Участникът в “Гласът на България” съжалява, че вече няма стойностни текстове
Започва да пее по сватби едва на 8 години и името му бързо се разчува не само в родния Самоков, но и извън него. След време вече няма популярно заведение, в което да не го канят, а хонорарите му драстично надхвърлят тези на повечето му колеги. Неотдавна обаче се появи на сцената на “Гласът на България”. Обърна се само Галена и ахна от изненада, защото срещу нея стоеше Александър Маринов, когото хората познават като Сашо Компира. Двамата не само се знаят отдавна и са приятели, но Галена често ходела да го слуша как пее сръбски песни, защото бил ненадминат в това. “Всъщност изпълнявам всякакви стилове. От поп музиката най-много харесвам Графа и Георги Станчев и много обичам да представям техни песни”, казва Сашо Компира. “А в “Гласът на България” се явих, защото, въпреки че съм познато име, искам още повече хора да научат за мен”, добавя той. Тепърва зрителите на Би Ти Ви ще го гледат и в музикалните двубои.
Певческия си талант наследил от майка си Соня, която си отишла от този свят в началото на годината. Навремето сред ромите обаче не се гледало с добро око на жените, които искат да станат певици, и тя така и не опитала да прави кариера. Но пък всеки път, като отидела някъде на сватба, всички настоявали да изпее нещо. По такива празненства
започват и първите изяви на едва 8-годишния тогава Александър Маринов
В семейството той бил най-малък от общо трима братя и една сестра.
Освен Сашо изключителна певческа дарба имал и батко му Бисер. “Беше много по-добър от мен. Шабан Шаулич и Мирослав Илич искаха да дойдат да го видят и чуят на живо, защото му се носеше славата. Но така и не успяха”, разказва с тъга музикантът. Докато бил в казармата, Бисер често бягал, за да пее по различни събития. След като го хванали първия път, го затворили за две седмици в дисципа. “След второто бягство командирът му го беше накарал да стъпва върху дъска с пирони. След последното, когато беше отишъл да пее в Сандански, отидоха направо там да го приберат. Но вместо да го върнат в София, вкарали го там в казармата и командирът му го застрелял. Обявиха, че се е случило при опит за бягство. Ако беше така, щеше да е в гръб и да има куршум в крака само например. А той
беше застрелян в сърцето, в главата и в крака”,
разказва певецът. Никога няма да забрави хилядите хора от цяла България, които се събрали на погребението на брат му.
Именно Бисер и от време на време някой братовчед придружавали малкия Александър, когато го канели да пее някъде. През деня ходел на училище, вечер - я на кръщене, я на сватба или на някакъв друг празник. За едно участие изкарвал колкото била заплатата на хората по онова време за цял месец. Тъй като бил невръстно хлапе и изобщо не знаел какво да прави с толкова пари, давал ги на майка си и така помагал за семейния бюджет.
Успял да се изучи до 7-и клас, но след това прекъснал, защото участията му вече били из цяла България и нямало как да съчетава уроците с пеенето. Бил на 11 г., когато го взели в кюстендилския оркестър “Румен и Пауталия”, където пеел и брат му. Даже издали два албума с цигански песни. 14-годишен, вече се преместил в София, където първите му участия били в таверна. Много бързо из столицата научили за него и започнали да го канят във всички заведения, в които имало музика на живо, пял е в “Цигански табор” в Княжево, в популярна кръчма в Банкя, в бар “Хавана” на бул. “Витоша” и т.н. Участията били всяка вечер, без почивка.
В ония смутни години се е случвало да има екстремни преживявания. Бил 16-17-годишен, пеел в кръчма, в която до сцената имало файтон. “Мутрите обичаха да стрелят по него, защото беше дървен и нямаше опасност от рикошети. Но като започваха стрелбите, всички музиканти се разбягваха, защото бяха точно до файтона. За щастие, нямаше инциденти”, припомня си Сашо Компира.
По това време първите си изяви правят всички добре познати днес имена като Тони Стораро, Азис, Константин и др. Със Софи Маринова пеели заедно в “Супер експрес”. С тях имало още един изпълнител - Динко Михайлов. Именно той е човекът, който изпълнява със Софи Маринова хита “Стари рани”. Въпреки че повечето хора си мислят, че гласът е на Сашо Компира, истината е, че той
само се снима в клипа, без да пее наистина
Песента вече била записана и трябвало бързо да се направи видеото. Динко обаче се прибрал в родния си Козлодуй, защото му предстояла операция. Продуцентът и Софи Маринова настоявали Сашо Компира да заеме мястото му пред камерата. “Не исках, защото не е редно така. Предложих им, ако ще снимам, аз да я изпея, те отказаха. Два часа преговаряхме, защото не беше честно спрямо Динко, но договорът, който имах с музикалната компания, ме задължи да се снимам. Нямах право на отказ”, казва певецът. След това обаче се срещнал с Динко, който проявил разбиране и не останал с лоши чувства.
Както приятелства, така и доста злоба и завист имало между фолк певците в онези години. Компира опитал да работи с някои от музикалните компании, но колеги все му подливали вода. Съгласявали се да пеят за по-малко пари, за да се реализират техни клипове вместо негови, или да заемат мястото му на някое участие. “Освен това различните продуценти искаха да вземат между 50 и 70% от хонорарите ми. Аз имах много участия, хората лично ме канеха да пея, а компаниите очакваха да вземат от моите пари. Не правеха нищо за мен, така че не виждах смисъл да им плащам”, обяснява певецът.
И сега продължава да е самостоятелен изпълнител. Често пътува, за да пее в Испания и Германия. “За съжаление, хората сега харесват простотията. А пошлите текстове са подигравка с музиката. Обичам сериозната лирика, която може да докосне сърцето. Предпочитам баладите, защото при тях е истинското пеене. Надявам се поне поп музиката да се запази, защото чалгата отиде по дяволите”, добавя певецът.
Коментари (0)
Вашият коментар