Кикбоксьорът Стоян Копривленски: Готов съм да донеса пояса в България

Бадр Хари ме пазеше в спарингите ни

Кой е той

Стоян Копривленски е първият българин с победа в най-престижната кикбоксова верига "Глори". И първият, който ще се бие за титлата на организацията. 28-годишният бургазлия се изправя срещу шампиона в лека категория (до 70 кг) Тижани Бестати (Мар). Специално за "Спортната джунгла" и "България Днес" Стоян говори за пътя до най-важния мач в неговата кариера.

- Стоян, какво е усещането да сте първият българин, който ще се бие за титлата на най-престижната боксова верига "Глори"?

- Страхотно! Готов съм за победа и да донеса пояса в България! Концентриран съм, спокоен. Нямам проблеми с килограмите. Всичко върви по план.

- Ще се биете отново на футболен стадион - на "Витес". През 2018-а имахте мач на "Йохан Кройф Арена" и победихте турчина Анил Кабри. Какво е да се биеш на токова място?

- Когато се бих с Анил Кабри, бях още на 24 години. С едва няколко на брой професионални мача в "Глори". Все още изпитвах много голям адреналин, когато трябваше да се бия. Особено когато говорим за гала на толкова високо ниво. Усещането, че се биеш на футболен стадион, те зарежда.

- Какво е по-различното сега?

- Трябвало е да извървя дългия път дотук. Вече шест години съм в тази организация. Може би ако беше станало по-лесно, нямаше да го оценя. Имах победи и загуби, които ме изградиха. Натрупах голям опит като професионалист. Това е изключително важно, защото в България сме добри, но най-вече в аматьорския кикбокс. Професионалният е по-различен. Сега се чувствам по-опитен, по-концентриран и мислещ върху цялата игра. Не се хвърлям излишно. Вече гледам доста по-професионално на самия спорт.

- Още в началото на кариерата ви се сблъскахте с Тижани Безтати. Бяхте определян за аутсайдер, но започнахте по феноменален начин. Направихте нокаута на 2017-а.

- Тогава бях на 23 години. Идвах в Нидерландия само за лагери - за по месец-два. Това беше турнир - два мача за една вечер. Реших да си дам повече време и останах два месеца да се подготвя. Не знам дали имах и седем-осем професионални срещи. Бях с малък опит в профи кикбокса. Наистина бях аутсайдер. Другите трима бойци в турнира бяха с много по-голям опит от мен. Но аз винаги имам вяра в себе си, че мога да победя всеки. След първата победа останах спокоен, не се изкефих, въпреки че беше много як нокаут. Вече мислех за втората среща. В нея ми се отдаде момент в първия рунд и успях да сваля в нокдаун Тижани, което реално ми спечели мача. Това беше преломният момент.

- Точно преди това записвате първата си загуба в "Глори", а може би и в професионалния кикбокс от Кевин Хеслинг. Времето от нея до турнира е кратко.

- Така беше, но за загубата имаше причини. След дебюта ми в "Глори" май месец получих контузия на ребрата. Наложи се през лятото да се възстановявам няколко месеца. Мачът беше септември, а ми се обадиха началото на август дали искам да се бия. Тъкмо се бях възстановил. Реално излязох на мача с три седмици подготовка. В Нидерландия бях не повече от 14 дни. Мислех си, че лесно ще премине този мач, но не бях в оптимална форма.

- Когато победихте Тижани и спечелихте турнира, трябваше да станете официален претендент за титлата в лека категория. Какво се случи и защо не се бихте за нея срещу Ситичай?

- Не знам. От този момент нататък определиха, че дори когато спечелиш турнира, се налага да направиш още една среща. Може би им се видя прекалено лесно да победя аз и да ме изправят за титлата.

- Трябваше да се биете с легендата Марат Григорян, но той се контузи. В последния момент излязохте срещу Джон Джоунс в Щатите. Как ви се отразиха всички промени?

- Нямах проблем. Ако бяха ме изправили за титла още след спечелването на турнира, щеше да дойде твърде бързо за мен. Не бях се настроил, че ще вляза и ще ги изпопребия всичките. Гледах мач за мач да побеждавам и да израствам. В първия с Джоунс се настроих, че трябва да го победя на всяка цена. Не се получи.

- В реванша ви с Тижани какво се случи?

- Мачът с Тижани беше два месеца след този с Кабри на "Йохан Кройф Арена". Стигнах пика на формата за мача с Кабри през септември и след това имах 3-4 дни за почивка. Майк ме натисна още по-здраво за боя през декември. Опита да направим по-висок пик във формата. Периодът обаче беше доста дълъг. Още на втората седмица се усещах във върхова форма и готов. Трябваше да минат още шест. През тях започваш да вървиш надолу. По време на срещата се чувствах прегрял, блокиран. Не можех да мисля. Разчитах на единични удари и да го догоня с някакво кроше. Не става така.

- Познавате отлично Тижани след двата ви мача. Какво го прави толкова голям шампион и какви са слабостите му?

- Боксът му е добър и има много добра скорост, но е и много подвижен с краката. Може да бие колене в главата. Психически винаги е настроен за победа. Има самочувствие, което е много важно за един шампион. Минус е фактът, че има много дълго тяло. Можеш да му риташ краката цял ден. И в тялото не носи толкова на бой. Също така всеки противник, който е много бърз и рязък, ако му държиш постоянно темпо, започва да губи бързината си. Падат му гардът и ръцете при комбинациите. От там се открива възможността, защото не може да е постоянно рязък. Трябват му моменти, в които да се събере, да излезе малко от боя. След това пак да е много рязък с два-три удара. Ако не му се дава това пространство да се събира, започва да губи бързината си. Тогава силите ни се изравняват. Смятам да му държа постоянно темпо.

- През 2008 година, когато беше първият мач между легендите Алистър Овърийм и Бадр Хари, сте били на 14. Сега те ще се бият на вашата гала. Какво помните?

- Тогава не бях започнал с кикбокса. Не бях толкова запален. Може би съм го гледал няколко години след това. Много тежки, здрави удари. Страшно експлозивни са и двамата. Много съм се впечатлявал от тези бойци.

- Вие сте правили спаринги с Бадр Хари, въпреки че той е с около 40 кг по-тежък.

- Правили сме в залата спаринги. Естествено той ме пази, защото е по-тежък. Но самото чувство, че играеш с него, е готино. Бадр предимно игра с единични удари - ляв прав, ляв десен. Аз гледах да влизам и излизам, да не се застоявам много в близка дистанция. Интересно е.

- Давал ли ви е някакъв съвет?

- Да, докато беше в нашата зала, ми помагаше. Гледал ме е отстрани, давал ми е наставления. Да развъртам повече тялото на някои удари.

- Какво мислите сега за мача му с Алистър?

- Много зависи кой Бадр Хари ще видим и кой Алистър Овърийм. При тях всеки път е различно. Ако малко се доближават като форма до първите им мачове, ще е доста интересна среща. Не мога да кажа кой ще победи. Ако са както последните им срещи, също ще е много трудно за прогнозиране. Аз съм за Бадр Хари. Той е моят фаворит в този мач.

- Преди да заминете за първи път за Нидерландия, сте били близо до отказване от кикбокса и да станете капитан, като учите във Военноморското училище.

- Реално, ако не бях дошъл в Нидерландия да направя един лагер и да видя къде се намирам в професионалния кикбокс, на 100% щях да се откажа. Виждах в България как нашите боксьори нямат кой знае какво развитие и успехи. След този лагер дойдох още веднъж за по-дълго време. Направих и една среща за Майк, победих и той много ме хареса. Това ми даде мотивация и беше знак, че трябва да остана в този спорт.

- Какъв е първият ви спомен от "Майк Джим", където са тренирали най-големите шампиони?

- Беше уникално. Влизаш в залата и виждаш шампиона на К1 Муртел Грьонхарт, после гледаш Бадр Хари прави лапи. Майк Пасение е там, както и група от 30 животни, които блъскат като ненормални. Много е зареждащо. Съвсем различно е от това да влезеш в някоя българска зала и да видиш как всеки си прави каквото си иска. Мотивиращо е! Все едно, ако си футболист, да отидеш при "Реал" (М) да гледаш или да участваш в една тренировка.

- Колко бързо се вписахте в тази обстановка?

- Сравнително бързо ме приеха. Видяха, че се раздавам на спарингите и не бягам от боя. С това спечелих Майк и момчетата.

- При второто ви пътуване до там не сте имали достатъчно средства. Какъв тест ви постави вашият треньор?

- Трябваше да избера между това да се кача на кораб и да направя стаж, или да дойда отново при Майк и да се фокусирам върху кикбокса. Времето ме притискаше. Реших да пиша директно на Майк във фейсбук: "Искам да дойда при теб на лагер пак и да правя мачове. Но да знаеш, че нямам възможност да плащам за престоя и тренировки". Той отговори: "Няма проблем! Само можеш ли да работиш нещо?". Казах му, че мога. Заяви: "Идвай!". В залата след тренировка ми връчи парцал. Трябваше да чистя само фитнес уредите от прахоляка. Всяка сутрин по два часа след тренировка. Нямаше никакъв проблем за мен. Това продължи около месец. След това видя, че наистина го искам и не ми пречи да положа някакви усилия в името на развитието и успеха ми. Никога няма да ми каже, че това е било тест, но аз знам.

- Защо няма други българи, които да тръгнат по вашия път?

- Доста момчета дойдоха на лагери в "Майк Джим". Над 10 в последните 3-4 години. Но трябва да се отдадеш на това нещо. Да загърбиш приятели, семейство. Може би имат други задължения или приоритети. Или си мислят, че могат да го съчетават с кариерата. За мен няма друг вариант освен пълно отдаване. Никола Дипчиков е един от малкото, които успяват да стоят в България да тренират и да се развиват и да излизат да се бият на високо ниво. Колко други спортисти го правят в България? Кубрат Пулев излезе навън да се развива, Багата също. Григор Димитров е навън.