Насекомоядните птици са сред най-уязвимите видове в България

Сред най-уязвимите видове птици в страната са насекомоядните, които намаляват с по-бързи темпове от зърноядните. Това сочат данните в доклада за състоянието на широко разпространените видове в България за периода 2005–2022 г. Той беше представен днес в онлайн събитие от Йордан Христов, отговорник за мониторинга в Българското дружество за защита на птиците (БДЗП), предаде БТА.

В отговор на въпрос специалистът отбеляза, че насекомоядните са птиците, които най-добре усещат промените в средата, което ги прави добър индикатор за състоянието на средата. Намаляването им реално показва влошаване на средата, която обитават. От природозащитната организация отбелязаха, че процесът на намаляването на птиците, които са зависими от насекоми и безгръбначни, отразява интензификацията на земеделието и се наблюдава в много европейски страни.

Тази тенденция може да се разглежда и като процес на влошаване на хранителната база, т.е. в наблюдаваните райони може индиректно чрез състоянието на насекомоядните птици да се отчете, че има намаляване и на насекомите, и безгръбначните животни, каза още Христов.

Проучването на състоянието на широко разпространените видове птици започва да се прави в България през 2004 г., тестово, а от следващата - 2005 г., се прави редовно, разказа Йорданов. Той отбеляза, че най-застрашени през 2022 г. са птиците в земеделските райони, като за 18 години са намалели с 37 процента.

Чучулигите и сврачките, като насекомоядни видове, са сред най-драстично намаляващите, каза още Христов. Той отбеляза, че снижаването на броя на чучулигите е повече от 50 процента в сравнение с първото редовно преброяване през 2005 г. При сврачките свиването на броя им също е над 50 на сто. Същевременно това се наблюдава при чинкови птици и овесарки, които са зърноядни, но тази намаляваща тенденция е с по-бавни темпове.

Мониторингът на широко разпространените видове птици се извършва през 2022 г. за 19-и пореден път. Той е организиран от БДЗП като част от Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие. Анализът се базира на 245 места в цялата страна, които са броени поне три години в периода 2005-2022 г.

През 2022 г. са отчетени най-високият брой места за броене (т.нар. квадрати) за последните девет години - 122. Най-много преброявани райони обичайно са регистрирани около големите населени места. В някои от районите мониторингът се извършва в много дълги периоди - 13 до 16 години подред, отчете Йордан Христов.

В резултат на мониторинга през 2022 г. е оценено състоянието на 80 вида птици. Намаляващите видове са 26%, нарастващите са 20 на сто, а тези със стабилни тенденции – 19%, 35 на сто от видовете не могат да бъдат определени за момента.

Йордан Христов каза, че тази година са отчетени повече намаляващи отколкото нарастващи видове и тези промени са много тревожни. Продължаваме да следим състоянието, заяви той и допълни, че имат нужда от повече места за мониторинг, което означава да се включат още доброволци от различни райони на страната, особено от области, в които мониторинг се извършва по-рядко, или изобщо не е правен.

Сред най-силно намаляващите видове са селска и градска лястовица, дебелоклюна чучулига, пъдпъдък, домашно врабче. Христов отбеляза, че при домашното врабче е отбелязано намаление от 50 процента, като в предходните години популацията се е водила като стабилна. При червеногърбата сврачка свиването на популацията е 57 процента, за кукувицата е близо 50 на сто. Намаление се отчита и при обикновения скорец.

Сред основните причини за спада в популациите на птиците е интензификацията в земеползването - разораването на затревени площи, премахване на синори и полезащитни пояси, както и ползването на пестициди и хербициди, отбеляза Христов.

Видовете с най-голямо увеличение са гривяк, фазан, голямо белогушо коприварче, елов певец, славей, отчитат още природозащитниците. Стабилни са тенденциите при гугутката, гургулицата, черешарката и голямо черноглаво коприварче. В групата на видовете с неопределени тенденции е поставен синият синигер, сивото коприварче и качулатата чучулига.

Преброяването на птиците е инициатива, която се прави в цяла Европа и се извършва от доброволци. В страната ни мониторингът е в рамките на проекта “Осъществяване на схемата за мониторинг на обикновените видове птици, като част от Националната система за мониторинг на биологичното разнообразие”. Проектът е с продължителност три години 2020–2022 и е финансиран от Предприятието за управление на дейности по опазване на околната среда (ПУДООС, МОСВ) и е подкрепен от Изпълнителна агенция по околна среда.