Сирак продава три картини, за да плати на зъболекар

Това е веруюто на 26-годишния Стилиян Стоянов, на когото първият му спомен за този свят са стените в дом за сираци. Не познава родителите си, защото нито те са напомняли някога за себе си, нито пък той ги е търсил, въпреки че на няколко пъти се замисля да направи това.

Преди осем години единствената му сестра, с която живее в социалното заведение в Стражица, е осиновена от щатско семейство и в момента изживява американската мечта. Макар нелеката си съдба, Стенли намира начин докаже истинността на поговорката: „Роди ме, мамо, с талант, па аз сам ще оцелея". Брюнетът рисува от малък. Първото нещо, което изографисва, е черно-бял залез. Най-много обича да изобразява голи дървета с окапали листа, защото „са символ на нашите души, а листата са сълзите ни".

Преди 11 години в дома за сираци пристига група хора, носещи сладкиши за децата по случай Великден. „Реших да покажа на една дама какво съм нарисувал. Тя много хареса картините ми. Малко по-късно ме заболя зъб и отидох при директора с надеждата да ми помогне. Той отвърна, че няма пари и ме прати да се оправям сам. След три денонощия безсъние заради ужасната болка, посетих местния зъболекар. Взех една картина с мен и му предложих да платя с нея за арсена. „Момче, знаеш ли колко е скъпо това лекарство. Отиди в дома и ми донеси още две картини". Така и направих, а една седмица след това сам си изчовърках арсена с игра - така ме беше посъветвал зъболекаря."

След тази случка Стилиян си обещава, че ще се опита повече да не изпада в такава ситуация и се свързва с жената, която няколко месеца преди това е посетила дома, носейки сладкиши за Възкресение Христово. „Тя се трогна от историята и находчивостта ми и реши да ми помогне. Измъкна ме от институцията и ме записа в Художествената гимназия в София. Така се сбъдна мечтата ми." През 2006-а Стенли завършва даскалото за изкуства със специалност „живопис и керамика", а година след това го приемат в Софийския университет, където учи социални дейности. „Предстои ми да се дипломирам. През цялото си следване рисувам и се опитвам да продавам произведенията си, за да мога да оцелявам. Не мога да проумея защо толкова млади и кадърни хора като мен са безработни. Кога българинът ще поумнее и ще започне да инвестира в младите?", не намира отговор младежът, който мечтае за „Рай, в който хората ще успеем да прозрем, че сме глупави и все още първобитни, но достатъчно опасни за себе си. Искам да стана добър човек."