Смазана съм, не мога да говоря от мъка, каза съпругата му Райна Василева
Пише прочутия роман след видение в родопско село
Сериалът “Завръщане от Рим” разгневява Тодор Живков
Бог реши да вземе при себе си писателя Антон Дончев, автор на класическия роман “Време разделно”, в ден от днешното разделно време, в което живеем благодарение на себичните ни политици.
Дали това не е някакъв знак?
На 92 години във Военномедицинска академия почина писателят.
“Четвъртък сутрин отидох да го видя в реанимацията на ВМА. Докато паркирах колата пред болницата, ми съобщиха, че е починал. Смазана съм, не мога да говоря от мъка...”
Това каза пред “24 часа” неговата съпруга Райна Василева. Тя е голямата му любов и негова съпруга от 2009 г.
Акад. Антон Дончев е роден на 14 септември 1930 г. в Бургас. Завършва право в Софийския университет през 1930 г. Пред съдийската тога избира пишещата машинка. Автор е на 8 романа и сценарист на пет филма и два тв сериала. На 90-ия си рожден ден каза, че
пише роман за
Вълчан войвода
През юни 2015 г. “Време разделно” е избран за най-любим филм на българските зрители в мащабното допитване до аудиторията на БНТ, наречено “Лачените обувки на българското кино”.
Писателят и актрисата Райна Василева се запознават през 1974 г., когато във Военния театър Асен Шопов поставя “Време разделно” по едноименния роман на Дончев, донесъл му световна слава.
В ролята на Севда е младата Райна Василева, която впечатлява писателя с чар и талант. Следват приятелство, харесване, чувства, съжителство.
В общественото пространство тогава продължават да се мотаят слухове, че “Време разделно” е написан по поръчка. “Ако този роман се приема за поръчков, дай боже повече поръчкови романи с такова качество”, казваше Райна Василева.
Всъщност “поръчката” за тази уникална книга
идва от едно
видение и едно
име
През 1963 г. на непознатия автор Антон Дончев му дават 75 лв. командировъчни, с които той обикаля 15 дни Родопите, за да пише за живота на хората там. И в с. Момчиловци преживява най-загадъчната случка в живота си.
Човекът, който го води из селото, застава през нощта до някаква ограда. Може би ограда на гробища, но е тъмно и нищо не се вижда. А човекът започва да вика: “Елице, Елице...”.
Отваря се някаква врата и сякаш от мрака като видение се появява млада жена с бяла дълга рокля, с пусната коса до коленете и със свещ в ръката. Гледа мълчаливо към писателя, после видението изчезва.
На другия ден Антон Дончев разпитва хора из селото, но никой, дори кметът и попът не знаят в селото им да има мома с име Елица... Видението обаче се настанява в паметта на писателя и не му дава мира, докато не сяда пред белия лист.
Завършва романа “Време разделно”, в който разказва и за Елица, за 41 дни, но с прекъсвания. Поради здравословни причини няколко пъти пътува до София, за да се лекува. Чак след 30 години разбира защо не е намерил Елица - защото тя всъщност се казвала Иелица.
По-късно Антон Дончев ще признае, че любовта и умилението, които изпитал в Родопите, се превръщат в негов непрестанен копнеж да пише.
Райна Василева разказваше, че Антон Дончев имал уникален начин на писане. Предварителната подготовка, която прави, е
изключително задълбочен процес, който
засяга и най-малките подробности
и факти за сцените, героите и развитието на сюжета.
И едва когато романът мисловно е завършен напълно в главата му, просто сяда и го пренася върху белия лист.
Пишел на ръка, не обичал техниката, защото го разсейвала. Един път написаният текст е окончателен. Не се поправя. Нито ред! Колкото и невероятно да звучи.
Райна е свидетелка на написването на книгите му за Аспарух, Рьорих, Странния рицар, Кракра, сянката на Александър Велики...
Обичал да разказва какво ще напише. Имал невероятно дар слово на разказвач и човек можел да го слуша с часове. С издателя Иван Гранитски имат над 1000 срещи с читатели в цялата страна.
Сериалът “Завръщане от Рим” е следващата стъпка, която сближава актрисата и писателя. Когато изгражда образа на главната героиня - д-р Ани Милева, той има предвид точно Райна.
Както се знае,
този сериал
разгневява
Тодор Живков
и той го използва, за да се разправи безмилостно с втория човек в БКП -Борис Велчев, баща на режисьора Иля Велев. По молба на българското правителство сериалът не е показан в Италия, въпреки че е копродукция с телевизия “Рай Уно”. Явно е платена сериозна неустойка за неизлъчването му.
“Точно когато човек има възможност да полети, и му подрязват крилата...”, е коментарът на актрисата. Антон Дончев също преживява тежко разправата с “рожбата” му. “Той в живота си е имал много неприятности и тази беше една от тях. Но за мене беше катастрофа”, казва още Василева.
Само 3-4 години след италианското приключение Антон Дончев получава нов тежък удар по повод написването на сценария за Аспарух.
Взима го един режисьор и върху неговия текст написва свой сценарий. Слага своето име над името на първоавтора.
Този режисьор се отказва или го отказват от снимането на филма. Поръчват сценария на Вера Мутафчиева. Тя казва, че не иска да се състезава с Антон Дончев: “Отстранете го и аз ще напиша каквото искате”. Така и става. Заради преживяното Антон
получава флебит
и му се отлепя
ретината на окото
Райна Василева казваше, че като актриса обича светлината на прожекторите на сцената. Но в личния си живот предпочита светлината на абажура. И не разбира хората, които искат личният им живот да бъде на показ. За да бъде животът личен, за да можеш да съхраниш емоцията и удоволствието от симбиозата, която се получава между двама души, това трябва да бъде само между тях.
“Ние с Антон никога не сме имали проблеми помежду си - сподели ми веднъж Райна. - Духовността, която получавах и ласкателството за мен първа да прочета написаната страница и да виждам, че се очаква моето мнение - какво да искам повече? И ако се връщаше животът, бих направила своя избор отново и отново...”
Екипът на “24 часа” изказва най-искрените си съболезнования на роднините и близките на акад. Антон Дончев. Той беше добър приятел на вестника.
Сбогуването с акад. Антон Дончев ще бъде в понеделник, 24 октомври, от 10 часа в БАН.
Опелото е в същия ден от 12 часа в храм “Св. София”
Писателят за
“Достойните българи”:
Те са гръбнакът на нацията
Акад. Антон Дончев участва в 15-ата юбилейна церемония по отличаване на достойните българи на годината, организирана от “24 часа” на 6 март 2017 г. Акад. Дончев връчи награда на група ученици от Момчиловци, номинирани за “достойни българи” за това, че дариха над 3000 лв. на болни хора и за обновяване на 180-годишния храм “Св. св. Константин и Елена”.
След награждаването писателят каза: “Аз лично трябва да благодаря на тези деца, защото Момчиловци ми отвори вратата за Родопите, в които ми остана душата. Развълнуван съм, защото днес е един радостен ден - България показва едно от своите светли лица благодарение на в. “24 часа” и БНТ. Всичко това, което виждаме на тази малка сцена, всъщност се разиграва по цялата българска земя. Добри хора има навсякъде, те няма да се свършат. А България я очакват много светли дни и много светли личности”.
“Вестникът е намерил думата - гръбнак на духовния живот на нацията. И хората, които сте избрали, които показвате и всъщност са малко от тези, които заслужават да бъдат наричани достойни, образуват гръбнака на нашата нация и правото ние да се наречем хора, да си държим челото изправено и да гледаме хората в очите”, каза Дончев.
На 18 май 2017 г. беше обявен списъкът с 18-те книги на 18-годишните от инициативата на “24 часа” и “Виваком” за съставяне на списъка с незадължителна литература, която всеки един човек трябва да е прочел. В класацията влиза само един български автор - Антон Дончев с “Време разделно”. Той е на 7-о място и изпреварва “Властелинът на пръстените”.
“Приятно съм изненадан, че все още се чете. Всеки от тези автори, всяка от тези книги ви сваля на земята един космос” - обърна се към младите българи Антон Дончев.“Четейки, събуждате Спящата красавица. Минавате през тръните, навеждате се, целувате си и тя излиза. За Каренина или Албена? Освен да ви помоля да се качите по стъпалата и да се наведете над тия герои, какво друго да ви кажа. Продължавайте да го правите. Аз вървя през библиотеката си и ме е яд колко от тези книги няма да мога да прочета втори път. Вие ще можете да ги прочетете, направете го. Има великолепни книги, има чудесни космически кораби. Героите просто ви чакат. Какво чакат? Вашия поглед, вашата любов, вашето внимание. Дайте им ги”, посъветва писателят.
Коментари (0)
Вашият коментар