Минно-добивната индустрия ще търси метали по дъното на океаните

Минно-добивната индустрия започва все по-сериозно да поглежда към дъното на океаните в търсене на метали като например мед и кобалт, от които промишлеността изпитва все по-голяма нужда, предава БТА. 

Учените от своя страна предупреждават, че извличането на полезни изкопаеми от критични за регулирането на климата екосистеми може да нанесе непоправими вреди на бъдещето на Земята и човечеството. Проблемът е във фокуса на голяма конференция, провеждаща се миналата и тази седмица в Ямайка под егидата на Международния орган за морското дъно (International Seabed Authority - ISA).

Организацията, която е под егидата на ООН, има за задача да се грижи за дълбокия океан, който не попада под юрисдикцията на нито една държава. Досега тя е издала 31 лиценза за проучвания, а мнозина се опасяват, че скоро ще се стигне до следващата стъпка и организацията може да даде лиценз за добив в международни води, регулация за какъвто все още няма.

Експертите са на мнение, че подобен лиценз може да доведе до истински подводен миньорски бум и да замърси дълбокия океан с шум, прах и светлина. "Това са едни от малкото останали девствени места на нашата планета. Има много неща, които могат да бъдат унищожени", казва морският биолог и изследовател Дива Еймън, научен съветник към океанската инициатива "Беньоф" към университета на Калифорния, Санта Барбара.

Първите лицензи за проучване в дълбоки води са издадени в началото на нашия век, а 17 от всички одобрени досега са концентрирани в зоната на разлома Клариън-Клипертон, заемащ 4,5 милиона кв. км между Хавай и Мексико. Проучванията се извършват на дълбочина между 4000 и 6000 м.

Интересът към дълбоководния добив на метали и минерали толкова се е засилил, че ISA вече се среща три пъти годишно, а не два, както беше доскоро. Очаква се към юли 2023 г. организацията да вземе важно решение по темата.

Минно-добивните компании твърдят, че добивът на минерали от морското дъно е по-евтин и има по-малко въздействие върху околната среда и обществото. "Няма да има срутени хвостохранилища, унищожаване на културни обекти, изсичане на тропически гори, деца-миньори", посочва в специално изявление "Ю Кей Сийбед рисорсис" (UK Seabed Resources), дъщерна компания на "Локхийд Мартин" (Lockheed Martin), която разполага с два лиценза за проучване в зоната Клариън-Клипертон.

ISA издава лицензи на държавни компании или на държави, които са подписали Конвенцията на ООН по морско право и са се съгласили да спонсорират частни компании, търсещи в международни води мед, никел, кобалт, желязо, манган и други руди. За отбелязване е, че САЩ не са се присъединили към конвенцията.

Международната агенция по енергията (МАЕ) прогнозира, че до 2050 г. търсенето на тези метали ще се увеличи шест пъти, тъй като електромобилите и инсталациите за възобновяема енергия са силно зависими от тях, според доклад на агенция "Фич" от октомври. "Интензитетът на емисиите от добива и обработката на кобалт, алуминий и никел е висок, така че резкият ръст на търсенето може да доведе до увеличаване на нетния въглероден отпечатък", се посочва в доклада.

Науру, малката тихоокеанска островна държава, оглавява усилията за разрешаване на дълбоководния добив на минерали. Страната посочва, че е уязвима на промените на климата и иска да се възползва от финансовите възможности, предоставяни й от океанския добив.

Силният натиск за разрешаване на подводното минно дело обаче започва да безпокои много други държави. "Страхуваме се от възможните последици", заяви в началото на конференцията представителката на Бразилия Елза Морейра Марселиньо де Кащро.

По-рано тази година пък френският президент Еманюел Макрон се обяви в подкрепа на забраната на дълбоководното минно дело, а в рамките на конференцията Германия, която разполага с два проучвателни лиценза, обяви, че на този етап не възнамерява да финансира промишлен добив от морското дъно.

Няколко големи компании обещаха да не ползват метали, извлечени от дъното на океаните, а няколко държави, сред които Нова Зеландия, Фиджи и Самоа призоваха за мораториум, докато не бъде изяснено потенциалното въздействие на такъв добив.

"Не можете да регулирате това, което не разбирате", посочва Дънкан Къри, адвокат по международно и екологично право към Коалицията за опазване на дълбоките води (Deep Sea Conservation Coalition), базирана в Нидерландия асоциация на екологични организации.

По-малко от 1 на сто от дълбокия океан е проучен, тъй като това начинание е скъпо, технически трудно и времеемко, посочват експерти. Същевременно океаните поглъщат повече въглероден диоксид от атмосферата от растенията и почвата и всяка външна намеса би могла да се окаже катастрофална, посочва учени.

Генералният секретар на ISA Майкъл Лодж заяви при откриването на конференцията, че агенцията иска да гарантира защитата на моретата и посочи, че страните членки работят върху съответната регулация. Той допълни, че по време на предишната среща по-рано тази година организацията е разширила защитените зони до 1,97 милиона кв. км в огромния регион, за който са издадени повечето от експлоатационните лицензи. Плановете за други зони тепърва ще се изработват.