Стихове и философеми подрежда Елка Няголова в новата си книга "Парапет за душата"

„Мама” е темата на тазгодишния фестивал „Славянска прегръдка”

Поетесата Елка Няголова, която е родом от Добрич, представя в огледалната зала „Нели Божкова” в града в Деня на народните будители – 1 ноември, най-новата си книга „Парапет за душата“.

„Книгата е родена в голямото мълчание. В нея има съвсем нови стихове, написани в периода на Ковид-изпитанието. Може би това е причината толкова да се търси книгата. Тя има три допечатки. Вероятно, защото съм уловила не само моите лични смущения и емоции в безумното време на затваряне, но и съм успяла да изразя едно общочовешко състояние” – каза Няголова.

За разлика от другите й поетични книги, в „Парапет на душата“ има и още нещо, което я отличава. „Дръзнах да извадя от свои лични дневници кратички афористични мисли. Аз ги наричам със самоирония философеми по различни теми от живота - има за изкуството, за любовта, за честността, за приятелството, за поезията, за държавното устройство и т.н.“, добави поетесата.

Тя каза още, че е подготвила отделна книга с тези философеми – „Крепост от думи”, която още не е издадена и е надникване в нейния вътрешен свят.

”Парапет за душата” е получила две големи национални награди, едната е за най-добра поетична книга за 2021 г., а другата през т.г. е награда за родолюбива поезия.

„Може би в този аспект трябва да направя едно признание. В света сега има огромна неразбория, произтичаща от огромната подмяна ценности.България е богоизбрана страна, аз твърдо вярвам в това.

Българите са духовни и надарени. Ратувам да си изправим гръбнаците, да не заемаме сервитьорска поза и да застанем гордо, независимо колко малка страна сме” – признава Няголова. „Тази книга е 31-ата. От тях 20 са на български език, 11 – на други езици, но те не са преведени, а са други и на различни теми” – каза още потесата.

През тази година Елка Няголова навършва 70 години. Пред журналисти тя сподели за огромната за роля на големите български поетеси Дора Габе и Елисавета Багряна не само в житейския й път, но и в изграждането й като автор. И разказа малко известни факти за Дора Габе. „Малко хора знаят, че в годините преди подписването на Крайовския договор, тя, разчитайки че е име и че я познават, е обикаляла западните посолства, за да прави внушения и да търси подкрепа за поробена Добруджа“, припомня Няголова. Дора Габе е и тази, която я запознава с Елисавета Багряна. Тя пък й става поръчител за членство в Съюза на българските писатели.

„Тази книга е 31-ата. От тях 20 са на български език, 11 – на други езици, но те не са преведени, а са други и на различни теми” – каза още потесата.

„Преди 17 години заедно с приятели на лингвистичен и културологичен принцип, а не на политически, създадохме „Славянска литературна и артистична академия”. Причините са различни, но дълбоко вярвам, че сме доста по-различни от другите народи в нашата цивилизация. Господ е сложил повече набухвател в тесто – говоря за творческата емоция и за поезията. Славянската поезия винаги е много изворна, а не реминисцентна, не рови във вече познатото. Тя е първична и по тази причина е много емоционална, няма я умората в западната поезия”, разказва Елка Няголова, която е председател на Академията, за другата голяма мисия в живота си.

Фестивалът „Славянска прегръдка” е визитната картична ат Академията. Той се провежда всяка година на различни места – освен в България, още във Варшава, Москва, Копривница, Далмация на няколко места, Рига и др., практически в почти всички славянски столици. Академията има филиали там, където има потребност, където има славянска реч и може да се работи на принципа на културния обмен – в около 20 държави.”В различните точки фестивалът се нарича различно, но в основата е „Славянска прегръдка”.

Академията издава много литература, преводите се правят целогодишно, правим световни антологии. Специално издирваме поети, които творят на славянски езици от около 35 държави.В рамките на антологиите български автори се превеждат на други славянски езици.Ратуваме кирилицата да се превърне в културен герб на България” – добавя поетесата. Заради Ковид-кризата, фестивалът се развива в две писти – живи събития и онлайн срещи. Досега са преведени и представени на 200 чуждоезични поети.

„Темата на тазгодишния фестивал е „Мама”. Нарочно я избрахме, защото тя е обединяваща, от което славяните имаме нужда сега.В антологията, която подготвяме тази година, ще бъдат представени 30 български и 30 хърватски автори. Ще има и добричко участие – с творби на поетите на Петранка Божкова, Сашо Серафимов, Генка Петрова”, обяснява Няголова.Тя превежда от руски, сръбски, хърватски, белоруски, украински.