Добромир Жечев: България има шанс за европейско!

Играл съм срещу Унгария на световни, те са ни неудобен съперник, казва Бобата

Голямата легенда на българския национален отбор по футбол Добромир Жечев е оптимист за класирането ни на Евро 2024. Той смята, че е време "лъвовете" отново да се класират на голям форум 20 години по-късно.

"Винаги има шанс. Според мен нашият отбор е равностоен на Унгария, Сърбия и Черна гора. Няма някаква кой знае каква голяма разлика. Моментното състояние на съставите ще бъде решаващо за класирането в групата", започна Жечев пред "България Днес".

"Разбира се, важен е подборът на играчите в националния тим. Нашият селекционер Младен Кръстаич познава отлично състава на Сърбия. Сигурен съм, че ще подходи професионално и ще открие техните слабости. Винаги може да се направи подмладяване, когато има подходящи играчи за това. Не познавам добре отбора на Черна гора, но са балкански тим, няма да ни е лесно с тях", смята Бобата. Той обърна по-специално внимание на Унгария, срещу които се е изправял. Добромир Жечев е резерва при загубата 1:6 от "маджарите" на световното през 1962 година в Чили, но излиза титуляр на мондиала в Англия 4 години по-късно, когато падаме с 1:3.

"Спомените от онези мачове вече избледняват. Унгария винаги са ни били неудобен противник. Те са страна с големи традиции във футбола. Въпреки че бяха в първа урна на жребия, все пак не са от най-големите сили. Ще се стремят да задържат нивото, което показаха в Лигата на нациите. Трябва да се подходи сериозно към тях", предупреди Жечев.

От 25 мача срещу "маджарите" имаме едва 6 победи, 6 равенства и цели 13 поражения, от които няколко са много тежки. Още в първите ни четири двубоя срещу унгарците записваме четири загуби и допускаме цели 21 гола във вратата си, като 9 от тях в един мач. Това се случва в контролата между двата тима през юли 1947 година, завършила 0:9. Освен това България има загуба с 0:5 в друга проверка, както и кошмарното 1:6 в Чили. В пет от сблъсъците с този противник сме допускали поне по четири гола във вратата си. Единият от тях е във финала на олимпийските игри през 1968 година, когато отстъпваме с 1:4.