Пътят на световната купа - Уругвай, 1930 Южна Америка на косъм от война заради футбола

Това, което днес представлява фабрика за пари и борба за геополитическо надмощие, преди 92 години е само идеалистична мечта на група ентусиасти. Визионери, решили да организират световно първенство по футбол. На 29 май 1928 година в Амстердам на конгрес на ФИФА парижкият адвокат Жул Риме изрича уморено: "Дами и господа, нека прекратим безкрайните спорове и нека най-после да гласуваме. Всички сме дяволски изтощени". С 25 гласа "за" и пет "против" предложението на французина за шампионат на планетата по футбол е прието.

"България Днес" включва машината на времето, за да разкаже малко известни факти от великата история на мондиалите. Тя е проследена най-подробно в книгата "Българи, юнаци! "Лъвовете" на световни първенства" на издателство "Труд".

Италианският параход "Граф Верди" хвърля котва в пристанището на Монтевидео в началото на юли 1930 г., а на борда са четири европейски отбора, които ще участват на първия мондиал в Уругвай. Представители на Стария континент са Франция, Белгия, Югославия и Румъния. Общо 13 държави поставят началото на един легендарен спортен епос, запленил милиони.

Оспорваната надпревара едва не предизвиква кървава война между домакините от Уругвай и техния съперник на финала Аржентина. И двата отбора стигат до мача за титлата след позорно съдийство в тяхна полза.

Реферите играят главна роля в почти всички мачове. По време на двубоя Аржентина - САЩ треньорът на янките, бесен от решенията на белгийския съдия Ланженю, мята по него лекарска чанта, но улучва страничния арбитър Сосуедо от Боливия.

"Никак не съжалявам, че пропуснах целта - казва треньорът. - Сосуедо също подпираше нагло аржентинците".

"Гаучосите" получават неоценима помощ и от бразилския арбитър Алмейда Рего. Той свири край на мача Аржентина - Франция цели шест минути преди да изтече редовното време. Така южноамериканците запазват скъпоценната си преднина от 1:0, постигната след гол на Монти в 81-вата минута.

Алмейда Рего е в основата на вероятно най-срамния гол в цялата история на световните първенства. На полуфинала Уругвай - Югославия топката излиза в аут зад вратата на "плавите", а един от стоящите наблизо полицаи я връща на игрището. Нападателят на домакините Анселмо я рита в мрежата, без никой от защитниците да се опита да му попречи. Бразилецът Рего отсъжда гол за Уругвай и посочва центъра. Някои от футболистите на Югославия плачат като деца на терена. Уругвайците гледат засрамено в земята. В крайна сметка те печелят убедително мача с 6:1, а и няма как да бъде иначе с такова съдийство. Рего успява да изпълни задачата да класира домакините на финала, но и години след това репортери го разпитват за гола на Анселмо.

"Няма никакъв смисъл да си спомняме за лошите неща, защото така ще остареем по-бързо", философски отговаря бразилецът.

И така финалът е южноамерикански - Уругвай - Аржентина.

Мачът е съпътстван от множество скандали. В деня на срещата над 20 000 аржентинци пристигат в Монтевидео, за да подкрепят своите. Митничарите ги обискират до голо и намират цял арсенал оръжие. Почти всички запалянковци са въоръжени с ками и револвери. Финалът става известен и като "номера с топките". През първото полувреме се играе с аржентинската топка и резултатът е 2:1 в тяхна полза. През втората част топката е уругвайска и мачът завършва с краен резултат 4:2. Уругвай е първият световен шампион по футбол! След срещата полицията в Монтевидео едва успява да озапти развилнелите се тълпи от аржентинци, които са се зарекли да запалят града. В Буенос Айрес властите отбраняват с огнестрелно оръжие посолството на Уругвай. От Аржентина към границата със съседната държава започват да се придвижва военна техника. В Уругвай денят след финала е обявен за национален празник, а премиерът на страната прекъсва дипломатическите отношения с Аржентина. До война не се стига, но двете държави възстановяват диалога помежду си едва в навечерието на Втората световна война.

Финал

Уругвай - Аржентина 4:2 (1:2)

Голмайстори: Пабло Дорадо (12), Педро Сеа (57), Сантос Ириарте (68), Хектор Кастро (89); Карлос Пеуселе (20), Гилермо Стабиле (37).

УРУГВАЙ: Енрике Балестрос; Хосе Насаси, Ернесто Маскерони, Хосе Андраде, Алваро Хестидо, Лоренцо Фернандес, Пабло Дорадо, Ектор Скароне, Хектор Кастро, Педро Сеа, Викториано Ириарте

Треньор: Алберто Супици

АРЖЕНТИНА: Хуан Ботасо; Хосе Делаторе, Фернандо Патерностер, Хуан Еваристо, Луис Монти, Педро Суарес, Карлос Пеучеле, Франциско Варло, Гилермо Стабиле, Мануел Ферейра, Марио Еваристо

Треньор: Хуан Трамутола