Петър Тодоров: 26 млн. лв. е бюджетът за нови филми през 2023 г.

• През 2021 г. на държавата са върнати 11,5 млн. лв.
• Българското кино беше изпаднало в една летаргия на субсидиите , казва директорът
• на ИА "Национален филмов център"

Петър Тодоров е завършил Философския факултет на СУ със специалност политология и е магистър по европеистика със специалност “Е-Европа”. Има специализации в областта на управлението на независими киносалони в Италия и Франция.

Участва в редица проекти от последните години, насочени към независимите киносалони и организацията и управлението на международни кинофестивали, с ключово значение за кинокултурата в България. Владее английски и руски език.

- Какво заварихте в Националния филмов център (НФЦ), когато постъпихте там през февруари 2022 г. като изпълнителен директор, г-н Тодоров?

- Заварих една неработеща агенция с приети нови закон и правилник, които обаче не бяха заработили за хората в индустрията. Миналата 2021 г. беше нулева за българското кино. Изплащаха се само суми по вече сключени преди 2021 г., договори, които имаха траншове през същата година.

Заварих една доста обезверена филмова общност и много натрупани проекти, които трябваше да бъдат гледани от финансова комисия - тя е последният орган преди да се сключи договорът.

Заварих и един персонал на агенцията, който също беше обезверен и получаваше възнаграждение от 900 лева. Хора, които са с високо образование, говорещи по няколко езика, но крайно демотивирани за работа, тъй като новите закон и правилник, добавят към дейността на филмовия център още две нови схеми, които трябваше да заработят от 1 януари 2022 г.

- Какви са тези нови схеми?

- За подпомагане на български и международни копродукционни сериали, както и схема за възстановяване на разходи. Един устройствен правилник на агенцията, който е променян последно през 2018 г. и е крайно неадекватен за нуждите, които се изискват, за да се администрира такъв огромен процес, какъвто е българското филмово производство.

- Имаше ли пари в НФЦ, с които да се снимат филми? Вярно ли е, че не са усвоени и са върнати в държавния бюджет?

- Да, за 2021 г. парите не бяха усвоени и бяха върнати около 11,5 милиона в бюджета. Около 3 милиона бяха по договорите, сключени преди 2021 г., и бяха преведени в НФЦ.

- Защо беше допуснато това връщане?

- Заради спрени процедури, неподновена нотификацияадо Европейската комисия и неработеща агенция.

- А тя е неработеща, защото приетите нови закон и правилник не действат, така ли?

- Не. Те действат, но бяха приети с голяма разлика един от друг и имат много противоречия помежду си, липсват заявления, беше необходимо да се поднови и нотификацията до Европейската комисия.

- Какво направихте вие за тези 7 месеца като изпълнителен директор на НФЦ?

- Направих да

заработи по-бързо

финансовата комисия

Бяха проведени около 15 заседания, което е по две на месец. Бяха преразгледани около 250 филмови проекта в различните схеми, които центърът администрира. Те са за производство на различните видове филми, за показ в кината, за фестивали, за разпространение. Тръгнаха и схемите за сериали. Опитваме се да заработи схемата за възстановяване на разходи, но срещаме много трудности, тъй като при раздадени 250 филмови проекта имаме сключени само около 120 договора. Самите продуценти, които са спечелили финансиране, минали са и на финансова комисия, не пристъпват, тъй като законът им дава това право, веднага към сключване на договор. Това е още един проблем за усвояване на средствата за годината.

- Тази година ще има ли върнати пари в бюджета на държавата?

- Съществува такава опасност, за съжаление. Надявам се това да не стане. Направил съм постъпки, за да бъде ползван модел от миналата година. Той е да бъдат изведени парите в транзитна сметка към Министерството на културата, за да може да бъдат усвоени в следващата година от спечелилите проекти на художествените комисии.

- Каква е сумата, която евентуално ще трябва да бъде върната?

- До момента сме усвоили малко над 9 милиона лева, надявам се в края на годината да усвоим към 15 милиона. И въпреки това има опасност около 11 милиона да бъдат върнати или съответно да бъдат извадени в транзитна сметка в МК и да бъдат ползвани в следващата година.

- Защо след всяка художествена сесия има напрежение и недоволни, които се жалват в съда и блокират решенията на комисиите?

- Да,

блокирани са две сесии

за игрално кино през тази година

Има жалби и по други схеми, които администрираме и които блокират проектите.

Тъй като, когато постъпи една жалба, целият административен капацитет на агенцията, който е от 13 щатни човека, трябва да бъде впрегнат, за да събере документите, необходими за тази жалба. Естествено, законът дава право на всеки, който вижда нередности в процедурите, да подаде жалба. Но това води до блокиране на процесите не само за конкретната заповед, а и за цялата дейност на агенцията.

- Имате ли идеи как може да бъде премахнато това, или винаги някой от неспечелилите субсидии ще подаде жалба?

- Има го това нещо, че всяка една сесия е генератор на скандали, на проблеми в общността. Въпреки че сега бюджетът е по-голям, винаги има около стотина проекта от, да кажем, 125 кандидатствали, които не печелят. Аз се надявам на разбиране и на смирение в хората от общността - затова, че държавата се опитва да изпълнява своите функции и се надява на разбиране от тяхна страна. Но да, тези жалби блокират процеса.

- Вие как виждате състоянието на българското кино и на филмите, които се произвеждат?

- Когато дойдох в агенцията, заварих, че българското кино, ако мога да перифразирам големия немски режисьор Вим Вендерс,

беше изпаднало

в една летаргия

на субсидиите

Едно творческо самодоволство, пренебрегване на публиката и безразличие към икономическите закони. Хубавата новина е, че все повече млади хора влизат в агенцията, престрашават се да кандидатстват - било за дебют, било за разпространение. Хубавото е, че все повече млади хора познават съвременните методи за финансиране, които далеч не се изчерпват само с НФЦ.

Големите общини като София, Варна и Бургас също имат фондове за култура, които подкрепят кинопроизводството. Разбира се, европейските програми като “Творческа Европа” и “Евроимаж” също имат програми, с които подкрепят филмовото производство в копродукции с други държави.

Съответно Национален фонд “Култура” има програма, която подкрепя филмовото изкуство. Влизат млади хора, които познават и съвременните методи на разпространение, как един филм да стигне до зрителите, каквато е и целта в един такъв процес - директно извършват препродажби с големи платформи за показ на съдържание, което им помага да си завършат филмите. Този процес много се развива и аз се надявам да вървим все в тая посока - където НФЦ не е единственият източник на субсидии за българското кино.

- Можем ли да успокоим и зарадваме киногилдията, като им кажем с каква сума ще разполага НФЦ през 2023 г.

- Надявам се за 2023 г. бюджетът да остане същият, както за 2022 г. - 26 милиона лева. И дори малко да се покачи, защото той зависи от средностатистическия бюджет на един голям филм, на няколко документални и анимационни филма. Тази година имаме два големи проекта, които са с много сериозни бюджети, в които влизат и европейски големи продуценти.

- С бюджет от 26 милиона колко филм могат да бъдат заснети - игрални, документални и анимационни?

- Всеки от тези три вида кино е разделен на подраздели. Има високобюджетни филми, филми с по-ниска субсидия, има късометражни, дебюти, идеи за развитие на сценарии. Така е във всичките видове филми. Сумата е достатъчна да се направят доста добри филми.

Има и голяма сума, отделена и за разпространението, което е много важно и досега винаги е било неглижирано в процеса на правене на българско кино.

Как готовият филм

да стигне до

зрителите

Винаги този процент от бюджета е бил около 1 процент и дори по-малко. Тази година има много добри примери как с добри рекламни кампании, с добър бюджет за разпространение филмите достигат до много по-голяма публика.

- Бихте ли казали тези примери?

- Бих посочил филмите “Петя на моята Петя”, “В сърцето на машината”, “Завръщане 2”, макар че той не е финансиран от НФЦ като за производство, но за разпространението е подпомогнат финансово. Те постигнаха много добър боксофис със зрители и от приходи. Наистина съвременните методи все повече навлизат в българското кино и аз се надявам, че този процес е необратим. Колелото е завъртяно и ще вървим във възходяща посока.

- В навечерието сме на 40-ия фестивал “Златна роза” във Варна. Какво да очакваме от него?

- Не крия вълнението си - фестивалът ще бъде първият за мен като изпълнителен директор на НФЦ. Имаме конкурсна програма, имаме и международно жури, в което влиза и младата режисьорка от Косово Блерта Башоли. Дебютният й игрален филм “Кошерът” (2021) е първият проект в историята на международния фестивал за игрално кино Sundance (“Сънданс”), който печели едновременно голямата награда на журито, наградата за най-добър режисьор и наградата на публиката.

Надяваме се на един празник, направили сме няколко специални събития, сред които е и визуален спектакъл за 100 години от рождението на Радой Ралин. Поканили сме много хора и наистина се надяваме те да се забавляват, както подобава на един фестивал.

Фестивалите са най-бързият начин за киното да излезе от постковид периода, който беше много тежък за киноизкуството - кината бяха затворени, екипите не снимаха...

Фестивалите са мястото, където се срещат идеите, където започва тяхната реализация, където публиката влиза, за да види своите любимци. Наистина се надявам да стане един хубав празник за българското кино.