Във "Водна паша" Павел Койчев вижда Христос със стадото и Христос, който ходи по водата

“Водна паша” на скулптора и художник Павел Койчев бе изложена в езерото в софийския Южен парк откъм ул. “Нишава”. За целта е излята още една композиция, чието създаване се провокира от оригиналната творба на Койчев. Първата “Водна паша” се намира в село Осиковица, община Правец, като там, противно на очакванията на скулптора и на природните стихии, успява да се задържи в продължение на 10 години.

Историята на “Водна паша” е свързана със 70-годишния юбилей на Койчев през 2009 година. Тогава той решава да направи изложба - скулптура в галерия “Райко Алексиев”. Идеята му обаче среща отказ, а причината за него е липсата на място. В този момент пред очите на художника се появява малко езеро край с. Осиковица, което се превръща и в дом на “Водна паша”. Оказва се, че то се намира по път и към изложбата му “Оригиналите”.

Идеята за името на композицията “Водна паша” се заражда, след като Койчев забелязва колко добре околната зеленина се отразява в езерото. В сърцевината и на двете творби стои Христос със стадото и Христос, който ходи по водата.

Самото реализиране на първата “Водна паша” отнема на Койчев около 5-6 месеца, а изливането ѝ се осъществява “много спокойно”. За направата на оригиналната си творба той използва материали като стиропор, пръчки и плат, а след това добавя и смола. Втората композиция е излята от метал. Шестте фигури, сред които място заемат пастирът и овцете, са изработени от месинг и тежат общо 2,165 тона. Главната фигура е висока 4,4 метра, четири от които над водата. 

Първородната “Водна паша” успява да се задържи в с. Осиковица до преди две години, когато вследствие на няколко последвали тежки бури скулпторът я прибира. В този момент академик Владимир Зарев и журналистката Румяна Таслакова решават да пуснат подписка между гражданите с молба към кметството тази скулптурна композиция да се отлее и в метал и да се експонира някъде в територията на столицата. Със самия проект Койчев няма нищо общо, но вече внесен, той успява да събере към 600 подписа. След като Столичният общински съвет одобрява разполагането на втората “Водна паша” в градска среда и проектът е приет почти единодушно, работният процес започва. Идеята е подкрепена още от обществени фигури и личности от артистичния свят, от Съюза на българските художници и от екипа на Софийската градска художествена галерия. В наши дни “Водна паша 2” е вече готова и разположена в Южния парк на столицата.

Койчев намира характера си за издържан в мажорната гама. Това се отпечатвало в произведенията му и очевидно е основното, което оказало влияние на хората.

На неговия нрав се дължал и оптимизмът в творбата му. Според скулптора животът винаги е бил един и същ, а човекът е създаден да живее във враждебна среда и да се бори с много обстоятелства. А това, че успяваме да оцелеем, се равнявало имнно на оптимизъм.

За Койчев истинското вълнение било преди 13 години, когато създава за първи път “Водна паша”, при това на мястото, където е искал и както е искал, казва той. Към новата версия на едноименния си проект се отнасял по-спокойно. И все пак скулпторът все още не можел да осъзнае напълно какво се случва и всичко това му се струвало необичайно. 

Пастир сред овчето стадо според Койчев винаги има. Съотнесено към хората, много му се искало някой да ни води, направлява и дава посока. Освен Господ, който е наш пастир, той се надява да се намери и друг такъв водач, що се отнася до обществото ни, но за момента картинката не била радостна и това ясно се виждало. След ден отново предстоят избори, а причината за това лутане не само у нас, но и в цяла Европа била от духовно равнище. Според Койчев нещата са тръгнали на зле още от 1989-а.

Скулпторът има над 30 самостоятелни изложби до този момент, всяка от които е на различна тематика, различно пластично решение и направена от различни материали. Изкуството винаги трябва да се занимава не толкова със страшно актуални въпроси, а по-скоро с непреходни. В частност, с непреходния интерес, който човек има към света и това, което го заобикаля, казва още той. Това била и причината в творбите си да не набляга толкова на съвременните заобикалящи ни проблеми. 

Основната задача на изкуството в природата била да се занимава и да търси смисъла на промисъла. Освен това винаги давало решение как да постъпи човек. За жалост обаче, никой не се вглеждал или вслушвал в него, защото то не намирало място сред обществените проблеми. Това обаче не било така. Все пак на човека не му се занимавало само с грозни явления като например кой какво е направил, откраднал и пр. Именно тук изкуството намирало място, а задачата му е чрез съществуването си да дава красота, допълва още Койчев.

Като стойностно определя изкуството в наши дни скулпторът. Не само това, но и то щяло да продължава да върви напред просто защото не спира да търси истината без значение под каква форма.

Койчев е роден през 1939 г. в София. Завършва специалност “Скулптура” във Висшия институт за изобразително изкуство “Николай Павлович” през 1966 г., а първата му самостоятелна изложба се провежда през 1982 г. Той взема участие в изложението “Световни художници на хилядолетието” в централата на ООН в Ню Йорк, както и в представянето на България на Международното биенале във Венеция през 2002 и 2012 г. Творбите му са притежание на Националната художествена галерия (НХГ), на Софийската градска художествена галерия (СГХГ), на други галерии в страната, както и на частни колекции и експозиции в Белгия, Австрия, Дания, САЩ и др. Част от проектите му са “Торен бръмбар” (1995 г.), “Доли или нещо за клонирането” (1997 г.), “Стадото” (2000 г.) и още.

Сред гостите на откриването на новата версия на “Водна паша” бяха председателят на Съюза на българските художници Любен Генов, директорът на Софийска градска художествена галерия Аделина Филева, директорът на Националната галерия Ярослава Бубнова и др.