Внучката на Радичков Сузи играе себе си във филма "Рибена кост”

Тя има невероятен късмет -

партнира си с Деян Донков

След известно затишие откъм нови български филми по киноекраните вече е “Рибена кост” на Драгомир Шолев.

На 39-ия фестивал във Варна през 2021 г. той печели голямата награда “Златна роза” и приз за операторско майсторство. Съюзът на българските филмови дейци го обявява за най-добър филм.

Историята се върти около един делфин, намерен мъртъв на брега на морски плаж. По тялото му има следи от куршуми, значи може би е бил убит и случаят трябва да бъде разследван. Това иска концесионерът на плажа, в ролята е Деян Донков, и така започват неприятностите му.

Отворено е само едното око на делфина, сякаш за да се оглеждат в него летовниците и да правят горчивите си равносметки.

Едва ли не цялата държавна администрация се изсипва на плажа, но така и не може да реши съдбата на делфина.

Всички се позовават на закона и никой не смее да действа според него. “Трябва да уведомим министерството. Ама както ние си знаем”, казва една от героините във филма

На този фон

във филма вървят

10 отделни истории,

които обаче имат ясно послание към зрителите: обществото ни е объркано, изплашено, хаотично и сякаш без никаква надежда.

Делфинът е заровен в гората, но проблемите пред хората и обществото остават. “Горещо препоръчвам хората да гледат филма, защото ние, обикновената публика, ще се припознаем в много от тях. Снобите пък ще имат много голяма причина да го гледат, защото е естетски и изискан”, казва актрисата Таня Шахова, която играе във филма.

Във филма “Рибена кост” се снима Сузи Радичкова. Тя е дъщеря на актрисата Мария Статулова и Димитър Радичков и внучка на Йордан Радичков.

Кръстена е на баба си Сузи Гарти. Тя е потомка на предци, които произхождат от сефарадските евреи, чието начало идва от Иберийския полуостров през втори век.

През 1492 г. те са прогонени от Испания. Тъй като Османската империя предалага защита за сефарадите, много от тях мигрират в Македония - основно в Солун и околността.

Родът Гарти също заживява в този град , после част от наследниците му идват в България и се заселват в Стара Загора.

Марко Гарти, който завършва търговско училище в Швейцария, се жени за Лиза и от техния брак се ражда Сузи. След това семейството се преселва в София и тук на бял свят се появява втората им дъщеря Ана.

Сузи Гарти единствена остава в България, когато през 1956 г. семейството се преселва в Йерусалим. Тя вече е омъжена за Йордан Радичков, с когото са журналисти във в. “Народна младеж”, и имат син Димитър. Ана не иска да напуска България, но баща й е категоричен. В Йерусалим живеят от помощите, които се отпускат от Държавата Израел.

Йордан Радичков е луд от радост, когато си ражда внучката му. Проблеми за името на новороденото в семейството няма. Има обаче с властите още в болницата, когато майката Мария обявява, че дъщеря й ще се казва Сузи.

В българския именник обаче нямало такова име. В последна сметка надделява аргументът, че

бабата се казва Сузи

и малката трябва да

“поднови” името й

Сузи учи в еврейското училище, завършва Руската гимназия и започва работа в едно издателство за деца. После записва сценография и догодина й предстои дипломиране.

Много добре работи с Иван Добчев, с когото в НАТФИЗ поставят “Иванов” на Чехов. Сузи е автор на костюмите и декорите. Заедно с Елена Иванова декорират и обличат и актьорите за постановката “Лазар и Исус”, също на Иван Добчев.

За образа на Катя в “Рибена кост” на режисьора му трябвало живописно момиче с татуировки и интересна коса. Разбира се, важен е не само външният вид, но и талант и възможности да се изиграе вътрешният свят на героинята.

Изборът на Сузи

за ролята става

съвсем случайно

Нина Боянова, която прави кастинга за “Рибена кост”, среща Йордан Радичков-внук, брат на Сузи, и му споделя, че търси за филма странно момиче. Той предложил да опита със сестра му. Двете се виждат, снимат Сузи и я питат може ли да помни бързо текст.

“С майка ми репетирахме, тя ме научи как се подава текст - разказва Сузи. - После се видяхме с Драгомир Шолев, той явно ме е харесал, а аз се съгласих да участвам в бъдещия филм...”

Сузи Радичкова има невероятния шанс при своя дебют в киното да си партнира с Деян Донков, може би най-добрия наш актьор в момента. Съвсем естествено в началото момичето е доста притеснено, защото няма никакъв опит в киното.

“Сузи ми се довери, обясних й как да забрави, че има камера. Тя бързо влезе в час и всичко, което искаше режисьорът, се получи”, каза Донков.

Героинята на Сузи се казва Катя, бременна е и е приютена от героя на Деян, който обаче не е баща на детето. Той е концесионер на плажа, където се развива действието на филма.

“Тя е като дете на природата и самата не знае от кого е бременна, като една Дева Мария е”, обяснява Деян, но с уговорката, че това е неговото лично тълкуване на ситуацията.

Колкото до своя герой, каза, че се е стремил да не го играе, а да покаже бивш човек, който е на ръба на отчаянието и няма сили дори да се разплаче. Но не го показва с някакво съжаление, каквото и да е то. Иска да изчезне отвътре, да остане само една обвивка на човек.

А за героинята на Сузи Радичкова казват, че е “образът на силата и бъдещето, което тя държи в ръцете си”.

По време на снимките на “Рибена кост” Деян Донков намира в пясъка солидна рибена кост.

Рибарите му казват,

че е прешлен

от бебе делфин

Деян го превръща в украшение - прави на прешлена обков от сребро и си го носи през лятото.

Много доволна от партньорството на Сузи с Деян Донков е и майката Мария Статулова - самата тя голяма наша актриса, снимала се във филмите “Авантаж”, “Покрив”, “Да обичаш на инат”, “Дами канят”, “Аз, графинята” и много други

“Деян е не само много добър актьор, но е и много добър партньор, помага на колегите, особено когато не са завършили актьорство”, казва Статулова. Преди снимки Сузи и Деян обсъждат героите, темите и посланията на филма. Той се държал много грижовно с нея. Както впрочем и целият екип на продукцията.

“Много е важно за един начинаещ актьор да има кой да му даде съвет и да покаже грижовност. Такива съвети аз получих като млада актриса. Например никога да не се обръщам с гръб към камерата.

А за мен на снимачната площадка са се грижили Гришата Вачков, Петър Слабаков, Иван Андонов, Георги Дюлгеров и т.н., да не ги изброявам всичките”, казва още Статулова.

Помощ от нея Сузи потърсила само веднъж. По телефона я попитала как да се разплаче. Мария й казала да не прави като една актриса, която за да се докара до сълзи, ходела зад кулисите и нареждала: “Майка ми умря, баща ми умря, чичо ми умря, леля ми умря, баба ми умря...”. А да се съсредоточи и

да “извика” онази

емоция, която

може да я разплаче

в момента. А поводът за това може да е различен - хубав, тъжен, красив, лош.

За сцената с плача на Сузи правили няколко репетиции и я отлагат за следващия ден. “Вечерта режисьорът Драго Шолев дойде при мен и ми каза, че утре трябва да плача много истински. Не знам точно какво стана, но действително се получи много истински. Сякаш някаква магия сработи...”

Казвали са ми, че Георги Георгиев-Гец бил ненадминат в разплакването. Прокарвал ръка по лицето си, както клоуните сменят физиономиите си, и от очите му руквали сълзи.

Скоро на екраните ще се появи и “Смирен” - дебютният пълнометражен филм на режисьора Светослав Драганов.

В него играе Мария Статулова. Прелюбопитното е, че и тя, и дъщеря й Сузи са номинирани в категорията за най-добра поддържаща женска роля за наградите на Съюза на българските филмови дейци. Няма друг такъв случай в българското кино, а може би и в световното.

За финал ви предлагам думите на режисьора Драгомир Шолев. Ще ви помогнат по-лесно да разберете посланията на филма му, работен цели 8 години:

“Рибена кост” е история, която стои в своеобразно гранично състояние между две същности - водата и земята, цивилизацията и дивото, свещеното и профанното, лятото и есента, смешното и тъжното, правилното и грешното...”

Режисьорът Драгомир Шолев:

Тя е бунтарка и мъжко момиче

Сузи беше избрана на кастинг, на който не съм присъствал. Първоначално не знаех, че е внучка на Йордан Радичков, а майка й е актрисата Мария Статулова, с която съм работил.

Сузи отговаряше много на типажа, който търсех за филма - момиче бунтарка, леко студен човек, който не показва чувствата си пред другите, но когато е сам, е чувствителен и често плаче. Отделно пък е и мъжко момиче. Нещо такова си представях.

Героинята й Катя живее с концесионера. Бременна е, но не от него. Ако той беше бащата, щеше да е много мелодраматично. Концесионерът пък има нужда да се грижи за някого и е решил това да е бъдещото дете. Според мен така е много по-драматично.

Сузи изигра много добре сцената, в която носи един кръст. Във филма има много такива символични и метафорични сцени и кадри. Така исках да го направя по-поетичен.

Не бих искал да обяснявам кадрите с носенето на кръста, всеки зрител има право да разбира символите и метафорите във филма както реши. Но на кръста има и табела, на която пише “Златната рибка”. Така се казва заведението, което сервира сготвена риба на летовниците. Това пък е друга препратка.

Не мога да кажа дали Сузи Радичкова има потенциал да стане актриса. Във филма тя изигра чудесно себе си. В това е силата на натуршчиците. Разликата им с професионалните актьори е, че те могат да влизат в различни роли.

Добре е Сузи да се снима и в други филми, за да придобие опит. Тогава ще се види и разбере дали може смело да тръгне по пътя на майка си Мария.