Вежди, заведи депутатите да гледат "Нова земя" - зрители в акция след пиеса на Вазов

Писателят в най-спорния си роман нито възхвалява, нито умилява

Актьорите Иван Юруков и Дарин  Ангелов: Политиците да дойдат, за да си припомнят идеалите, морала, ценностите

Рашидов: Изкуството не е учебник за един или друг

Всеки български политик да гледа “Нова земя”, преди да ни прати да гласуваме пак и пак! Рашидов под строй да доведе депутатите в последния им работен ден на театър - нали освен председател на парламента е бил и културен министър! Това не ти е “Аз съм българче”, а истината колко е жалко, че сме точно такива ние, българите...

Подобни реплики се чуваха в петък вечерта в кулоарите на Народния театър след представлението на най-спорния роман на Иван Вазов. Разменяха ги хора от различни поколения - между 20 и 70 години.

Тази спонтанна зрителска акция обаче върви вече от година, след като пиесата “Нова земя” тогава бе поставена за първи път. Репетициите и премиерата съвпаднаха с политическия тупик у нас. Затова и досега големият салон е препълнен с публика, която след няколкото биса емоционално коментира в кулоарите. Темите са от това колко различен е патриархът на българската литература в това най-спорно негово произведение. В него Вазов нито възхвалява красотите на родината, нито умилява патриотите.

Напротив, Вазов показва следосвобожденската ни държава между изпращането на Дондуков, посрещането на Фердинанд до разочарованието след Съединението на България.

Както режисьорката Бина Харалампиева описва онези дни - време на подем и срутвания, на идеали и цени на дребно, на саможертви и предателства, на достойнство и съглашателство...

И репликите от сцената така напомнят обидната ситуация, в която днес българите са поставени от политическия елит. Вероятно затова зрителите излизат от Народния театър заредени с подобна “енергия”.

Иван Юруков, в главната роля на учителя Найден Стремски:

Спектакълът напомня каква е функцията на политика

Имаме още други герои – проектирали водороводи, булеварди, читалища, културни центрове, които опожаряваме или превръщаме в чалготеки

Целта на този спектакъл, както и на много други в Народния театър, е да напомни каква е функцията на политика, каква е задачата му, какви са неговите отговорности и задължения спрямо обществото, като например да допринася това общество да се развива в добра посока.

"Нова земя" може да научи политиците да се върнат малко назад в историята и да видят какво е карало тези хора навремето да създадат новата България, новата земя след Освобождението.

Много примери има за това, не са само героите на Иван Вазов. Историята говори за патриоти, като Иван Шишманов, инж. Иван Иванов, който работи за прокарване на рилския водопровод в София, допринесъл е да се облагороди градът, построил е всички павирани булеварди, както и всички доброжелатели, които са изградили читалищата, културните центрове за облагородяване на обществото. Ние днес ги унаследяваме просто като даденост и не успяваме да ги съхраним, дори си позволяваме да опожаряваме, за да ги превръщаме в чалготеки.

Всички тези политици, които не дръзват да гледат представления, нека се опитат сами да дадат пример как трябва да бъде. Ако не, поне да видят какво е било, за да се подсетят или да научат първоизточниците на инициативата.

Същата тема е и в моя първи филм като режсьори “До последния каприз”, където двете момчета, запознавайки се с изкуството и света на музиката, се ангажират доброволно да реновират изоставения киносалон, който е строен със същата цел - да облагородява обществото.

Пак ще го прожектираме на 1 февруари в кино “Одеон”, където преди това ще свири цигуларят Александър Зайрянов.

Дарин Ангелов, в ролята на Борис Шамуров, студент във Виена, станал социалист:

Ако се видят отстрани как изглеждат, да си кажат: Аз не искам да бъда такъв

Театърът е родната земя на истината

Хубаво е политиците по принцип да идват на театър, за да разглеждат сюжети не само политически, които в случая са засегнати в “Нова земя”. Просто могат да видят много истини, а театърът е родната земя на истината. Аз дълбоко се съмнявам като човек, достатъчно живял и видял на тази земя, че политиците, бидейки на театър, ще променят нещо. Не ще се промени нещо у тях. По всичко личи, че са загубили морал, ценностна система. До такава степен са опорочени и оплетени в някакви конци, схеми или кръгове, че вече имат много шлака пред очите, че не могат видят светлината, към която да поведат народа си.

Ако дойдат на тази постановка, да, те ще я видят, но няма да могат да прочетат самото представление. След това ще изрекат тежки слова, но няма да могат да прочитат дълбочината и същината на представлението, няма да могат да вникнат в душите на онези хора, които са давали мило и драго, за да може България да бъде свободна. Дори и тогава ниското самочувствие на една дълго натискана нация кара самите хора да искат да избягат от националността си. И се сменят имена, преобличат, правят се на какви ли не, само и само да бъдат европейци и дазабравят българското.

Хубаво е политиците да дойдат да видят представлението, за да си припомнят идеалите, морала, ценностите. Ако могат да се видят отстрани как изглеждат в момента и по някакъв начин да си кажат: “Аз не искам да бъда такъв”. Един от тях ако успеем да променим, може и да се покаже някакъв лъч светлинка. Нека да дойдат да се видят, да гледат представлението и да видят себе си. Дори и след 100 години пак нещата са почти същите.

Вежди Рашидов:

Обществото нека не смята, че изкуството е учебник за един или за друг

Когато българите отидат на пиеса на Вазов, да се научат за кого да гласуват

Обществото нека не смята, че изкуството е учебник за един или за друг. То търси своята ниша, като единствената му цел е да събуди необходимостта обществото и хората да го гледат. Ако определени текстове възбуждат по-ниски страсти, те остават за тяхна сметка.

Като човек на изкуството смятам, че това е професия, от която авторът се прехранва, а не дава уроци. Големите творци не дават уроци. Дават малко по-слабите, които подготвят ту децата, ту по-големите за артистично поведение за кандидатстудентски изпит.

Насила да караме някого да гледа пиеса на Иван Вазов, защото трябва да го учим ли? А дали може да помогне - самият живот не помага, камо ли Иван Вазов. Толкова много пиеси минаха в живота ни, че все още се чудим кой управлява Народния театър?

По-скоро хигиената започва от разбирането на всеки, който носи отговорност - до каква степен и за какво я носи.

Искам да ви дам един пример - Йордан Цонев съм го заварвал и на касата на Виенската опера, и на касата на Парижката опера. Така че свободата да избереш кое да гледаш е лично право. По-скоро зрителите, когато гледат Иван Вазов, да се научат за кого гласуват. Този урок смятам, че е по-правилният. Защото не може да си безотговорен на изборите и да докараш ялово управление от улиците.

Не защитавам политиците. Но някой да обяснява как политикът ще се научи, е диктат, който не е красив. Второ, самият моралист също трябва да обърне огледалото към себе си и да види дали и той няма нужда от същия този урок.

А театърът има една цел - да прави прекрасни постановки, млади и стари артисти да играят своите гениални роли и някой да остави театрите на спокойствие, за да могат наистина да творят. Защото иначе ще си останем винаги тук, в собствения си сос и вкус, винаги световноизвестни до Драгоман.

Винаги съм казвал, че българският талант е толкова възможен и голям, че трябва да намерим път да ни видят по света, да ни обикнат. Един Ал Пачино не е необходимо да го обича Нюйоркският театър. Него го обича целият свят. Пожелавам на всеки талантлив човек тази врата да се открехне и неговото присъствие и талант да имат смисъл за целия свят.

Сцената на изкуството и творчеството не са границите на една държава. Тя е върху 7 милиарда и половина население. Това е нашата сцена и ние трябва да се стараем да бъдем големи там. А самите зрители трябва да се научат как се правят избори и как се избират сериозни политици.