пълни с радост и вълнение. „, разказва с трепет Вероника.

Според нея жените се справят добре. За да бъдеш достоен военнослужещ най-важно е да имаш силна психика и физика. В армията има равенство между мъжете и жените, въпреки че за някои неща има малки ограничения, както и по принцип в живота. Важното е да се работи в екип, да има мотивация, подкрепа, чест и достойнство!

Вероника Асенова е лейтенант от 2022г. Накратко разказва за своя жизнен път и певческата си кариера.
„Родена съм в Монтана. Учила съм в 8мо СОУ „Отец Паисий“, след което започнах в тогавашното име на гимназията ПГСАГ „Проф. арх. Стефан Стефанов“ със специалност „Недвижими имоти“ и накрая като курсант във Национален военния университет „Васил Левски“ – Велико Търново със специалност „Материални средства, придвижване и транспорт“, произведена 2022 година в първо офицерско звание – лейтенант назначена съм да служа в град Белене. Искрени благодарности от сърце към близките ми, които повярваха в мен, помагаха в тежки моменти и се гордеят с това, което съм! „

Знаем,че са необходими непрекъснати тренировки и боен спортен дух? „ Един военнослужещ винаги трябва да бъде подготвен! Винаги един офицер трябва да мисли една или две крачки напред. С пълна бойна сила да води войската си. Като допълнение ще кажа два цитата от полк. Борис Дрангов :

„Българският войник е създаден да бие и побеждава, а не да бъде бит и мачкан!“

„Всеки началник да бъде глава, пример във всичко, сиреч пръв да направи това, що изисква от подчинените си. Началникът трябва да бъде образец и пример на твърда дисциплина и ред, що дават непоколебима сила и създават безсмъртни дела.“
Гледали ли сте кампанията на Министерството на отбраната „Стани войник“, тя е идвала в Монтана?: - Гледала съм я и е идвала в Монтана. Интересна идея е за показ и разказ на цивилните да се запознаят с част от снаряжението и част от всекидневието на военните в армията. Дочувам, че интереса на една част от подрастващите става голям към армията. Нейната цел е за момент хората да усетят част от военното, да видят офицери, сержанти, войници и курсанти и в мирно време, а не само по време на изпълняване на заповядани задачи в полза на народа.

Другата цел е и да подтикнат повече за военни кадри. Но трябва да е ясно на всеки, който иска да бъде войник, че то е призвание! Не е лесно да бъдеш военнослужещ, не е лесно почти да се откажеш от нормалния начин за живот. Много добре трябва да се помисли, преди да се предприеме тази стъпка. Да си военен е чест, да си лидер, да си стриктен и отговорен, с голяма воля и мотивация!

Интересно е как се отнасят към нея приятелките й? Учудва ли ги , че е военен?: - „Всички близки ми се възхищават за това, което съм и за това, през което съм преминала. Нямаше по-силна емоция от момента, в който казах на семейството ми и приятелите ми, че съм приета във военния университет и че след 40 дни ще полагам военна клетва, а след 5 години и произвеждането ми на първо офицерско звание. Всеки път, когато преминавах през някакво изпитание и успявах, виждах гордостта в очите им.

Първоначално всички се бяха учудили, че аз съм решила да бъда военна, защото съм първата жена от поколенията в семейството ми, която иска да бъде бъдещ офицер. Всички ме подкрепяха и знаеха, че ще успея, защото ме познават какъв човек съм.“, разкрива дамата- офицер.

Беше ми трудно-признавам! Имало е моменти на желание да се откажа, но точно тогава си спомням защо съм започнала, през какво съм минала, какво и къде съм и каква и къде ще бъда. След този момент ставам и си казвам, че мога и че ще успея. Най-силна и тежка е борбата със себе си. Винаги човек трябва да има цел, която да раздроби на малки стъпки и така ще успее да я изпълни. За мен човек е жив, когато мечтае, има цели, не се отказва и се бори до край. „“, казва Вероника.