Необходима е промяна в Закона за закрила и развитие на културата (ЗЗРК). Това каза заместник-министърът на културата проф. Борислава Танева на среща с представители на независимия сектор. Тема на дискусията бе работата на Национален фонд „Култура“ (НФК), предава БТА.
Според проф. Танева в ЗЗРК има неясна формулировка, която се отнася до състава на управителния съвет на НФК. „В него се включва по един представител на Министерство на културата, Министерство на финансите, Национално сдружение на общините, а останалите членове се назначават по предложение на творческите съсловни организации, на академичните институции в областта на културата, на организациите с нестопанска цел в областта на културата и на културни дейци. Тук е заровено едно от кучетата, защото няма никаква квотност, няма никакво разпределение на гилдиите. След последната промяна няма музикант в състава на управителния съвет, което е небивалица“, коментира още тя.
Заместник-министър Танева разказа и за промените в бюджета на НФК. „До 2019 г. той е приблизително половин милиона лева. През 2020 г. бюджетът е 21 340 000 лв. През 2021 г. е малко над 24 милиона лева, а през 2022 г. – 38 милиона лева. Общественият интерес и натиск върху фонда се засилва точно толкова пъти, колкото и тези съотношения на парите. Този закон не може да издържи на този интерес под никаква форма. И има нужда от рязка законодателна инициатива“, допълни тя. Според Танева тогава ще могат да бъдат дадени отговори, свързани и с прозрачността на НФК.
„Има наистина неща, които по отношение на експертите са съмнителни. Не ми е удобно да ги изброявам, но това са хора, които в голямата си част са изключително некомпетентни. От друга страна се е работило и с компетентни хора. И аз познавам един такъв случай и ми разказаха как за една седмица е трябвало да се разгледат 100 проекта“, коментира министърът на културата проф. Велислав Минеков, който присъства в началото на събитието.
От началото на 2023 г. се очаква да бъде увеличен административният капацитет на Национален фонд „Култура“ с още 10 служители, съобщи изпълнителният му директор Сава Драгунчев. По думите му НФК публикува резултатите по предвидения за това начин в наредбата за условията и реда за провеждане на конкурси за предоставяне на средства.
На провелата се среща стана ясно още, че проект за изменение и допълнение на тази наредба е публикуван за обществено обсъждане. Според информацията в портала за обществени консултации, то ще приключи на 26 октомври.
Сред въпросите, които бяха дискутирани по време на срещата, бе и за възникване на конфликт на интереси при оценяването на кандидатстващите проекти. „Това е един голям бич, ако мога така да се изразя, в Национален фонд „Култура“, защото ние обикновено попадаме в ситуацията, в която не можем да имаме достатъчно оценители. А тези оценители понякога и не декларират конфликт на интереси“, коментира Драгунчев.
Той даде пример с програмата за възстановяване и развитие на частни организации. „От 27 оценители в началото до финала общо около 40 души са влизали и излизали като оценители в тази програма. Това се е дължало на конфликт на интереси. Това са били членове на експертни комисии, на които е правен отвод и от страна на управителния съвет, и от самия член на експертната комисия“, допълни директорът на НФК.
Представителите на независимия културен сектор представиха пред Министерство на културата и Национален фонд „Култура“ документ, в който описват видените от тях пропуски, свързани със същата програма.
„От този внимателен анализ, който ние направихме на процедурни и други нарушения от единствения достъпен документ – резултатите в табличен вид - ние успяхме да откроим смущаващи тенденции. Доколкото тази програма беше свързана с възстановяване на културните организации след пандемията, е логично тя да е засегнала най-вече организации с реална дейност. Преглед на резултатите показа, че фокусът на финансиране далеч не е към пострадали от пандемията. Подкрепени са проекти по принцип и на парче, а не свързани с реалното възстановяване и развитие“, коментира Нели Бенова, представител на частна културна организация.
Според нея има неразбиране от страна на кандидатстващи и оценители на спецификата на критериите на програмата. „Има проекти, които са приети с липсващи документи и са на организации, които са регистрирани или сменили предмета си на дейност след крайната дата, посочена в условията“, каза още тя.
Коментари (0)
Вашият коментар