Слагат барелеф на Гого от “Тоника” в Летния театър на Бургас, на метри от Калоянчев

На 10 януари се навършват 9  години от смъртта на най-характерния бас в  попмузиката - Георги Найденов - Гого. През това време любимата му “Тоника” на няколко пъти се събира и пя и в негова памет.

Съпругата му Ева пък  пише книга за него

и ревниво пази в семейния им дом в Айтос барелеф с лика.

“Мисля книгата да излезе за 10-годишнината от смъртта на Гого. Малко се позабави заради пандемията, но ще наваксам”, казва Ева. Вече е нахвърлила сюжета, възнамерява да е в  хумористично-биографичен стил, какъвто Гого би харесал.

“Той беше човек с голямо чуство за хумор, ще има и  майтапи, и весели случки от всички периоди в живота ни. Гого не се вземаше на сериозно и не би искал за него да се пише в тежък, академичен стил. Трябва да се чете леко, на един дъх - книгата няма да е дебела”, обяснява Ева пред “24 часа”. 

Доверила се на Тони Димитрова и на асистент-режисьорката Цвета Андреева да ѝ помагат. Ева сваля спомените си на диктофон, а те оформят текста. Като семейна приятелка Тони Димитрова също пази много спомени от Гого, особено от пътуванията им в страната. Със сигурност в книгата ще попаднат моментите на връщане в Бургас след участия, когато не пропускат да се  отбият на “Петолъчката” в Сливен.Там

колата се тресе от смях, когато двамата с Тони  изпълняват песента на Гого  “Късметлия съм”

Тони я е пренаписала в забавен вариант, посветен на култовото по онова време кръстовище. 

Книгата е още в зародиш, но Ева пази вече  в дома си барелеф на любимия Гого. Изработил го семеен приятел и чака само да бъде поставен на видно място в любимия му Бургас.

“Идеята ми е да бъде на входа на Летния театър, но за това трябва да има решение на общинския съвет”, споделя легендарната певица от “Тоника” и “Домино”. Вероятно и барелефът ще се появи заедно с книгата.

Ева споделя идеята си за първи път пред “24 часа”, но се надява местната управа да подкрепи инициативата. Ако това стане, ликът на Гого ще е на метри от паметника на другия голям бургазлия - Георги Калоянчев. Той се издига в цял ръст пред Летния театър .

На сцената на Летния театър Гого е изпял едни от най-хубавите песни с “Тоника” и “Домино”. На 1 август през 2010 г., прикован в инвалидна количка, там бе и последната му изява. Той бе аплодиран от 3000 души, станали на крака, просълзени след изпълнението на “Имало в Бургас”. С тази песен по негова музика и текст спечели конкурса “Бургас и морето” през 1996 г. 

На 64 г.  Гого Найденов издъхна след тежка битка с рядката болест ЛАС - латерална амиотрофична склероза. Поне такава бе официалната диагноза.  И до  ден днешен няма категорична епикриза  от какво е починал. Още витаят съмненията дали причината е онова злощастно турне във Виетнам, където го ухапало отровно  насекомо и му докарало  лаймска болест. Липсва и  официално потвърждение от лекари на версията, че коварното заболяване, причинено от азиатската буболечка, се е развило години по-късно, но не е било хванато навреме. Вместо него лекарите се съсредоточили върху ЛАС с тежки лекарства, заради които после е трябвало да чисти тялото си от токсини.

Гого пробва лечение къде ли не - в Германия, Русия и  Израел, включително и в Шанхай - единственото място на света, където се  практикува лечение на болестта.  Плътно до него до последния му дъх бе Ева, която бе и сценична спътница на именития си съпруг.

“За мен съмнение няма - диагнозата бе ЛАС, при която изходът е летален. Но в тежки моменти човек гледа да се хване като удавник за сламка за друго”, разказва Ева.

“Не се свиква с болката, просто се привиква с мисълта, че не е в реалния свят”, добавя тя. Споделя, че понякога усеща почти физически присъствието му в къщата им в Айтос, където прекарва последните дни с Гого и живее днес. Случвало  се вечер да чуе хлопване на външната врата и стъпки по стълбите, а после -

сякаш Гого се прибира у дома и присяда на дивана

“Много ми липсва, минаха 9 години, но като че ли е пред очите ми с онази чаровна усмивка”, казва бащата на “Тоника” Стефан Диомов.

Именно той е откривателят на емблематичния български бас, който няма как да се сбърка с друг в БГ музиката.

Годината е 1969-а. Гого става част от естрадния състав към Културния дом на транспорта в Бургас, където музикален ръководител е Стефан Диомов.  Младият композитор е впечатлен от Георги Найденов и две години по-късно го включва в състава на вокалния квартет “Тоника”, който създава. В него са Гого,  Ева, преди да е станала негова съпруга, Анастасия Бинчева -Сия  и  Хари Шерикян.

“За една класическа вокална формация ми  трябваше по един тенор, алт, баритон и бас. Гого беше идеалният бас”, спомня си маестрото днес. Идеята му тогава е да създаде вокална формация по подобие на италианската “Рики е повери”. 34 г. по-късно точно Гого кани квартета от Апенините в България и се качват заедно на сцената на зала 1 на НДК в  паметен концерт. После “Бедните и богатите” пак идват в България, но Гого вече го няма.

Болестта на обичания певец трогна цяла България. Безпрецедентен благотворителен  концерт в НДК на 27 април 2010 г.  обедини над 50 български изпълнители да пеят за него. Събраха се 200 хил. лв. с есемеси и дарения за лечението. Пеят и

“Бургаски вечери”, която в изпълнение на Гого се превърна в химн

на Бургас. Дни по-рано той е отказал отпуснатите му  22 хил. лв. от морската  община с молба ба бъдат пренасочени за други болни.

“Винаги се е държал много мъжки и дойстойно”, казва Стефан Диомов, с когото въпреки превратностите на времето oстават приятели докрай. И  на гроба му Ева и Диомов си дават взаимно прошка за някои недоразумения, които обтягат отношенията им в годините.

“Тоника” е групата, която събира Гого и Ева в семейство. Една вечер след репетиции той я изпраща и я целува. По това  време още е студент във Висшия химико-технологичен институт в Бургас, но никога не се отдава на колбите и съединенията. Химията е другаде - в любовта му към музиката и Ева. И в името на първата му ученическа група - “Стъклените епруветки”, с която трупа популярност, преди да попадне в “Тоника”.

С “Тоника” покоряват стотици сцени у  нас и в чужбина. И до ден днешен обаче  Стефан Диомов няма да забрави първата награда на “Златният Орфей” през 1976 г., която спечелили с песента “Ладо ле”.

“Седяхме в гримьорната с Гого и чакахме резултатите от класирането. Когато чухме, че “Тоника” са  победители, двамата станахме и се прегърнахме толкова силно, че едновременно паднахме на земята. Беше невероятен момент - чувството  беше много по-силно от гръмването на бутилка  шампанско”, спомня си онзи паметен миг маестрото.