На театър за 100 лв., на опера - за 130 (Графика)

От този сезон билетите поскъпнаха с 60% и пак се купуват

В началото на сегашния творчески сезон 2022/2023 любителите на театъра и музиката бяха неприятно изненадани от цените на билетите.

За повечето постановки на Народния театър “Иван Вазов” например най-скъпите вече струват 100 лв., при положение че до края на миналия сезон същите места се продаваха срещу 60 лв.

За сравнение, най-скъпите билети за представление на “Сирано дьо Бержерак” на 4 януари във виенския Бургтеатър са по 79 евро.

Но ако се придвижим до центъра на Париж и влезем в Пале Роял, където играе най-старата френска театрална трупа - “Комеди Франсез”, през целия януари ще може да гледаме драмата “Едмон” срещу 65,50 евро, и то в т.нар. златен квадрат, т.е. петдесетте най-хубави места.

В Софийската опера и балет най-скъпите билети вече струват по 130 лв., и то за редови представления – без да са премиери и без гостуващи солисти. До миналия сезон същите места бяха по 70-80 лв. Дори най-евтините билети в операта - на трети балкон, вече струват по 20 или 25 лв. в зависимост от спектакъла, докато

до края на предишния сезон се продаваха срещу 10 лв.

Оперният театър с най-скъпите билети в Европа – миланската Ла Скала, през целия януари представя “Саломе” на Рихард Щраус. Стоте най-хубави места на партера там се продават за 231 евро всяко (виж инфографиката)

В Метрополитен опера в Ню Йорк – единствената голяма опера в света без нито цент държавна субсидия, на 30 януари може да се гледа “Вълшебната флейта” от Моцарт, като там най-хубавите места са по 122 долара.

Подобни примери могат да се дават до безкрай. В цяла България, и то не само за театрите, а и за концерти с всякаква музика, за кинопрожекции и други културни събития билетите поскъпнаха.

През септември, октомври, ноември и декември според статистиката има доста голямо поскъпване на всички услуги, свързани със свободното време и развлеченията,

достигащо до 9% на месечна база

през единия от тези месеци. Това, разбира се, далеч не се дължи само на театъра, а и на спортните и развлекателните събития, атракциони и т.н.

Към момента поскъпването на този род услуги е 10% на годишна база, при положение че транспортните услуги, чиято цена се вдигна заради бензина и дизела, имат 11% годишна инфлация.

Или се получава така, че докато при останалите стоки и услуги напоследък инфлацията се укротява, в сферата на културата цените едва сега тръгват нагоре, и то много рязко. Поскъпването само на билетите за театър от началото на сегашния сезон е, грубо казано, с 60%.

Според експерти обяснението е донякъде просто. Докато траеха ограниченията на пандемията, всички културни институти намалиха темпото на работа и не беше време цените да се вдигат. Тогава държавата се принуди дори да промени начина на субсидирането им и наредбата за финансиране на националните културни институти определи, че

бюджетът поема временно изцяло заплатите

и режийните разходи на театрите и оркестрите, които са на държавна издръжка.

Тази система трябваше да действа до март т.г., но директорите на културните институти настояха да се удължи поне до края на сезона и тя бе оставена в сила до 30 юни. Но от новия сезон държавната субсидия вече се определя по друг начин.

Малката глътка въздух на културните институти бе дадена заради пандемията. През 2020 и отчасти през 2021 г. имаше драстичен спад на културната дейност.

До края на 2019 г. у нас имаше средно по над 15 хиляди театрални представления годишно, докато през 2020 г.

те бяха наполовина по-малко - само 7021, а през 2021 г. - 9970.

Средният брой представления на един театър през 2019 г. беше 216, а през 2020-а падна на 99.

Но заради ковид ограниченията най-драстично пострада посещаемостта: при средно 34 хиляди посещения на един театър в България през 2019 г. през 2020 г. те паднаха на 11 хиляди. През 2021 г. се увеличиха съвсем малко – станаха 12 хиляди. За 2022 г. още няма данни, но както личи от пълните зали, възстановяването ще е почти до нивото от 2019 г.

Но възстановяването на държавното субсидиране не е съвсем същото както през 2019 г. Тогава културното министерство нанесе поправки в наредбата и ограничи до 20 лв. на билет стойността, която субсидира.

Какво означава това?

Реформата “Рашидов” от 2014 г. промени изцяло дотогавашния начин за финансиране на държавните културни институти, като въведе определени суми, с които покрива не самите разходи на културния институт, а стойността на продадените билети.

Ако например театър Х продаде 100 билета независимо на каква цена, държавата му оставя този приход, като умножава всеки лев по определена сума. Тя е посочена в приложението към методиката, например всички драматични театри получават по 2,50 лв. за всеки лев приход от продажба на билети, куклените – по 3 лв., филхармониите, оперите и народните ансамбли – по 6 лв., а Софийската опера и балет и Музикалният театър – по 4 лв.

Т.е. когато Народният театър “Иван Вазов” продаде 100 билета по 50 лева единия и в касата му от това влязат 5000 лв., държавата му доплаща още 12  500 лв. субсидия и това представляват основните, ако не и единствени приходи на театъра, с които той покрива всичките си разходи. Допълнителни плащания според методиката има само за поставянето на съвременни български произведения, но те са повече от скромни – покриват се до 10 хиляди лева от постановъчните разходи.

Освен това собствените приходи, които остават за институцията,

не трябва да надвишават на годишна база с повече от 10%

получената от държавата субсидия – остатъкът се прибира в бюджета.

Системата действа по същия начин почти навсякъде в европейските страни и целта ѝ е да обвърже по-пряко приходите на съответния културен институт с продукцията му и с нейното търсене. Разбира се, остават на разположение и спонсорите за когото си ги намери.

Тези разходни стандарти бяха променени няколко пъти през годините и в момента са с по лев-лев и петдесет по-високи, но съотношението между сумите за отделните видове сценични изкуства си остана същото.

През 2019 г. обаче културният министър Боил Банов внесе съществена поправка в методиката, която

удари много силно именно големите културни институти,

в които по традиция билетите винаги са били по-скъпи – сложи таван от 20 лв. цена за един входен билет, до който приходът може да се субсидира.

С други думи, ако в Софийската опера гостува голяма чужда звезда и билетите примерно струват по 200 лв., както беше при гастрола на руската балерина Светлана Захарова в “Баядерка”, и се продадат всичките, субсидията от 4 лв. не се дава за целия приход, а само до 20 лв. на входен билет. Или вместо държавата да плати на операта около 300-350 хиляди лв. за това представление, тя ѝ дава има-няма 80-100 хиляди лева. А хонорарите на подобни звезди са от порядъка на 150 хиляди евро и нагоре.

Същото е и за Народния театър – още през 2019 г. средната цена на билетите там вече далеч не беше 20 лв., а около 40, т.е. този национален културен институт също е ощетен.

Ощетена е и Софийската филхармония, чиито концерти почти не минават, без да гостува голяма международна звезда.

Това ограничение трая съвсем малко, тъй като дойде ковидът и цялата система бе променена, но от края на юни тази година се възстановява. И то при далеч по-лоши условия – токът, другите режийни разходи, консумативите и материалите в момента струват средно с 50-70% повече, отколкото през 2019 г.

По информация на “24 часа” в културното министерство са водени много разговори със зам.-министъра на културата проф. Борислава Танева, в чийто ресор са сценичните изкуства. Самата тя каза в не едно интервю, че положението вече е нетърпимо и трябва да се готвим за фалити на държавни културни институти догодина.

Проблемът в момента е, че всички плащания се правят в рамките на бюджета, а поне през първите месеци на идващата 2023 г. ще действа бюджетът за миналата. Т.е.

плащанията ще са същите

и няма как да се увеличат, каквито и методики и разходни тавани да се измислят.

Това е всъщност и причината в момента никой културен институт да не смее да публикува програмата си до края на сезона. Народният театър “Иван Вазов” например има обявена публично програма само за януари и февруари. Не е ясно колко ще струват билетите за гостуването на Джон Малкович, но ако се съди по случващото се, нищо чудно и да надвишават 300 лв.

Същото е и със Софийската опера и балет, която е обявила програмата си само до края на януари и отчасти за февруари. А до миналата година през есента се знаеха всички представления до края на сезона.

На практика единственият начин за поне временно излизане от ситуацията е цените на билетите да се вдигнат, доколкото може. Като мотив служи оправданието, че

културата не е стока от първа необходимост

и няма начин цената да се регулира.

От друга страна, високите цени не важат за цялата зала, а само за най-хубавите места. В театрите все пак се продават и билети по 20 лева.

Всъщност, когато се пуснат в продажба, по принцип първо се купуват най-скъпите и най-евтините билети и това е традиция. Едните се купуват за престиж, а другите - от запалените фенове.

А от трета страна – залите така или иначе са пълни. Независимо от новите цени всички обявени представления на “Хъшове” в Народния театър за януари и февруари са разпродадени до последното място.

Декемврийските представления на балета “Лешникотрошачката” в операта бяха разпродадени още в средата на ноември.

Пределът на цените на билетите ще бъде достигнат тогава, когато хората престанат да ги купуват и посещаемостта почне да спада чувствително. По всичко личи, че още сме далече от това.