Албена Колева, Валентин Танев и Тончо Токмакчиев са отново заедно на сцената с комедията „Женитба по обяви“. Автор е хърватският драматург Миро Гавран, но както постановчикът, така и актьорите са импровизирали, дописвали и творили заедно с него.
Пандемията от COVID-19 затвори всички театри в България и „Женитба по обяви“ спря своя театрален ход. Пиесата се играе от 2018 г. и е гостувала във всички големи и малки български градове – повече от 70 представления. Актьорите са гостували и на нашите сънародници в Брюксел, Лондон и Берлин.
Два часа любов и смях до сълзи... Едно приключение, в което се впускат самотни, обичащи, емоционални и артистични хора. Те може да са смешни, тъжни, объркани, но никога неискрени. Ситуациите, в които попадат, а и те самите създават, са нелепи, абсурдни и крайни. В тези хора можеш да познаеш приятеля си, непознатия от улицата, дори и самия себе си.
„Една наистина забавна пиеса. Думите, които казвам, не са напразни. Почти два часа спектакъл, който не се усеща как бързо преминава, на един дъх. Забавен е, но в същото време има и един втори план, който е важен. В театъра нещата трябва да са винаги заради него, заради нещо, което се прави, а не само заради самата смешка. В тази пиеса се говори за самотата на хората. Това всъщност е и един от проблемите на съвременния свят“, обяснява ролята си в комедията Тончо Токмакчиев.
Тончо Токмакчиев няма нужда от специално представяне. Той е сред най-обичаните български актьори, познат от телевизията, киното и театъра. За него режисьорът Теди Москов казва, че е „човечен, чувствителен и е обсебен от изкуството“. Пълен с енергия и винаги готов да е източник на добро настроение и веселие.
Запален планинар, скиор и ловджия, актьорът Тончо Токмакчиев е роден в Бургас през 1963 г. Син е на известния художник Ненко Токмакчиев. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ „Кр. Сарафов“ в класа на Николина Георгиева. Работил е в Бургаския куклен театър. От 1992 г. е член на трупата на първи частен театър „Ла страда“ и шоу спектакъла „Улицата“. От 1990 г. участва в студентското предаване „Ку-ку“, по-късно „Каналето“. От 2007 г. е в основния актьорски състав на „Шоуто на Канала“ по БНТ.
Тончо Токмакчиев и Албена Колева казват, че са вечните партньори – играли са заедно в десетки театрални постановки и филми. Последният „Аромат на липа“ е сниман в САЩ през миналата година в щата Тенеси. И там са съпрузи.
Албена наследява таланта и обичта си към театъра от двамата си родители – актьорите Адриана Палюшева и незабравимия Тодор Колев. Работила е в театрите в Плевен, Сливен, Благоевград, Пазарджик, в ДТ “Сълза и смях”, Малък градски театър зад канала, НТ “Иван Вазов”. От есента на 2007 г. е актриса от трупата на Сатиричния театър.
Носителка на множество награди, сред които награда за женска роля на фестивал на камерните форми Враца'1994 за ролята на Патриша в “Последния янки”, награда за женска роля на международния фестивал на моноспектакъла Битоля'2012 за ролята на Шърли Валантайн, “Златно перо” за принос в културата 2010 г., номинация АСКЕЕР за Младата госпожа в “Хоровод”.
Третият стожер на това любовно приключение е Валентин Танев. Но освен на сцената, той е и режисьор на „Женитба по обяви“. За седми път влиза в тази роля. „Това не е било моя мечта, по-скоро колегите ме убедиха да го направя“, казва Танев.
"Женитба по обяви" прави в рамките на един месец и то на сцената на драматичен театър "Адриана Будевска" - Бургас.
Валентин Танев е роден на 21 октомври 1957 г. в гр. Завет, Разградско. Когато е на 6, семейството му се преселва в Търговище, където бъдещият актьор живее до 19-годишен. През 1984 г. завършва ВИТИЗ в класа на проф. Крикор Азарян с асистент Тодор Колев. Зад гърба си има към 70 роли в театъра и от 1999 г. до днес се е снимал в над 25 наши и чужди филмови продукции, повечето станали хитови заглавия.
Носител е на множество награди, между които: АСКЕЕР'2006 за ролята на Разплюев в “Веселите Разплюеви дни”, ИКАР'97 за ролята на Естрагон във "В очакване на Годо", награда от Театрални празници "Благоевград'98" за ролята на Кърлежа в "На дъното".
„Театърът още от времето на Възраждането е бил важен за българите. Както операта за италианците. Българската публика цени театъра. Дали е драма, или комедия, няма никакво значение, стига да е поставена добре и да грабне зрителя. Той е в кръвта ни, закодиран в гените. Но в годините около и след демократичните промени се почувства известен отлив. Театралният дух беше сринат, унищожен и публиката се отдръпна. Слава Богу, сега това е минало. Публиката се завърна, а това ни дава стимул за работа, зарежда ни с положителна енергия“, гордее се с професията си Тончо.
Коментари (0)
Вашият коментар