200 припяваха Радой Ралин: Докога в страната ни бащина ще вилнее тази страшна простащина

Документален спектакъл със спомени, песни и

стихове отбеляза 100-годишнината на сатирика в Центъра за съвременни изкуства на София

Докога над страната ни бащина ще вилнее тази страшна простащина.

С тази епиграма Радой Ралин обобщава през 1965 г. пред ЦК на БКП ситуацията със забранения театър “Стършел”.

Кирил Калев написва песен по този прочут кратък, но изключително съдържателен текст, вдъхновен от историята, разказана от журналиста Пенчо Ковачев в последния съботен “24 часа”. А 66 години след създаването на епиграмата над 200 души я припяваха на документалния спектакъл за 100-годишнината на сатирика в Центъра за съвременни изкуства “Топлоцентрала” в София. 

С гласа на Радой Ралин, с песни, спомени и стихове синът му - Кин Стоянов, дипломатът и радиожурналист Кирил Калев, актрисата Лили Шишкова и пианистът Михаил Шишков представиха живота на един необикновен българин в “Една красива грешка”.

Намерението на Калев след созополския фестивал “Аполония” проектът да има и столично издание, тъй като Ралин е обявен за почетен гражданин на София, роди една работеща коалиция между Столична община и “24 часа”. Зам.-кметът Мирослав Боршош бе в ролята на двигател това да се случи в Центъра за съвременни изкуства.

А името на спектакъла не е случайно - в паспорта на сатирика пише 22 април 1923 г., но в акта за раждане, пазен в Държавна агенция “Архиви”, е посочено, че е роден на 23 април 1922 г. 

“Ние решихме всички събития за неговата стогодишнина да минат под мотото “Една красива грешка”, защото стремежът към свободата ражда красиви грешки, тиранията никога не греши, тя е смазваща”, каза Кин Стоянов.

Събитието събра на едно място ректора на Медицинска академия академик Лъчезар Трайков, дипломата Стефан Тафров, пиара Елена Вълчева, писателя Михаил Вешим, журналиста Петър Пунчев, анализатора Христо Михайловски, политика Валентин Василев и десетки млади хора, за които животът на Радой Ралин е далечна, но вълнуваща история.

Синът му Кин Стоянов описа баща си като “човек, който искаше да живее в общество, където всеки да покаже това, което може. Затова неговата най-голяма тревога и грижа винаги е била към неосъществените хора”. 

В спектакъла звучаха и аудиозаписи с гласа на

писателя,

който рецитира стихотворенията “Бодли”, “Капричио”, “Интермецо”, “Градски липи”, “Дочакан разрив”, “Една подробност за свободата”. А Кирил Калев изпълни песните “Градът”, “Една красива грешка”, “Една девойка ме попита”, “Веселина”, “Вечерен тромпет”.

Според Кин Стоянов баща му станал

най-известен със сборника “Люти чушки”,

но най-красивите му грешки са неговите любови: “При Ралин колкото по-несподелена бе една любов, толкова повече пишеше. Кратките разочарования ставаха обект на 1-2 стихотворения, а дългите на много повече”. 

Режисьорът Николай Поляков, който бе сред публиката, бе призован да сподели коя дама стои зад името в творбата “Веселина”, превърнала се в хит на “Щурците”. Оказа се актриса от извънстоличен театър. 

Честванията на 100-годишнината на Ралин започнаха през февруари, когато Кин кани пекарни из страната да окачат в своите хлебарници неговото стихотворение “Молитва”: 

Свободата е като хляба,

всеки ден се замесва, изпича.

Свободата трябва

всеки ден да е прясна,

топла, сладка,

достатъчна, за да я споделиш с

други ...

На финала синът помоли хората, гледали спектакъла, да се подпишат под искане за паметна плоча на хърватската писателка Весна Парун, която превеждала на хърватски книги на български автори и била близка приятелка на Радой Ралин.