6-те стъпки на Лили и Емил, преди да положат злато от 22 карата върху една икона

Защо двамата художници не “състаряват” своите творби и кое е различното между възрожденските и византийските образци на светци и сюжети

Най-малко шест стъпки трябва да се направят, преди 22-каратово злато да покрие една икона.

От години художниците Лили Владимирова и Емил Чушев, който е и реставратор, се отдават на иконописта. Те следват стриктно старата иконописна школа. Подбират специални подходящи дъски, върху тях полагат ленени платна, после грундират, шлайфат и чак тогава рисуват първо с молив, а после гравират. След това следват 8 слоя полимент на местата, където иконата ще се позлатява с 22-каратовото злато. Златното покритие се полира с ахат, изолира се с лак и тогава двамата рисуват образите с яйчна темпера. Накрая полагат няколко вида лак, които съхраняват изображенията и позлатата.

Лили използва и старата техника пробастър, която дава възможност да се правят златотъкани дрехи и орнаменти.

“Когато се позлатява самата дреха, с остър инструмент се издрасква върху златото и става златотъкана. С такъв тип орнаменти иконата става по-богата. Не се стараем да им даваме стар вид, защото не е необходимо”, обяснява Емил Чушев.

Той има дърводелска работилница и от там подбира най-добрия дървен материал. Най-често използва липа и кестен, а по-рядко орех.

“Когато иконите са направени от широколистен материал, стават доста по-тежки. Това не се харесва на хората, които ги купуват, защото са трудни за закачане”, разказва художникът. Дървото трябва да е перфектно изсъхнало. Чушев слага и т.нар. кошаци, които пречат на дъската да се пропуква.

“В зависимост от различните атмосферни влияния дъската винаги реагира, тя се движи и има вероятност да се напука. Затова са тези кошаци - да попречат на измятане на дъските. Аз си позволявам да ги слагам и в т.нар. кивоти. Кутиите са от качествен дървен материал. Това е в традициите на българската иконопис. Правели са домашни иконостаси, закачали се на източна стена. Невинаги хората са могли да ходят на църква, затова са имали свои иконостаси”, припомня Емил Чушев. 

И двамата рисуват различните иконите по различни образци. Лили работи основно с възрожденски, като нейните сюжети са многофигурни и сложни. Тя използва много тънки четки около милиметър, изпипва всеки детайл.

“Нейният стил е по-романтичен, красив, пищен, по-схематичен”, оценява Емил. 

А той работи предимно по византийски образци и иконите му са по-семпли.

Иконите събират Лили и Емил да работят заедно. Когато тя е студентка в Художествената академия, заедно със съпруга ѝ - Владимир Житенски, правят икона по поръчка на специален клиент. Двамата обаче не познават толкова добре техниките и преди да я предадат, тя се пропуква. Тогава някой разказва на Лили за уменията на Емил. Отива на пожар при него и моли за съдействие, а той я успокоява и помага. Така започват заедно в ателието в “Бояна”, където всеки си има специално място. 

През 2014 г. двамата създават галерия “Нюанс”, където наскоро изложиха своите нови икони.

Не рисуват заедно. Лили намира вдъхновение за своите икони в ателието, което е полите на Витоша. А за Емил най-хубавото място е край морето. В своята каравана там прекарва от началото на май до средата на септември и успява да рисува почти всеки ден.