Изоставени училища у нас щели да провокират Венеция по темата “Лаборатория на бъдещето” (Обзор)

• 34 проекта се борят 4 седмици, за да се върне България на 18-ото архитектурно биенале след 15 години пауза
• Един от загубилите - Стефан Добрев, твърди, че всички били шокирани от избора на журито
• Според Министерството на културата победителите не трябвало да показват каймака на архитектурата, а ангажираност и проблеми

Изоставени и разрушени училища, читалища, басейни в България, които фотографът Александър Думарей снима 6 години, са новата родна сцена, върху която интелектуалци яростно спорят за имиджа на държавата ни.

С тези снимки България се завръща на Венецианското архитектурно биенале след 15-годишна пауза. Там Борис Тикварски представя своя проект “Образованието е придвижването от тъмнина към светлина”. 33-годишният архитект печели място във Венеция след спечелен конкурс на Министерството на културата, обявен на 20 декември 2022 г. с краен срок 16 януари.

Темата на 18-ото издание във Венеция е всъщност “Лаборатория на бъдещето” и е предложена от кураторката на международната изложба Лесли Локо. Тя е вдъхновена от Африка, която води класациите за глобална урбанизация и растеж, но е изправена пред заплахи от изменението на климата и неравенствата.

В България по темата “Лаборатория на бъдещето” за четири седмици са подготвени 34 проекта от архитекти под 40 години. Повечето работят в чужбина.

Печели екипът на арх. Тикварски, в който участват фотографът Александър Думарей, Божидара Вълкова, Мария Гяурова, Майк Фритш и Костадин Кокаланов.

Защо показваме мизерията и разрухата в България, това ли е лицето на страната ни, къде е красотата в надрасканите училищни коридори - възмущават се обаче художници и артисти в медии и социални мрежи.

Целта на проекта била да се отвори градивна дискусия по намаляване на прираста на населението, е аргументът пък на архитект Божидара Вълкова, която защитава победителите.

“Ако погледнем към България в контекста на темата, страната ни също е претърпяла подобно бурно развитие в края на XIX и почти през целия XX век. Прирастът на населението обаче спира в средата на 80-те години на миналия век и оттам населението започва да застарява”, припомня Вълкова.

Фотографът Александър Думарей е убеден, че неговите фотографии много добре илюстрират процеса, за който става дума.

Вълкова напомня, че много често едни от най-ярките и най-интересни павилиони във Венеция са точно тези с критичен поглед към определен проблем, който е интерпретация на зададената тема.

Според Борис Данаилов, началник на кабинета на министъра на културата проф. Велислав Минеков, не е редно авторите да бъдат упреквани, че трябвало да представят каймака от постиженията на архитектурата в определена сфера. За това имало друг тип експозиции, например ЕКСПО 2025. А преобладаващата част от предлаганите произведения във Венеция показвала ангажираност със сериозни и тежки проблеми.

Архитект Стефан Добрев обаче твърди, че всички участници в конкурса са били шокирани от избора на журито.

Според него конкурсът е организиран в последния момент. “Пожертвахме коледните празници, за да участваме. Номинираният проект няма нищо общо с архитектурата и устройството, нито с темата на биеналето. Затова и България няма да бъде достойно представена”, убеден е арх. Добрев, който вини журито в некомпетентност и липса на информация.

Председателят на Управителния съвет на Съюза на архитектите в България (САБ) проф. д-р apx. Тодор Булев, който е оглавявал журито, напомня, че победителят е един и затова е нормална емоционалната реакция на загубилите.

Сред критериите важно значение се отдавало на професионалната биография на участника - как изглежда като цяло работата му.

От тази година българският павилион, който е в зала “Тициано” на бивш манастирски комплекс, превърнат днес в културния център Centro Culturale Don Orione Artgianelli, е нает за 3 години напред.

Сделката е изгодна по думите на Борис Данаилов, тъй като в момента залата струва около 65 хил. евро, а 3-годишният ангажимент позволява финансови облекчения за следващите. Обикновено 100 кв. м площ на биеналето се наемали за 100 хил. евро.

Министерството на културата отпуска за биеналето 400 хил. лева, като голяма част от парите са за наема на залата. Останалата сума е за транспорт, застраховки, пътни разходи, което е само по вода с гондоли, наемането на работници, които задължително трябва да са италианци.

Локацията на българския павилион е тясно свързана с централната градска тъкан на Венеция. Пространството вътре е рамкирано от завеса, която създава по-хомогенна среда в залата. Тя е разделена на три зони, като поетапно въвежда посетителя в темата.

Вероятно за да потуши този спор, културното министерство замисля да покаже всички проекти на участниците в конкурса за биеналето, ако те са съгласни.