Функцията на антиутопията е да избегне самата антиутопия да се превърне в реалност. А утопията е клопка. Това каза снощи белгийският писател Венсан Енгел, автор на романа „Старците вече не говорят”. Срещата с него в Националния дворец на културата (НДК) бе част от програмата на Софийския международен литературен фестивал.
Венсан Енгел разказа, че книгата му „Старците вече не говорят” е написана преди седем години, но се случва така, че излиза в началото на пандемията, когато вниманието се насочва към грижата, която се отделя за възрастните хора.
Според автора през хилядолетията се променя начинът, по който се възприема старостта. По думите му, докато във времето, в което да бъдеш стар е било рядкост поради болести или войни, обществото е приемало да достигнеш до определена възраст като привилегия, като решение свише. Според него днес възрастните хора са повече на брой и поради тази причина не им се придава същата стойност. По думите му по икономически причини днес те дори се възприемат като товар за обществото.
„Обществото, което виждаме във вашия роман, е още по-оголено, прагматично, елементарно, консуматорско, сякаш лишено от нравствени добродетели”, каза литературният критик Милена Кирова, която бе модератор на събитието. Тя допълни, че в романа на Енгел „хората са обзети от желанието да консумират всички възможни удоволствия по най-бързия възможен начин и едно от условията да бъдат свободни, да имат всичко, когато го искат, е да се да се освободят от бремето на възрастните хора и на грижите, които трябва да полагат за тях”.
Белгийският писател посочи, че западното общество има проблем със сериозното неразбиране на понятието свобода. „Всъщност ние нямаме желание да сме свободни, защото това изисква отговорност”, каза Енгел. Според него по-лесно за хората е да бъдат част от общество, в което се предлагат наготово мисли и мечти, които трябва само да бъдат консумирани.
„Мисля, че антиутопията е двигател на фантастиката”, каза Венсан Енгел. „Аз съм много близо до Камю, който казва, че оптимистите плачат, а песимистите се смеят… Антиутопията ни позволява да бъдем песимисти, които се смеят”, допълни писателят. Според него благодарение на фантастиката можем да се избегне мрачното бъдеще, за което се разказва в тези книги.
„Проблемът на утопията е, че си представя, че всички ще бъдат мили и че всичко ще свърши добре”, каза Енгел и посочи, че не мисли да пише утопия. Според него човешкото същество винаги ще носи и най-доброто, и най-лошото в себе си.
В срещата с белгийския писател се включи и Тодорка Минева, чието дело е преводът на„Старците вече не говорят”. „Книгата, която избрах да преведа и да публикуваме в издателство „СОНМ”, се появи през август 2020 г… Тя ми даде отговори на много въпроси – става дума за политика, става дума за желания, които населението някак е трудно да признае, но които все пак формират съответни политики”, каза Минева. Тя допълни, че книгата е била подкрепена от Домът на литературата в Брюксел. Освен това с нея Тодорка Минева печели и стипендия от друга фондация, която й дава шанс да я превежда в подножието на швейцарските Алпи.
Коментари (0)
Вашият коментар