Мими Николова, първата носителка на "Златният Орфей", пее на връх над с. Хухла

Трагедията на тракийските българи от 1913 г. да влезе в учебниците, поискаха от фестивала "Мистериите на Хухла" с декларация до президента и Народното събрание

Точно когато луната излиза иззад върха над ивайловградското село Хухла, Мими Николова - първата носителка на "Златният Орфей", запя своята песен "Когато луната изплува".

Така на пълнолуние популярната певица се включи в културния фестивала "Мистериите на Хухла", който се състоя през уикенда. "Никога не съм пяла на връх", каза Мими Николова, а с нея свири пианистът Мартин Марков, преподавател в Националната музикална академия.

По традиция фестивалът връчи ежегодната си награда "Почетен селянин на "Мистериите на Хухла", която тази година е за благодетелката Яница Каплан от Германия. Тя получи статуетката от бронзов цървул, пробит от ходене, в който е вместено земното кълбо.

„Имаме Мистериозна хухленска академия на науките /МХАН/“, разказва организаторът на събитието писателят Иван Бунков. Именно членовете й избират кого да удостоят като почетен селянин, за да получи пластиката, изработена от кърджалийския скулптор Емил Пенчев.

Яница Каплан е отрасла в Хухла, живее в Германия и нито за миг не е скъсала връзката с родния край. Години наред прави сред немците благотворителни кампании, за да подпомага бабите на село на големите празници. Тя намира и фондация, с чиято подкрепа хухленци ремонтират покрива на параклиса на връх „Свети Илия“ над селото, до който построяват и амфитеатър. Обновяват и читалището.

Сред отличените досега от академията на Хухла са оперният певец Калуди Калудов, поетите Петър Василев и Ивайло Балабанов, доц. Ваня Гайдаджиева, известният кърджалийски акордеонист Нешко Нешев, турският цигулар Недим Налбантоглу, поетът Бойко Ламбовски.

За първи път участниците във фестивала са подготвили и декларация до президента и Народното събрание, с която искат в учебниците да влезе трагедията на тракийските българи от Одринска и Беломорска Тракия от 1913 година. Разорението им, както и избиването на 42-ма хухленци по онова време са описани драматично от проф. Любомир Милетич още тогава, но са малко известни днес. Затова хухленци настояват тези събития да се изучават наред с историята на Батак и Перущица, обяснява Бунков.