Лувъра историята от прачовек до изкуствен интелект

От праисторията до изкуствения интелект - Лувърът в Париж показва предмети във всичките им състояния

Озаглавена "Предмети, история на натюрморта", изложбата, която ще бъде открита на 12 октомври, разтърсва ума и сетивата. Тя започва с последната сцена от филма "Забриски пойнт" на италианския режисьор Микеланджело Антониони и завършва със същия режисьор и снимка на американката Нан Голдин, направена по време на COVID кризата.

Между началото и финала тематично пътешествие разказа историята на представянето на предметите - от първите художници до постиндустриалния свят.

Експозицията включва общо 170 творби и големи имена от историята на изкуството и съвременната художествена сцена.

Около тридесет шедьовъра от Лувъра са изложени заедно с изключителни заемки от частни колекции и множество музеи, сред които от "Орсе" в Париж, "Тейт" в Лондон, Музея на съвременното изкуство (МоМА) в Ню Йорк и "Прадо" в Мадрид.

Суета, хибриди, изкуствен интелект

Първа зала, първа изненада: праисторически и древноегипетски произведения стоят редом с "Мария Магдалена със свещ" ("Madeleine a la Veilleuse") (1642-1644) на Жорж дьо ла Тур, обърната към героинята от последната сцена на филма "Сталкер" на Андрей Тарковски (1979), която кара предметите на масата да се движат с мисъл.

"Опитах се да отместя хронологичните и географските граници, като се запитах кога се е появила рисунката на предмети. Преди да бъде историческа, тази изложба е чувствителна. Между художниците има диалог - през времето и пространството, без граници", казва уредничката Лоранс Бертран Дорлеак.

Този диалог подхранва любопитството, оставайки верен на историческата хронология, но намиращ начин да ангажира вниманието и на младата публика.

Картина на румънеца Даниел Споери, представяща остатъци от храна в 3D, контрастира с кадри от 1920 г., показващи Бъстър Кийтън да мие чинии с водна струя на стена.

Рибен пазар, месарски щанд, изобразяване на пари от холандски майстори "отговарят" на 19-и век или съвременни произведения, като например натюрморт с плодове на Матис в диалог с творба на Ян Давидс де Хем.

Животинско страдание

След като в продължение на почти 1000 години християнството налага "затъмнение" на предметите, илюстрирано с картини, в които те са изтласкани зад религиозните фигури, 16-и век и развитието на пазара ги поставят отново на преден план, обяснява кураторката.

Раковини, храна, стъкло, метал, дърво... През 18-и век жанрът се налага с пасторалите на Жан Симон Шарден или дините на Луис Ехидио Мелендес - плакатът на изложбата.

Тези творби съжителстват с въображаеми хибридни насекоми и хербарий на Мигел Шевалие, създаден тази година с помощта на изкуствен интелект: цифрова тетрадка показва анимирани "фрактални цветя", когато посетителят прелиства страниците.

В раздел, озаглавен "Суета", художниците поставят под въпрос крехкостта на живия свят, но също и на пазара на изкуството, по примера на камерунеца Бартелеми Тогуо, който нищи темата за бежанците с гигантска купчина бали, покрити с плат, изложени под пирамидата на Лувъра.

Изложбата обръща внимание и на страданието на животните с творби на Сурбаран, Гоя и Курбе.

По думите на уредничката отрязаната кравешка глава, заснета от Андрес Серано през 1984 г., е "първото животно в цялата история на изкуството, което ни обвинява след болестта луда крава, интензивното земеделие, индустриалните кланици..." - предаде БТА.