Сборникът „Глас в пустинята“, издаден по повод 70-ата годишнина на антрополога Антонина Желязкова, е ценен документ за интелектуалната история на нашето поколение. Това каза икономистът Румен Аврамов по време на премиерата на тома в сградата на Българската академия на науките (БАН).
„Глас в пустиня“ е съставен от синовете на Желязкова, нейни ученици и приятели. По думите на Румен Аврамов за юбилейната книга е избрана „по-стилната, по-хубавата форма“ – в нея не са включени текстове на колеги, а статии, студии и интервюта на Антонина Желязкова.
„В тома са поместени и лични ретроспекции на авторката за атмосферата в научните среди през 80-те години. Такъв е, например, разказът за обстоятелствата около унищожаването на нейния първи научен доклад от първото й теренно изследване и писмата й до Вера Мутафчиева по този повод. Такива са двете глави от нейната непубликувана навремето през 1986 г. дисертация и книга, която следва директно правилата на играта с цензурата през онези години“, допълни Аврамов.
Сборникът се състои от 500 страници история и 300 страници публицистика, каза по време на събитието създателят и главен редактор на платформата „Маргиналия“ Юлиана Методиева. Според нея Антонина Желязкова държи много на двете си личности – на историка и на гражданина.
„Не съм съгласна с едно нещо с Антонина. Заглавието на юбилейната й книга е „Глас в пустиня“. Не е вярно. Попитайте първокурсник в Софийския университет, направете си труда да поговорите с която и да е национална медия, все едно частна или корпоративна, коя е личността, която може да им бъде рефер за това кое е добро и кое зло в тези абсурдни като динамика и поврати дни. Ще чуете нейното име. Гласът на Антонина Желязкова е феномен, затова има толкова много последователи, ученици и приятели“, коментира Методиева.
„Винаги през целия си живот съм имала моя оазис в пустинята и това са моите колеги, приятели и моето семейство“, допълни самата Антонина Желязкова на премиерата в БАН. Пред публиката говори и д-р Мила Манчева, която разказа, че процесът по създаването на книгата е продължил повече от година.
„За нас беше голяма чест, голяма отговорност и предизвикателство. В този процес много разговаряхме с Антонина. Предполагаше се да я придружаваме в едно осмисляне на нейните изследвания, на гражданските й позиции, да помогнем в селектирането им. Това, което се получи обаче е, че отново тя ни придружаваше в едно припомняне на миналото от края на 20-и век и първите години на 21-и век. Припомнихме си по един неочакван начин историята на обществото ни от онези години, на интелектуалната среда, нашите лични истории на млади към онзи момент изследователи с цялото любопитство, което имахме тогава. И отношенията ни с Антонина и всичко, което учихме от нея тогава с големи шепи“, каза Манчева.
Атнонина Желязкова е общественичка, учен и правозащитник. Работи в Института по балканистика на БАН, в Президенството като съветник по етническите и религиозни въпроси. Създава Международния център по проблемите на малцинствата и междукултурните взаимодействия. Преподава във Варненския университет „Черноризец Храбър“ и Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Коментари (0)
Вашият коментар