След Чарлз III и кралица Беатрикс и в замъка на Хари Потър ще стъпват по килими от Костандово

Специалисти на ЮНЕСКО избират BG фабриката за обзавеждане на старинни къщи

Какво е общото в дворците на Чарлз III във Великобритания и Беатрикс в Нидерландия? Кралят и кралицата стъпват по килими, изработени от тъкачките в пазарджишкото градче Костандово.

От родопските ръчно изработени шедьоври има в залата в Бъкингамския дворец, където Чарлз III посреща държавните глави (а преди това и покойната му майка кралица Елизабет II), в много замъци и сгради на представителни институции на Острова, които са отворени за туристи.

Част от лятната резиденция Osborne House на кралица Виктория дълго време била затворена за посетители, защото нямала килим в главната зала.

Изискванията били за 180 квадрата килим с френски мотиви в неправилна форма,

който трябвало да бъде съобразен и с колоните на дворцовата зала.

Цели 4 години експерти от кралския двор търсили фирма, на която да се доверят за изработката на тази важна част от интериора.

“Преди да стигне до Костандово, тази поръчка беше минала през доста страни с традиции в килимарството като Индия, Пакистан, Турция. Производителите обаче бяха преценили, че е прекалено рискова и сложна. И бяха отказали. С огромен страх и недоверие поръчката стига до България. Но ние го виждаме като невероятен шанс – да покажем какво можем”, разказва Надя Парпулова - тя и брат ѝ Тодор помагат на баща си Нино Парпулов в семейната фирма.

За около 9 месеца килимът бил готов и през 1999 г. се провело официалното откриване на залата.

Началото на атрактивното сътрудничество с килимите е поставено чрез партньорство между бащата на Надя и пиара на тогавашния принц Чарлз Дейвид Бамфорд заедно с Британската национална организация за запазване на културното наследство “Нешънъл Тръст”. Председател на тази организация е именно крал Чарлз III.

Сега от костандовските майсторки има над 400 ръчно изтъкани килими, които красят кралски резиденции, дворци и замъци по целия свят. Костандовски килими притежават и Джейн Чърчил – внучка на Уинстън Чърчил, Мик Джагър, бившият премиер на Великобритания Тони Блеър и др. Музеят “Албертина” във Виена също е сред по-известните клиенти. И богатата британска фамилия Гудуулд с благородническо потекло и втора по влияние след кралското семейство се радва на красивите постелки. 

“Много се гордеем, че в Рилския манастир в стаята на Борис III има килим от Костандово. Това за нас е голяма радост - да оставим килим и в България. Изработен и предоставен е на светата обител преди 7 години”, обяснява Надя Парпулова. Тя допълва, че по инициатива на ЮНЕСКО е била възстановена къщата “Клианти” в Стария Пловдив. Килимът в нея е от Костандово, а фирмата е била избрана от експерти на ЮНЕСКО след конкурс.

В момента в Костандово работят върху първия от общо 5 килима по поръчка на замъка Алнуик

(Аник) Касъл, където е заснета част от филмовата поредица “Хари Потър” и е в топ 5 на най-посещаваните туристически обекти на Острова. Килимът ще бъде с размери 6 на 10 метра.

Фините вълнени килими приличат на гоблени, които са с втъкани картини, старинни орнаменти, фамилни гербове и невероятни цветове.

“Този начин на работа се използва само за реставрация и консервация на античен текстил, а ние го внедрихме в производство”, обяснява Нино Парпулов. Той е основател и гръбнак на фирмата.

“В момента, когато той реши да се пенсионира, тази дейност ще затвори, ще приключи - не бяха създадени условия за приемственост. Така на практика не само в България ще бъде затворено предприятие - в Европа няма да имат опцията да възстановяват античен текстил”, допълва Надя. Според нея отношението на държавата към този занаят засега е нехайно.

“Вижда се, че референциите са сериозни, че нишата я има, тъй като в Европа са много монархиите. С една по-адекватна подкрепа могат да се създадат контакти с организации, подобни на тази във Великобритания - например във Франция, Испания, дори в скандинавските страни, където има кралски фамилии и подобни организации. От друга страна, може да има финансова подкрепа за обучение на млади кадри, защото в района около Велинград има села, в които живеят млади хора. Те искат да си останат в селата - не искат да емигрират. Ако им се даде шанс да бъдат обучени и да си изкарват един приличен доход, вярвам, че те ще останат и ще го работят”, убедена е младата жена.

Проблемът бил, че да бъдат обучени, ще отнеме 3 години, но не е невъзможно да се възстанови такова специализирано обучение. Непосилно е за една малка фирма да субсидира заплати и осигуровки 3 години, за да обучи един работник.

Преди 15 години са затворени училищата по килимарство в Габрово и Панагюрище,

а сега е на път да изчезне от регистъра на професиите. Килимарките в Костандово са обучени от държавата през 80-те години на миналия век, със стартиране на специализираното производство фирмата надгражда уменията на тъкачките.

“Беше лесно, защото те бяха усвоили основните техники. Най-младата килимарка е 34-годишна, а най-възрастната е на 64 години, общо тук се трудят около 20-ина жени само от региона”, допълва Надя.

Уникалните творения са дело и на екип от дизайнер, инженери, математици.

Нино Парпулов се занимава с цветовете, освен че е и ръководител. Синът му създава десените - той ги дигитализира, превежда ги на схеми с математическа точност. Тъкачката следва абсолютно сляпо това, което той ѝ даде, и резултатът накрая е впечатляващ.

Багрилата идват от Швейцария - имат 100% абсорбация във влакното. Памукът и вълната са родно производство - памукът е от Ардино, вълната е от Кюстендил.

Може да се окаже, че България е в основата на възстановяването на културното наследство на европейските монархии, защото това ноу-хау го няма в момента никъде - да се направи такъв шедьовър, който да е реплика на създадените в Европа между XVII и XIX век килими.

Свързано е не само с културната страна, но и с туристическата индустрия

в Европа. “Милиони туристи посещават европейски замъци и исторически сгради с идеята да видят истински възстановки, истински мебели, истински текстил, автентично запазени и ние сме част от цялата тази индустрия”, казва Надя Парпулова. Тя е убедена, че в тази ниша има потенциал и могат да се създадат много работни места в района.

“Не ни трябва маркетинг, пазарът на такива експонати съществува, но ние се съобразяваме с хората, които имаме”, подчертава тя.