Треньорът Аспарух Георгиев: Трайчо отказа да продаде мача

Мина повече от месец от големия мач между Антъни Джошуа и Олександър Усик. В боксовата вечер имаше и българско участие в лицето на Трайчо Георгиев - Трайчо Боксьора. Той победи милиардерския син Рашид Беласа. Треньорът на боксьора Аспарух Георгиев прави невероятни разкрития единствено пред youtube канала "Спортната джунгла" и "България Днес".

Изоставиха ни в пустинята след победата над Беласа

Не искаха да му платят хонорара

Няма шанс за боксова кариера

- Г-н Георгиев, месец след победата на Трайчо над Беласа отминаха ли емоциите?

- Наистина мина доста време, но сякаш мачът се е играл онзи ден. Ходя по състезания и още хората говорят за тази среща.

- Как след три загуби в три мача в профибокса Трайчо бе поканен за най-силната галавечер в света?

- По принцип трябваше друг да играе с Беласа. Със същата статистика като Трайчо 0:3. По някаква причина е отпаднал и му търсеха заместник. Извадихме късмет, че се обадиха на нас.

- Предварително всички казваха, че Трайчо ще продаде мача.

- Имаше варианти да продадем мача и там на място. Предложиха ни пари, но казах на Трайчо той да вземе решението. Няма пари момчето, да прецени. Въобще не се замисли и отказа. В хотела дойде човек от обкръжението на Беласа. Ден преди мача ни предложиха. Цифрата не беше чак толкова голяма, но за Трайчо си бяха доста пари. Въпреки това отказа. Дойдоха си директно с предложение да саботираме мача. Зарадвах се от решението на Трайчо. Бях против да правим това, но той трябваше да реши.

- Самият мач беше пред почти празни трибуни, тъй като залата не беше се напълнила.

- Имаше 100-200 човека може би. За нас беше хубаво, защото нямаше кой да вика срещу Трайчо. Иначе напражението щеше да е още по-голямо. Той на състезания винаги е притеснен. Има напрежение преди това, защото няма много мачове. Тренировки също. Като излезе, прегаря. Адреналинът го съсипва. Знаех го и затова през цялото време гледах да не говорим за мача, да не се напряга допълнително. Казах му да играе колкото може. Няма значение как ще завърши срещата. Просто да играе докрай и да не се предава, както го е правил три мача преди това. Чудо е и за мен, че изкара двубоя.

- Предишните му мачове приключват в 1-2 рунд. Сякаш като го ударят веднъж по-силно, и омеква?

- Да, това му е проблемът. Няма психика. Не може да се стегне и въпреки всичко да продължи. Сега имаше такъв момент в третия рунд. Преди четвъртия дойде и вика: "Удариха ме в корема, не мога да дишам!". Беше се опънал на въжетата. Заплаших го, че ще хвърля кърпата. Естествено, че нямаше да го направя, но трябваше да го надъхам, да го стимулирам. Да изиграе и четвъртия рунд. Не знаехме, че ще има микрофон. Иначе може би щях да се съобразявам малко.

- Кога усетихте, че може да победи?

- Това беше единствената фатална ситуация - между трети и четвърти рунд. Реално в първите два не получи удар. Едва при размяна в третия бе ударен в корема. Каза, че го боли. Бил го ударил много силно. Беше на кантар какво да правим. Затова му наговорих куп глупости само и само да изкара четвъртия рунд, защото знаехме, че има шанс да спечелим. Частите си бяха за него. След това гледах мача няколко пъти и за мен си спечели всички рундове. Ние имаме много такива мачове загубени, а са още по-убедителни. Така че очаквах да паднем въпреки добрата игра. Даже с 3:0 за Беласа. Като обявиха 2:1 за Трайчо, нямам нито една снимка как му вдигат ръката, въпреки че снимах с телефона. Блокирал съм! Като чух, че той бие, не можех да повярвам.

- Може ли опишете следващите няколко мига?

- В следващия момент се прегръщахме, скачахме. Започнах да му бия шамари, шутове, задвратници. Крещяхме в коридора и скачахме като луди. Всички ни поздравяваха, защото залата е оградена с големи монитори и всички са ни гледали. Където и да минехме, ни се радваха. Много хубаво беше. Еди Хърн дори взе телефона да ни снима. Много беше радостен. Още като пристигнахме в залата, се разминахме с него в коридора. Той се обърна, дойде при нас и ни поздрави. Пожела ни успех и каза, че ние ще победим. Така решихме, че той не стои зад Беласа и имаме шанс.

- В съблекалнята на Трайчо колко време му трябваше да осъзнае, че е спечелил?

- Трайчо сигурно още не знае, че е спечелил (смее се). И до днес. Еуфорията беше голяма. Не знаеше какво е направил! За първи път му се случва и не знаеше на кой свят е.

- Домакините - хората на милиардера Беласа, как реагираха?

- Не са говорили с нас. После ни казаха как баща му разбрал за загубата, преди да го обявят. На запис видяхме, че става нервен от неговия ъгъл. Преди да обявят резултата, изчезна от залата. След това Беласа слезе от ринга и повече не ги видяхме, нито чухме за тях.

- Но се случва нещо много странно. След мача ви изоставят в залата и не ви осигуряват транспорт.

- Разстоянието беше много голямо. Там влагата е страшна. Не може да излезеш пеша и да стигнеш докъдето и да е. Като в сауна си навън. Няма хора по улиците. Да, оставиха ни в залата. Ние питахме организатори, домакини. Всички вдигаха ръце и казваха: "Не ни интересува, оправяйте се!". Добре че имаше българи там. Мариана Борисова беше на една от титлите представител. Тя беше в нашия хотел. Отидохме при нея, обяснихме й ситуацията. Каза: "Стойте до мен! И ще ви прибера в хотела". След като свърши Джошуа-Усик, се събрахме всички и ни откараха към хотела. След това същото се случи и за летището. На другия ден вечерта самолета ни беше към 03,00 през нощта с прекачване през Катар. Пиша на организаторите на мача - англичани - да се свържат с тези, кой ще ни закара. Нямаше никакъв отговор. Нито за мача, нито за парите, нито за самолета. Нищо. Отидохме със същата жена Мариана на летището.

- Какво се случи с парите?

- Не ни дадоха никакви пари там. Доколкото разбрахме, впоследствие англичаните са дали повече. Реално те са платили за загуба на Трайчо. След като той победи, си искали парите. Имаше разминаване с близо месец. Ние отидохме на галавечерта посредством боксов агент. Той след мача изчезна. Не ни отразява съобщенията.

- Вие подозирате, че са взели повече пари и са казали на Беласа, че мачът е уреден?

- Аз съм сигурен, не подозирам. Знам го от други хора. Сигурно е!

- В крайна сметка успяхте ли да вземете хонорара на Трайчо?

- Обяснихме им, че ще сезираме правилните хора какво се е случило в крайна сметка. Ако не ни дадат парите, всичко ще излезе наяве. Започнаха да увъртат - утре, вдругиден. В крайна сметка преди няколко дни ги дадоха.

- Вие виждате ли Трайчо, като човек, който може да направи боксова кариера?

- Не! Най-добрият вариант за него е някакъв реванш с Белхаса или нещо подобно. Той много работи, малко тренира. Няма време, трудно му е да направи кариера в бокса. Иначе не е лош боксьор, но не се подготвя достатъчно. Трябва да работи, защото има две деца, трябва да се издържа.

- Вие самият сте шампион на България до 75 кг. Какво се случи с вашата кариера?

- В първите две-три години при децата нямах успехи. Биеха ме навсякъде. Не тренирах сериозно и бях като Трайчо. После станах първи на един турнир на "Локо" (Сф). Тогава се надъхах и ми хареса. Започнах да тренирам сериозно и от втора младша до мъже ставах шампион всяка година. Играх на световно и европейско за юноши. На световното в Истанбул станах пети. Счупих ръка във втория мач и не играх третия за медал. На европейското бях девети. Счупването ми се отрази и може би не бях същия след това. Играх до 2004 година, когато бях на 27.

- Колко голям беше потенциалът на Борис Георгиев, който от малък познавате?

- Много голям! Дори Кубрат и Тервел казват, че най-големият талант по това време в аматьорския бокс е бил Борис Георгиев. Играли сме с него, няма шанс да го докоснеш. Голям талант, много добър боксьор. Просто не можа да се развие. При професионалистите има 7:0. Пак е с много добър резултат, но не знам защо не стигна до някаква световна титла. Щеше да спечели със сигурност. Нямам идея защо приключи.

- Благой Найденов също е тръгнал от залата на "Славия".

- Той е световен, европейски и олимпийски шампион за юноши. Започна с професионален бокс. Първият му мач не се разви както трябваше по план. Имаше перфектен договор в Америка. Всичко беше уредено, но тази загуба в Румъния сякаш го прекърши. Не се получиха нещата.

- Защо стана така?

- Много хора започнаха да разбират, да му дават акъл. Той беше малък, започна да се влияе явно. Въпреки че мачът, който игра в Румъния, си беше 100% негов. Биеше отвсякъде другия боксьор. Просто въпрос на подценяване малко - свали ръцете и ... След това го наказаха да не играе една година. Можеше пак да продължи. Хората от Америка не се отказаха от нас. По една или друга причина вече се разделихме и приключи всичко.