Снимки на изоставени училища за Биеналето във Венеция нарочени, че показват мизерията у нас

Българският павилион за архитектурното биенале купен за три години напред

Проектът "Образованието е придвижването от тъмнина към светлина" на арх. Борис Тикварски спечели конкурса за кураторски проект, с който България за втори път от 15 години ще участва на Венецианското биенале за архитектура. 18-то издание на Биеналето ще се проведе от 20 май до 26 ноември тази година.

"Желанието и парите са двете необходими неща за реализирането на подобен проект", каза Борис Данаилов, началник кабинет в Министерството на културата. "Желание не липсва, предложения за участие в Биеналето започнаха да постъпват в министерството още през месец октомври. Горе-долу на тази дата имаше яснота относно способностите за субсидиране на проявата", допълни той.

От тази година българският павилион, който ще бъде разположен в изложбената зала "Тициано" на културния център Centro Culturale Don Orione Artgianelli, е подсигурен за 3 години напред.

Ако до този момент участието на страната ни в Биенаелето става на принципа "отиваме и търсим места обикновено със закъснение и обиковено не може да открием това място, което е подходящо за целта", по думите на Данаилов, то "оттук насетне поне за следващите две издания на Венецианско биенале, независимо какво е, ще имаме тази зала и тя ще е на разположение на всички участници".

По думите му сделката е изгодна, защото обикновено 100 кв. се продават за около 100 хил. евро. "В случая този ангажимент, който е с продължителност 3 години, ни предоставя допълнителни финансови облекчения, в момента залата струва около 65 хил евро, което е доста добра цена", обобщи той.

Самият културен център разполага с много зали, като тази е най-подходящата - има огромен вътрешен двор и аркада, която предоставя допълнителни възможности за експониране.

Темата на тазгодишното Венецианско архитектурно биенале е „Лаборатория на бъдещето”. Тя е зададена от кураторката на международната изложба Лесли Локо - архитект, писател, университетски преподавател и основател на African Futures Institute. Темата е вдъхновена от Африка, която води класациите за глобална урбанизация и растеж, но също така е изправена пред заплахи от изменението на климата и неравенствата.

"Тази тема може да бъде експлоатирана по всякакъв начин. "Лаборатория на бъдещето" ни настройва да разсъждаваме в посока на известна оптимизация на ситуацията и да си представим бъдещето като състоящо се от розови облаци, златен дъжд и реки от мед и масло. Бъдещето невинаги изглежда точно така, а по отношение на Африка има много обезпокоителни тенденции - финансови, демографски, както и огромно количество проблеми с урбанистичен и икономически характер. В тази посока би следвало да очакваме най-различни визии затова как изглежда "Лабораторията на бъдещето", така Данаилов коментира критиките, които спечелилият проект получи.

Куратор на класирания на първо място проект „Образованието е придвижването от тъмнина към светлина“ (Education is the movement from darkness to light) е арх. Борис Тикварски. Той заедно с Александър Думарей, Божидара Вълкова, Мария Гяурова, Майк Фритш и Костадин Кокаланов са автори на проекта.

Противоположно на зададената тема, арх. Борис Тикварски и екипът, който стои зад проекта, са избрали да представят кадри на изоставени училища в населените места в България преди сградите да станат напълно неузнаваеми.

"Ако погледнем към България в контекста на темата и погледнем същите тези сфери на развитие, може да разчетем диаметрално притивоположни стойности на развитието. България също е претърпяла подобно бурно развитие в края на XIX и почти през целия XX век, но щом се отнася до прираста на населението спира в средата на 80-те години на миналия век" Оттам започва да застарява населението. От последното ни участие в Биеналето преди 15 години населението на страната е намаляло с повече от 10%. В следващите 30 години очкаванията са да намалее с още 22%", обясни Божидара Вълкова, един от авторите на проекта „Образованието е придвижването от тъмнина към светлина“.

Фотографът Александър Думарей, който също е част от екипа на спечелилия проект, прави обиколка на България в продължение на около 6 години, а фокусът на работата му са изоставените архитектурни обекти - в България по-конкретно фокусът му е върху театри, училища и басейни.

Според Данаилов, не е редно авторите да бъдат упреквани в някакви несъществуващи очаквания, че трябва да представят каймака от постиженията на архитектурата в определена сфера. "Ако трябва да правим това, трябва да отидем на друг тип експозиция ЕКСПО 2025 - там се представя именно виждането за основните постижения в дадена сфера", твърди той.

От опита си Данаилов наблюдава тенденцията на тревожност и ангажираност на авторите със сериозни и тежки проблеми, са преобладаващата част от предлаганите произведения.

Министерството на културата обяви конкурса за кураторски проект за националното участие, което започна на 20 декември 2022. В него са се включили 34 проекта, които са разгледани от 8-членното жури, под председателството на проф. д-р apx. Тодор Булев.