Софийската опера ще представи първата си опера за сезон
2022/ 2023 „ Дама пика“ от Чайковски на 18 ноември.
Следващите премиерни дати са на 19, 20 и 22 ноември. За
работата си над „Дама пика“ Вера Петрова споделя
следното.
Достоевски определя „Дама пика“ като „връх в
изкуството на фантастичното“. Провокацията за нашия
екип да прочете заглавието беше, че ние сме основно в
полето на фантастичното.
Адаптациите, екранизациите и произведенията на
различни изкуства, вдъхновени от повестта на Пушкин
„Дама пика“ започват да се появяват веднага след
издаването на произведението. Това е едноименната
опера на Чайковски (1890 г. е първата постановка на
операта), трите опери, останали по-непознати, първите
екранизации, които се появяват още по времето на нямото
кино и британската екранизация от 1949, определена от
Уес Андерсън и Мартин Скорсезе като истинска класика.
Защо теоретичните спорове около реалистичните и
фантастични елементи в повестта продължават да
занимават умовете на изследователите на Пушкин
(повестта излиза за първи път през 1834 г.)?
Както при всички велики произведения и генезисът на
творбата на Пушкин и операта на Чайковски оставя пред
всички нас предимно отворени въпроси, без отговор,
затова всеки творец търси да пренесе към публиката, това
което прочита в произведението. Изборът дали да бъдем
само в рационалното или във фантазния прочит е дълбоко
личен и съкровен. Няма вярно или грешно, има път, през който всеки творец, постановъчен екип и артист минава.
Но едно е ясно – в „Дама пика“ пластовете на осъзнатото
и неосъзнатото са много повече, отколкото за нас
изглеждат.
Чайковски също създава музика, която потвърждава, че
животът е като хазартна игра – или като игра, която дава
възможност за трансформация на живота? Той, според
нашия екип, закодира в думата „игра“ философската
сентенция, провокирана от източните учения, че животът
и реалността всъщност са илюзия и се подчиняват само на
вътрешния ни свят, такъв какъвто го излъчваме към
пространството, етера. Не случайно Махатма Ганди казва:
„Единствените демони, с които трябва да се борим, са
тези, които са вътре в нас.“
Всички образи, с изключение на Герман, са плод на
неговата фантазия, на неговото вътрешно съновидение,
според нашия екип. В този смисъл всеки герой, който се
появява е вид архетип. Архетип, който нашият Герман
създава в своя фантастичен сън. Черната дама, Графинята,
не прави изключение. Фантастичното е толкова красиво
закодирано под формата на уж реализъм, че влизаме в
уникално съновидение, което не знаем дали е илюзия, сън
или нова реалност, към която всички се стремим.
Това поне е четенето на нашия екип. Прекрасна е
работата ни в целия екип, защото всеки един допълва
другия в търсенето, четенето, усещането на това
прекрасно и сложно заглавие.
Удоволствие е да се работи в екипа на Андрей Галанов –
диригент, Нела Стоянова – сценограф, Християна
Михалева-Зорбалиева – костюмограф, хореограф –
Александра Тихомирова, хормайстор – Виолета Димитрова, целият асистентски екип и нашите фантастични артисти – солисти и хор, която са в състояние да претворят всяка фантазия. Според нашия екип, историята не е просто до игра на карти, нито до реалността, в която живеем. Нашите търсения са в
дълбокото подсъзнание на главния герой, на неговото
лично пътешествие. И понеже го представяме под
формата на фантастичен сън, в който той попада, всичко
променя своето звучене и присъствие. Противоречието
стои в това, кое смятаме за реалност или илюзия. В
съновидението си Герман може да бъде и Човек, и Бог! А
кой говори през тези същности – в съня – всичко е
възможно...
Краят на Герман и Лиза е не само техен, ужасен финал.
Нека не забравяме, че всеки край е и начало – колелото на
вечността, което говори във всеки един от нас.
Коментари (0)
Вашият коментар