Владимир Зарев си подари 2 книги. Едната е писана преди 50 години

Пише "книгата за деца и възрастни"

"Голямата странна градина"

в чест на раждането на дъщеря му Неда

В Германия нарекоха писателя

българския Балзак

Днес в книжарниците можете

да намерите 10 книги на Владо Зарев

Най-популярен и най-четен

е романът му "Разруха"

Ако перифразираме посланието от търновския надпис на Омуртаг, то човек и добре да живее, навършва 75 години.

На 5 октомври това правило ще потвърди и Владимир Зарев. “На тази възраст някак драматично разбираме, че миналото ни става все по-голямо, а бъдещето все по-малко”, казва писателят. 

За своя юбилеен рожден ден той ще си направи двоен подарък. Скоро по книжарниците ще се появят две негови книги: най-новият му роман “Объркани в свободата” и “Голямата странна градина” - приказка “за деца и възрастни”, написана преди 50 години

Роден е “на пъпа на София”, но баща му акад. Пантелей Зарев е от Видин и от дете Владо се е отнасял с особени синовни чувства към града на Дунав. Към реката, която носи европейски дух и ценности и във всеки миг е неустоимо различна, както във всеки миг е и неустоимо еднаква. Но това е типично и за човешкия живот, във всеки миг нещо си е отишло от нас и нещо дълбинно е останало в битието ни. 

Владимир Зарев

дебютира

в литературата

през 1969 г.

със стихосбирката “Ако това е времето” - доста модерна за времето си, но някак неглижирана от критиката. Може би това го кара да премине в прозата. Следват книгите с разкази “Неспокойни чувства”, “Дунавски новели”... Пише най-вече за това, че битието ни винаги завършва с поражение, разказите му излъчват болка и неподправена тъга. А всъщност е толкова щастлив!

През 1973 г. постъпва на работа като редактор в белетристичния отдел на списание “Съвременник” и днес продължава да работи в списанието. Но отдавна като негов главен редактор.

Истинското му мощно навлизане в белетристиката е с трилогията “Битието” (1978), “Изходът” (1983) и “Законът” (2009). Романа си “Битието”, с обем от 900 стандартни страници, завършва, когато е на 31 години, “Изходът” - със същите впечатляващи 900 страници - на 33.  Двете “тухли” поставят основите на епичната семейна сага, която разказва житието на неговия живописен и драматичен род. В следващите застойни години сякаш животът е спрял, нищо не се случва и третата част със заглавие “Изборът” излиза като  малък, крайно стеснен психологически роман. 

През 2008 г. Владимир Зарев получава една от най-големите награди в Германия - едногодишна писателска стипендия в Международния творчески дом “Вила Конкордия”.

В приказния замък на приказния баварски град Бамберг, надвесен над река Регниц, и в тишината на градината с водоскоци и антични фигури той най-сетне дописва “Законът” с нови 800 страници. И така завършва трилогията си. 

Тя обхваща огромно национално, историческо и психологическо пространство от 1890 г. до наши дни. В онези години читателите се отнасят повече от благосклонно, с внимание и интерес към трилогията. Друг такъв обемен, а и психологически наситен епос нямав българската литература. 

Романите “Битието”, “Изходът” и “Изборът” имат по две издания, с общ тираж за всеки роман от над 50 000 екземпляра. “Критиката посрещна трилогията повече от хладно, доста резервирано, голяма част от тогавашните, а и от днешните литературни корифеи просто не пожелаха да прочетат романите”, казва не без горчивина писателят.

Днес в книжарниците на страната може да се намерят 10 книги  на Владимир Зарев. Споменатата вече трилогия, романите “Разруха”, “Светове”, “Орлов мост”, “Лето 1850”, “Поп Богомил и съвършенството на страха”, “Хрътката”, “Хрътката срещу Хрътката” и “Чудовището”.

 Половината от тях са написани преди 1989 г., но продължават да се купуват и да се четат, което означава, че продължават да занимават и вълнуват хората. 

“Това означава също, че написаното от мен е пределно честно, че то е най-драматичната част от истината за живота ни през последните петдесет и повече години”, аргументира се авторът. Може би

най-популярната

и четена книга

на Зарев е романът

му “Разруха”,

с повече от десет преиздания. В него той разказва как след 1989 г. беше ограбена България и как трудът на милиони хора е окраден и безжалостно опропастен.

“Най-отвратителното е - казва Зарев, - че в годините след демократичните промени освен нахално окраден и поруган, трудът на милиони българи беше и обезсмислен. Все едно че няколко поколения наши сънародници бяха живели и работили напразно...”  Подтикът, който го кара да напише този роман, е повече от болезнен. Една студена дъждовна вечер той се прибира у дома и вижда надвесен над кофата за боклук странен клошар. 

Зарев разказва: “Дори в тъмата неговата фигура, излъчването му на деликатен и интелигентен човек ми се стори познато. Вгледах се по-внимателно и различих в него мой учител от прогимназията. Бях потресен, усетих остра, нетърпима, почти физическа болка, която разтърси цялото ми същество. Побързах да се прибера, седнах зад тогавашния си стар, “трета употреба” компютър и с най-големи букви написах: “Разруха”.

Романът “Разруха” се превръща в бестселър в Германия. Посрещнат е повече от възторжено от читателите, а за него излизат над 30 рецензии и отзиви в най-значимите немскоезични медии.

“Владимир Зарев е не само заслужил герой на българската литература, а разказвач от европейски ранг - неговата “Разруха” обнадеждава и засвидетелства литературната европейска зрялост на България”, пише в. “Франкфуртер Алгемайне цайтунг”.

“Владимир Зарев стана известен в Германия с грандиозния си роман за времето на промяната - “Разруха”, който е най-доброто написано за прелома в Европа от 1989 г. - отбелязва  “Тагес Анцайгер”.

“Владимир Зарев е българският Балзак, чийто роман “Разруха” е повествование за историческия обрат в България, за какъвто германската културна критика все още мечтае. Книгата на Зарев действително превъзхожда всичко подобно на немски език - от “Обширно поле” на Гюнтер Грас до “Нов живот” на Инго Шулце. “Разруха” бе издаден луксозно, с твърди корици от престижното немско издателство “Кипенхойер и Вич”, после бе  преиздаден с меки корици в популярната библиотека за чужда литература “Ки Ви”.

Втора програма на немската обществена телевизия  ZDF прави едночасов филм за Владимир Зарев и “Разруха” със заглавието “Българският Балзак”. Филмът е излъчен многократно в културната програма “Фьоникс”. 

Трилогията излиза в луксозно издание с твърди корици в австрийското издателство “Дойтике”. Най-мощното немско издателство “ДеТе Фау” закупува правата на романите и ги преиздава с меки корици.

Това се случва за

първи път с

български книги,

преведени на голям

световен език

В българското издателство “Хермес” излезе литературна анкета със Зарев, направена от проф. Николай Димитров, който в края на книгата публикува пълна библиографска справка. ”

“И знаете ли какво се оказа?  За близо 50 години мое участие в националния ни литературен живот за мен в България са написани и излезли 65 отзиви и рецензии. За няколко години в немскоезичния свят, в Германия, Швейцария, Австрия, за моето творчество са се появили 68 отзиви и рецензии. Странно, нали?”, риторично пита Владимир Зарев.

Почитателите на писателя - сегашни и бъдещи, имат повод за радост. В началото на ноември на пазара ще се появи романът “Объркани в свободата”, в който той психологически и философски изследва проблема за властта, за човешката свобода и за мъчителното ни лутане в нейното отсъствие.

Търси отговора на въпроса дали крайната, абсолютната духовна свобода - доброволно да се откажем от свободата, не е всъщност принуда, не е особена форма на поражението ни в несвободата. 

Романът се състои от два напълно независими сюжетни и мисловни потока. Едната сюжетна линия се развива в съвременността и разказва за насилието и несвободата, предизвикани от пандемията от коварния вирус, които ни отнеха различието и духовните ни пориви. Описва принудата, тиранията на плъпналата в целия свят зараза, които “изкривиха” реалното ни съществуване и ни потопиха в лъжата на нереалното виртуално съществуване. 

Втората сюжетна линия  се развива в Средновековието и засяга проблемите на исихазма -  едно удивително средновековно духовно учение, и на Фераро-флорентинската уния - последния опит през 1437 г. да се примирят православието и католицизмаът.

По това време Балканският полуостров, България, Сърбия, Румъния, голямата част от Византия вече са покорени, паднали са във властта на османлиите. Единствено и самотно свободен е Цариград и земите около него. Византийският император Йоан VIII Палеолог се опитва да се споразумее с Рим, с папата, с Католическата църква и така да предизвика мощни кръстоносни походи срещу турците. 

“Привидно тези две сюжетни линии изглеждат несъотнесени една към друга, дори несъвместими. Това, което ги обединява и обвързва, е проблемът за свободата, за величието на човешката свобода, която в голяма степен осмисля живота ни”, анализира творбата си Зарев.

Преди няколко месеца, докато се рови в библиотеката си, писателят открива малка, както той я нарича, “безпомощна книжка”. Заглавието й е “Голямата странна градина” - приказка “за деца и възрастни”, излязла преди точно 50 години.

Спомня си, че причината да я напише е желанието му

да се отблагодари

на Съдбата за

първородната

си дъщеря

Кръщават я Неда - за да се състои името и от “не” и “да”. “Точно между тези две думички трябва да бъде всяка жена”, убеден е Зарев.

Словесният му автопортрет тогава звучи така: “Бях прекрасно млад, безнадеждно безотговорен, силен и сломяващо красив, бях издал вече две книги. Четях Достоевски и философия, която не разбирах...”.

Зарев признава, че обичал да пише и да разсъждава за смъртта, защото подсъзнателно е бил убеден, че тя никога няма да го навести. По онова време - казва той, - до болка е бил изпълнен с възторга и с блясъка на думите, с щастливото страдание на думите.

Напливът им не му давал покой, често нощем безмилостно го будели. Той ставал, правел си силно кафе и сядал пред пишещата машинка. Блажени години!...

“Голямата странна градина”, която излиза отново след 50 години, е красиво илюстрирана от художника Борис Стоилов и несъмнено е сред “истинските полиграфически бижута” на ИК “Хермес” .

Малката Неда тръгва в градината, “която е толкова голяма, голяма... сто крачки наляво и сто крачки надясно, после сто крачки напред и сто крачки назад и накрая сто крачки на едната страна и сто крачки на другата...”.

Докато се разхожда в разцъфналата градина Неда среща Глупака, той непрестанно строи огромни замъци от пясък, които също така непрестанно рухват. От него момиченцето научава, че глупостта е най-истинското нещо, защото тя е навсякъде.

После попада на Най-умния човек, който лежи в бъчва и размишлява. Според него, колкото е по-тясно, толкова мисълта му е по-широка.

Ето такиви мъдрости и важни неща ще научи Неда от срещите си с Глухарчето, с Най-добрия човек, със Заека, със Собственика, с врабчетата близнаци, с Червея (на завистта)...

А когато Неда се убожда на трънчетата на красивата роза, разбира, че

красотата е

най-самотното

нещо на земята

и затова боли

Със своята поезия и красиви прозрения “Голямата странна градина” на Владимир Зарев стига до образните дълбини и послания на Екзюпери и Валери Петров.

“Добре дошли в тази книга, добре дошли при мен такъв, какъвто бях”, казва в послеслова си писателят.

Владимир Зарев е носител на националните литературни награди “Иван Вазов” и “Елин Пелин”. На 7 ноември 2017 г. е удостоен с най-голямата държавна награда “Паисий Хилендарски”.

При връчването на наградата “Иван Вазов” президентът Румен Радев подчерта, че Зарев е “български творец, който със силата на своето перо укрепва и разширява българското духовно пространство далеч отвъд Родината”.

През март 2019 г. Зарев получава и орден “Стара планина първа степен” - за  изключително големите му заслуги в областта на културата и изкуството.