Ледниците на Гренландия се топят 100 пъти по-бързо от прогнозите

Ледниците на Гренландия се топят 100 пъти по-бързо от изчисленото по-рано, според нов модел, който взема предвид уникалното взаимодействие между лед и вода във фиордите на острова.

Новото математическо представяне на факторите на топенето на ледниците в последните наблюдения показва как ледът изчезва от острите вертикални стени в краищата на ледниците в Гренландия.

Преди това учените използват модели, разработени в Антарктика, където ледникови езици плуват върху морска вода – това разположение обаче е много различно.

Изследователите публикуват своите открития през септември в Geophysical Research Letters, пише BG-voice.com

„Години наред хората приемаха модела на скоростта на топене за плаващи ледници в Антарктика и го прилагаха към вертикалните фронтове на ледниците на Гренландия“, казва водещата авторка Карстин Шулц, научен сътрудник в Института за компютърно инженерство и науки към Тексаския университет в Остин, цитирана от National Geographic.

„Но има все повече и повече доказателства, че традиционният подход дава твърде ниски скорости на топене на вертикалните ледникови фронтове на Гренландия.“

Но е трудно да се доближат достатъчно до ледниците на Гренландия, защото те са разположени в краищата на фиорди – дълги, тесни входове към морето, оградени от високи скали.

Това създава драматични събития, при които парчета лед с размери на сгради се разпадат във водата, създавайки мини цунамита като леко предупреждение, казват изследователите.

Екипът, ръководен от океанографката Ребека Джаксън от Университета “Рутгерс” в Ню Джърси, използва роботизирани лодки, за да се доближи до тези опасни ледени скали и да направи измервания. Точно това правят изследователите при ледника LeConte в Аляска, както и при Kangerlussuup Sermia в Гренландия.

Измерванията на Джаксън предполагат, че моделите, базирани на Антарктика, масово подценяват скоростта на топене на ледовете в Арктика.

LeConte, например, изчезва 100 пъти по-бързо от прогнозите по старите модели.
Новият модел използва последни данни от ледникови мисии, заедно с по-реалистично разбиране за това как стръмните, подобни на скали лица на ледниците влияят на загубата на лед.

Резултатите са в съответствие с констатациите на Джаксън, показвайки 100 пъти повече топене, отколкото предвиждат старите модели.