Радой Ралин прави сатиричен театър в "Стършел", властта го разваля

През 1953 г. Спектакълът “Импровизация” се радва на голям зрителски успех, в ЦК на БКП наричат самодейна работа

В живота на Радой Ралин има три събития, които разгневяват не на шега партийното ръководство на държавата и дори самия Тодор Живков.

Първото по време е опитът на поета и епиграмиста през 1956 г. да създаде Сатиричен театър “Стършел”. С приятели и съмишленици подготвя спектакъл, наречен “Импровизация”. Той се играе при небивал успех, но Радой Ралин е привикан в ЦК на БКП и е наречен самодеец от министъра на културата Рубен Аврамов. Стършеловият театър, естествено, е забранен.

През 1963 г. по българските киноекрани е показано първото кратко сатирично филмче от рубриката “Фокус”. Излъчва се преди игралния филм.

Филмчето се казва “На жените с любов”. Идеята за тези филмчета е на Радой Ралин, който казва, че “сатирата ще спаси социализма”. След като снима силно критичния филм “Селска хроника”, всички са уволнени, а лентата е иззета от ДС и днес от нея няма дори един кадър.

През 1968 г. излиза прословутата книжка “Люти чушки”. Епиграмите в нея са на Радой Ралин, а илюстрациите - на Борис Димовски. Към епиграмата “Сит търбух за наука глух” Димовски рисува прасе, опашката на което уж имитира подписа на Тодор Живков. Двамата са уволнени и изключени от БКП.

Тук ще ви разкажем историята на Сатиричния театър “Стършел”, която е най-малко известна.

Радой Ралин се ражда с името Димитър Стефанов Стоянов на 23 април 1922 г.

Кръстен е на дядо си по бащина линия Димитър Стоянов Куртев, който е брат на известния войвода Таньо Стоянов - водил чета по време на Априлското въстание.

Стефан Стоянов - бащата на бъдещия поет, е книжар и печатар, има собствена книжарница в Сливен, която се казва “Модерно изкуство”.

Майка му Кина Стоянова е силно набожна жена. На нея е кръстен Кин - първородният син на поета.

Младежът Димитър Стоянов завършва гимназия в родния Сливен през 1941 г. и става студент в Юридическия факултет на СУ. По това време полицията го следи под кодовото име Философа.

След години ще го следи и комунистическата Държавна сигурност и отношението към него личи и от

кодовите имена, които му лепва: Злобния и Козела

Участва като доброволец във Втората световна война. След това работи в сп. “Славяни” и във в. “Литературен фронт”. През 1947 г. е бригадир в Югославия.

През 1949-1950 г. е изпратен в Чехословакия “по линия на културния обмен” - да изучава културата, езика и обичаите на страната.

При пътуванията из Чехословакия все му подаряват по един голям албум дългосвирещи плочи с речите на Клемент Готвалд за дружбата със Съветския съюз. Тогава той е президент на Чехословакия. Българинът ги трупа в стаята, в която живее.

Един ден нашенецът кани на гости красиво момиче, може би за да му помогне по-бързо да научи чешкия език. Момичето вижда плочите и пита откъде са тези глупости. За късмет, момичето работи в музикален магазин и предлага да смени Готвалдовите речи с други плочи - с джазова музика, забранена тогава. Както и с песните на двама поети и актьори от “Освободения театър” в Прага - Ян Верих и Иржи Восковец, през 30-те години.

Двамата написват много пиеси - ревюта, шоу ревюта с песни - след немската окупация силно политически, остри и с много импровизации...

Радой Ралин успява да внесе в България плочи с кабаретни изпълнения, скечове и политическа сатира,

което си е жива идеологическа диверсия

Нещо повече - той започва да навива колегите си от в. “Стършел”, издание на ЦК на БКП, да започнат да правят театрални спектакли в кабаретен дух, където да звучи и анатемосаният от цензурата джаз.

Така през октомври 1952 г. започва създаването на Сатиричен театър “Стършел” по подобие на театъра на Верих и Восковец в Прага.

В началото Радой има само двама привърженици - колегите си Борис Априлов - Ахото, и Захари Петров - Харкин. Тримата обикалят няколко театъра, включително и Народния. Навсякъде им казват да напишат репертоар и ако той се хареса на ръководството, може и да го играят.

Радой и приятелите му търсят помощ от студентите във ВИТИЗ. Те помежду се знаят кой има чувство за хумор.

Започват да подготвят репертоара за бъдещия Стършелов театрален спектакъл. Кръщават го “Импровизация”. Постепенно Радой Ралин успява да привлече в заверата Валери Петров, Христо Ганев, Петър Незнакомов и др., актьорите Нейчо Попов, Лео Конфорти и младите тогава Ицко Финци, Григор Вачков, Досьо Досев, Леда Тасева, Хиндо Касимов и др. С тях работи големият артист Константин Кисимов.

Художникът Илия Бешков не само е авторът на декорите, но активно участва в режисирането на актьорите.

Джаз оркестърът е на блестящия цигулар Александър Николов -

Сашо Сладура, който скоро ще намери смъртта си в концлагера в Белене

Художествен ръководител е проф. Стефан Сърчаджиев. Той е учил в Париж. Модерен и темпераментен, има склонност към вариететното и веселото, което люлее публиката в смях и настроение.

Драматизират немски фейлетон, печатан във в. “Стъшел”, а Нейчо Попов го разработва фантастично. Преработват и други стари фейлетони - като например за снабдител, който пълни склада с всевъзможни стоки, за да се запаси. Увлечен, купува 50 000 календара. Нека да има за десет години.

Репетират фейлетона на Петър Незнакомов “Къщен лъв”. Захари Петров и Борис Априлов се залавят с големия скеч “Мисия в Европа” за спешните усилия на американския дипломат Риджуей в Италия, Франция, Германия и Турция.

Христо Ганев и Валери Петров колективно написват 4-5 много свежи миниатюри. Радой участва с две пародии. Лака-полека налучкват стила на бъдещия сатиричен театър.

Валери Петров предлага на Радой Ралин да напишат химн на спектакъла. Двамата присядат зад едно бюро и след десетина минути са готови. Музиката написва Атанас Бояджиев. Химна изпява Ицко Финци, най-младият студент на ВИТИЗ.

*****

Кой там твърди,

че в нашите среди

хуморът се бил привършил?

С първата пиеса

своята завеса

вдига театърът “Стършел”.

Кой си ти там

печален и сам?

Чуваш ли нашата песен?

Здраве желаем,

другари от всички страни!

Здраве жИлаем,

тъй както си знаем...

Премиерата на “Импровизация” е насрочена за 6 март 1953 г. в профсъюзния дом на културата “Георги Димитров”.

Тя обаче се отлага с три дни заради смъртта на Сталин, който умира на 3 март. Първото представление е посрещнато с необикновен интерес. Вестниците публикуват положителни отзиви.

Доволни са и артистите, и музикантите, защото получават хонорари. Играят по две и дори по три представления дневно. Артистите лудеят, импровизират, вкарват свои актуални за времето реплики в диалозите. Публиката се залива от смях.

По това време Радой Ралин, изглежда, още не е разбрал, че и властта си има своите фокуси.

Преди всяко представление канят Вълко Червенков - генерален секратар на БКП и министър-председател на България, да дойде да гледа спектакъла. Вместо той да дойде, привикват редколегията на в. “Стършел” в ЦК на БКП. Срещата ръководи Георги Чанков, секретар на ЦК и зам.-министър-председател.

Министърът на културата Рубен Аврамов започва да хули спектакъла. Не било задача на вестника да прави свой театър. Било минало времето на самодейните колективи. Сега си имало държава - народна, социалистическа, която ще се грижи за културните събития.

Радой Ралин става да възрази на критиката на Аврамов, но още на втората му дума Чанков силно извиква “Марш!”. И всички си тръгват.

На излизане Радой Ралин все пак успява да каже: “И все пак рано или късно Сатиричен театър ще стане дело, ще се осъществи...”. От срещата с партийните вождове Радой отива направо при артистите в профсюзния дом и им казва: “Другари, това беше последното представление на “Импровизация”.

Кин Стоянов казва, че семейният разказ на баща му за този епизод от живота му завършва с признанието, че на излизане от скандалната среща той на висок глас изрича епиграмата:

Докога над страната ни бащина

ще вилнее тази страшна простащина?

От десетина години на площадчето пред бившето кино “Изток” има паметник на Радой Ралин, а самото площадче носи неговото име. Статуята е от бронз, дело на приятеля му Георги Чапкънов.

Той я е направил в естествен човешки ръст, с разперени ръце и открити длани, които изразяват “щедрост на откровенията”.

В краката му е малко коте, което поетът превърна в многозначителна метафора, с която се шегуваше с жените.

Край паметника минават хора, някои се “здрависват” с Радой, други оставят букети с цветя и разни предмети.

На другия ден след откриването на паметника на 24 май 2012 г. Кин Стоянов намира бележка със следния текст: “Радой Ралин - будната съвест на народа при комунистическото мракобесие”.