Още първите три албума на Лили Иванова стават “златни”

Два от тях са издадени в Букурещ и Москва, като третият става причината да получи “Златният трофей на МИДЕМ” за продадени над 1 милион екземпляра

Първият албум на Лили Иванова - Recital Lili Ivanova, е издаден в Румъния в началото на 1964 г.

По онова време тя е сравнително неизвестна дори в България млада певица, която е участвала само в сборни концерти и има съвсем малък опит със студийни записи.

През 1963 г. е второто гостуване на Лили в Румъния, където е поканена да пее в бара на хотел “Амбасадор” в Букурещ с български състав, ръководен от Здравко Радоев.

Музикантите всяка вечер имат четиричасова програма, в която Лили Иванова пее около 40 минути. 

Репертоарът ѝ е предимно от италиански песни, най-вече хитовете на нашумялата тогава Рита Павоне, но изпълнява и песни на Ела Фицджералд, дори една на румънски.

Успехът ѝ е толкова зашеметяващ, че ангажиментът ѝ продължава половин година.

През това време румънската звукозаписна фирма Electrecord ѝ предлага да запише и издаде дългосвиреща плоча с общо 8 песни, каквато до момента няма нито един български попизпълнител. Тогава “Балкантон” издава забавна музика само на микроплочи, съдържащи две или четири песни.

Песните са записани с оркестъра на звукозаписната фирма с диригенти Алекс Имре и Ричард Осчанилзки.

На предната обложка на албума пише само Lili Ivanova, а на гърба – Recital Lili Ivanova. 6 от песните се пеят на италиански, а две са български и са изпълнени на български. Това са “Морското момиче Варна” на Димитър Вълчев, която иначе у нас е известна от изпълнението на Росица Николова, тогавашна съпруга на Милчо Левиев, и удивително свежо звучащата дори днес песен на музиканта Александър Събев “Влюбеният оркестър”.

За да се промотира албумът, който днес е дискографска рядкост, са организирани концерти на Лили Иванова във вариететния театър “Константин Тънасе” в Букурещ, който съществува и до ден днешен.

Вторият ѝ албум също няма недвусмислено заглавие, озаглавен е просто “Пее Лили Иванова” и е издаден от “Балкантон” през 1967 г.

Тогава Лили е вече доста популярна, две години преди това радиото и телевизията са въртели безспирно песента “Събота вечер” и клипа с валяка, спечелила е вече няколко награди от конкурси и фестивали.

Песните за албума са записвани в радиото и в “Балкантон”, като част от аранжиментите са правени от съпруга ѝ Иван Пеев и са записани със състава му “Черните перли”, а друга част са дело на самите автори на песните: Димитър Вълчев, Хетко Николов, Морис Аладжем.

В албума ѝ все още няма песен от Тончо Русев, сътрудничеството с тогавашния тромпетист на оркестъра на “Балкантон” идва по-късно. Има и 5 кавъра на чужди песни на Адриано Челентано, Рита Павоне и “Битълс”.

Албумът има доста голям успех и е преиздаван пет пъти, всеки с различни обложки. Оригиналната е със снимка на Иво Хаджимишев, но следващите допечатки са правени и с други снимки или с традиционните за тогава нищо незначещи изображения и надпис “Забавна и танцова музика” или “Пее Лили Иванова”. Част от тиража е с обложки на руски език, тъй като се е продавал и в тогавашния СССР.

Третият албум на Лили Иванова на практика носи същото заглавие, но на руски – “Поет Лили Иванова”, и е издаден на следващата 1968 г. от съветската фирма “Мелодия”.

Неговият търговски успех също е впечатляващ, според каталога на фирмата в интернет този албум се е произвеждал чак до 1970 година, и то на няколко места в тогавашния Съветски съюз. Има издания в Рига, Ташкент, Ленинград, също всеки път с различни обложки.

По същество албумът е компилация – включени са популярните тогава записи на “Море на младостта” и “Венера”, които вече са издавани в предишния албум, но е включен и новият ѝ тогава хит “Без радио не мога”, два световни хита – “Бенг бенг” и “Неспокойно сърце”, както и две песни на руски автори, записани в Москва.

До голям степен този, както и предишният ѝ албум стават причината през 1968 г. Лили Иванова да получи в Кан “Златният трофей на МИДЕМ” – отличието на звукозаписната индустрия за всеки изпълнител, продал над 1 милион албума.