Как славянски демон на снега стана Дядо Мраз

Статия в “Правда” го прави официален в СССР, след това и у нас

През 1910 г. Елин Пелин дори пише приказка за него

Любимият на поколения Дядо Мраз бе изхвърлен на боклука след промените в България. Но излиза, че той е бил несправедливо обвинен, че е комунистическа измислица. А си има почти славянски произход, което го прави близък до България.

Митът за Дядо Мраз е на славяните и според някои изследователи е доста по-стар от този за модерния Дядо Коледа. Става въпрос за снежния демон на зимата, който се запазва дори след идването на християнството. Постепенно изчезва заради факта, че демоните все пак се приемат като нещо странно дори и от православните държави.

Но в началото на българската държава и преди покръстването по времето на княз Борис I той е властвал по нашите земи.

Реално, въпреки че е демон, той е свързван с доста добри неща. По принцип носел снега, който пък гарантирал реколтата на селяните и е бил почитан изключително в ранните векове по нашите земи.

Всички знаят, че закъснее ли снегът, то вероятно всичко ще измръзне и заради това демонът на снега е бил почитан дори и с жертвоприношения.

Дядо Мраз е доста по-добре облечен от дядо Коледа в дълъг и топъл балтон в червено или синьо. На главата има калпак, да му е топло. Но най-голямата му разлика с другия е, че си има дама до себе си. Става въпрос за небезизвестната Снежанка. Официално се води негова внучка. Филмите с Баба Коледа, дъщерята на дядо Коледа и други роднини се появяват чак в края на XX век в западната култура.

Дядо Мраз също като Дядо Коледа си кара сам шейната, но за разлика от тази на колегата му, тя е теглена от тройка коне, които са анонимни. Дядо Коледа е с Дашър, Дансър, Прансър, Виксен, Комет, Кюпид, Донър, Блитцен и разбира се, с най-популярния елен на шейната Рудолф, прочут с червения си нос.

Под въздействие на православните традиции Дядо Мраз се променя доста до XIX век. Тогава за популярността му се грижат и писателите. През 1873 г. се появява пиесата “Снежанка” от Александър Островски. Музиката към представлението пише лично Пьотър Илич Чайковски. През 1881 г. Николай Римски-Корсаков пише либретото на едноименната опера.
Това води до истински култ към личността на Дядо Мраз. Той се разпространява и в други държави от Източна Европа.

В един момент е доста популярен. В социалните мрежи има снимка, която е от 30-те години на миналия век на магазин “Дядо Мраз” в България. През 1910 г. дори Елин Пелин пише приказката "Дядо Мраз и внуците му" (виж я по-долу).

След Октомврийската революция коледните традиции в СССР са почти под забрана, защото са “буржоазни и религиозни”. Стига се и до фаталната 1928 г., когато Дядо Мраз е обявен за “помощник на попа и кулака”. Под същата забрана попадат и елхите като коледна традиция.

На 28 декември 1935 г., само месец след като Йосиф Сталин обявява официално, че "животът на съветските хора вече е по-весел", вторият секретар на комунистическата партия на Украйна Павел Постишчев успява да прокара ударна статия в "Комсомолская правда". В нея той описва как "преди революцията децата на трудещите се гледаха със завист през прозорците към красивите елхи на богатите, където около светлините на дървото се забавляват техните връстници”. Според него на съветските деца не трябва да им се отнема това заради някакви “леви уклони”, които според него са “буржоазни недостатъци”. И накрая предлага да бъдат създадени колективни елхи за “училища, сиропиталища, пионерски домове, детски клубове, театри и кина”. Статията на Постишчев ускорява превръщаенето на Нова година на официален съветски празник, който трябвало да бъде главно за създаване на “атмосфера на богат и щастлив живот”.

Така Дядо Мраз и елхата са реабилитирани напълно в СССР, за да станат еталон във всички социалистически държави след Втората световна война.

Реално в първите години на съветска власт явно вождът на революцията Владимир Илич Ленин и неговата съпруга Надежда Крупская поне нямат нищо против елхите, като всичко е насочено към изтриването на Рождество Христово от календара на хората и “освобождването на празниците от коледните им интерпретации”. Те дори имат снимки как украсяват официално елха на Червения площад за Нова година през 1918, 1919, 1923 и 1924 г.

След това идват забраната и появата на антиколедните настроения. През 1930 г. е запомнено изпълнението на хора на театър “Матерхол” пред колектива на голяма фабрика в Москва. Направена е специална песен, в която се казва, че ако 1000 души не се явят на работа на религиозен празник, предприятието ще загуби 48 000 рубли. И петилетният план ще бъде загубен.

Добрият Дядо Мраз е обект и на подигравки
по време на развития социализъм. Тогава се появява и стихотворението, което се рецитира масово по време на новогодишните празници пред различни трудови колективи:

Знам те аз,

не си ти Дядо Мраз,

ти си онзи чичко,

дето мама тупа по дупето,

а когат го няма татко,

спинка с нея сладко-сладко.

За да дойде демокрацията и той да бъде изпратен тотално в пенсия поне в България. Но продължава да вършее из бившите съветски републики. Дори в Русия го следват по абсолютно същия начин, както колегата му Коледа от NORAD. Но по системата GLONASS. И шейната тръгва от Велики Устюг, неофициалния му дом.

Велики Устюг бе обявен за дом на Дядо Мраз от кмета на Москва Юрий Лужков през 1998 г. На година в пощата там се получават над 2 милиона писма до добрия старец. И мястото на Дядо Мраз бе затвърдено на 7 януари 2008 г., когато в града се появи самият Владимир Путин. Руснаците празнуват Рождество по стар стил. 

Дядо Мраз и внуците му от Елин Пелин

Далече, далече - там, дето половин година непрекъснато виси над земята тъмна нощ, дето Ледовитият океан мие ледени планини, там живее дядо Мраз и проклетата баба Виелица.

Баба Виелица дълго дреме в своята ледена пещера, а дядо Мраз обикаля Ледовития океан, опитва с тоягата си здравината на леда, прави ледени мостове и се любува на северното сияние. Там го срещат с радостни ревове белите мечки и китовете.
Диво, студено и пусто е това елмазено царство на дядо Мраз, но той си живее в тия места хиляди години весело и безгрижно.

Но ето че веднъж му стана тъжно. Опротивя му Ледовитият океан, не го радва полунощният блясък на северното сияние. Затъжи той и с мъка на душата си събуди баба Виелица. Заплака старата, зарида бурно, размете пътищата, през гори и планини - и тръгнаха двамата да се скитат по белия свят, да търсят внучките си: тъжната Есен, хубавото Лято и веселата Пролет.
По нисьото небе бавно плуваха бели облаци. С тях идеха дядо Мраз и баба Виелица. Като видя старецът от високите планини новите земи и по тях тихи села и шумни градове, той се усмихна. Разгледа той със студените си очи всички места наблизо и далече и видя в оголените гори и мътните потоци своята внучка Есента. Той духна към облаците и сняг като бяла пелена покри земята, духна на водите и ги окава в ледове. Мина се ден-два, земята заспа. Есента се скри под снежния покрив на Зимата.

Тръгна дядо Мраз по градове и села и почна с чудни шарки да изписва прозорците по къщите. Върви той в тия нови места и среща по пътищата шейни, влачени от силни коне, звънчета весело звънят. Върви по горите, чука по дърветата, кичи ги със скреж и пее песен със своята стара Виелица - такава песен, че който я чуе, тръпки го побиват.

Цели три месеца той се разхожда по земята. От трудове, от път и от старост най-после се умори. Дядо Мраз задряма в гората под къдравата ела и засънува сън: вижда той, че иде към него внучката му Пролетта, цяла в зелено, цяла в цветя, на главата й корона от слънчеви лъчи. Тя се смее високо, весело и весело й отговарят шумливите ручеи из горите и радостните песни на прелетните птици. Дядо Мраз се усмихва в съня си на своята внучка, усмихва се и тя. Старият се просълзи, а тя тихо-тихо му пошепна през вейките на елата:

- Е, мой мили дядо, нали ме видя - стига толкова. Сега си иди сбогом в твоето ледено царство. Ти и аз, и Лятото, и Есента тук гостуваме поред. Сега е моят ред! Добър път, мили дядо!

И Пролетта с китка от нова трева, кокиче и пъпки тръгна тихо по гори и долини, облече дърветата с младите листа. Невидими чучулижки, изгубени в небето, заедно с топлите слънчеви лъчи пращаха на земята чудни песни.

И само звездите и луната виждаха нощем от високото небе как дядо Мраз тихо пътуваше към своето студено царство, изпращан от боязливите кокичета. Дядо Мраз се прощаваше с тях, като ги обливаше с ледените си сълзи, и заминаваше там, дето му се радваха всякога белите мечки и големите китове.

Старецът не можа да види топлото Лято. Той никога не го е виждал. Само е слушал за него от Есента и малко нещо за него бе му споменала Пролетта. Есента му бе разправяла за златните житни класове, за червените ябълки, за сладките круши, за сочното грозде, а Пролетта - за ясните светкавици, за гърма, за горещото слънце, за тежките марани. Но от тия разкази дядо Мраз нищо не разбираше.

- Това са детски приказки и младежки мечти - казваше той.

Край