Лили Иванова за четири години има три златни албума

Един от тях, издаден през 1976 г., търпи осем преиздавания

В продължение на около четири години – от 1973 до 1976 г. Балкантон издава три албума на Лили Иванова, които съдържат на практика най-големите ѝ хитове от 70-те години и бързо се превръщат в златни.

Безспорно най-изпипаният от тях е Вечност, излязъл в края на 1973 г. Той се отличава по това, че за първи път външното оформление е направено от дизайнер. Това е всъщност Янчо Таков, с когото Лили Иванова е сключила граждански брак предишната година. Негово хрумване е предната и задната обложки да изобразяват две снимки на певицата, снимани от различен ракурс – фронтално и отзад. Снимките са правени от Иво Хаджимишев. Илюзията е, че певицата е вътре и е добър начин да се покаже, че в този албум е вложена душа. Върху надписа е сложено и пощенско клеймо с датата, т.е. може да се сметне и че албумът е всъщност пощенска пратка.

Песните са записвани в радиото, като тонрежисьор е корифеят Деян Тимнев, на когото националното радио и “Балкантон” дължат най-качествените записи, правени през 60-те и 70-те години. Съпроводът е на новосформираната тогава група на Лили Иванова “Маковете”, която се ръководи от Асен Гаргов, камерния ансамбъл “Софийски солисти” и големия биг бенд на радиото.

В този албум има само три кавъра на чужди песни: един от ранните хитове на Демис Русос - Velvet mornings, познат у нас като “Трики-трики”. Вторият е италианската песен E penso a te, изпълнена за първи път от Лучо Батисти през 1972 г., по която се правят хиляди кавъри из целия свят и до ден днешен. Третият е една авторска песен на Ива Дзаники - Nonostante lei, всичките изпети на български език.

По-важното обаче е, че всички останали песни са български, като са включени и двете, с които Лили Иванова се явява през 1974 г. на “Златният Орфей” - “Вечност” на Митко Щерев и “Наше лято” на Тончо Русев. Едната печели голямата награда в раздела за нови български песни, а с другата Лили Иванова спечелва голямата награда за изпълнител.

Големият хит на Лили Иванова през същата година е “Панаири”, която обаче не е включена в този албум. Тя е издадена като сингъл от “Балкантон”, а няколко месеца по-рано е включена като водеща в компилация със заглавие "Лили Иванова изпълнява Панаири и още 11 песни от Тончо Русев".

Почти няма песен от албума “Вечност”, която да не е филмирана от телевизията с новата тогава техника SECAM за цветна телевизия.

През 1975 г. година Балкантон издава нов албум на Лили Иванова - Танго. В него няма нито една преводна песен, като авторите на музиката са само трима: Тончо Русев, Митко Щерев и Александър Йосифов. Три от песните са по стихове на Иля Велчев, който година по-късно ще напише и текста към песента, чиято музика Митко Щерев е дал за филма “Осъдени души”, и тя ще се превърне в тотален хит.

И “Танго”, и “Вечност” имат множество преиздавания, някои с различни обложки от първата, като няколко от преизданията са с надписи на руски и на английски и очевидно са били предназначени за продажба в тогавашния СССР и в други държави.

През следващата 1976 г. Балкантон издава един от най-успешните албуми на Лили Иванова, който обаче е безименен. Често бива наричан “Стари мой приятелю” по името на първата песен в него.

С три изключения песните отново са писани от тройката Митко Щерев, Тончо Русев и Александър Йосифов, но определено тези на Митко Щерев стават най-големите хитове: “Хризантеми”, “Осъдени души” и “Стари мой приятелю”. В този албум е включена и композиция на самата Лили Иванова: “Романс” по стихове на Иля Велчев.

Тогава са всъщност най-плодотворните години от сътрудничеството с поета, сценарист и режисьор Иля Велчев, години преди той да напише текстовете на “Ако си дал”, “Блус за двама” и само година преди да бъде полузабранен след излъчването на режисирания от него филм “Завръщане от Рим”.

Забележителното е, че този албум има цели 8 преиздания и се произвежда и продава на пазара още години, дори след като Лили Иванова издава още няколко албума и има съвсем нови хитове. Същото се отнася и до “Вечност” - той се продава по магазините чак до началото на 80-те години.